„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.33 (Diema Family) какво ще се случи

В епизод 32 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Мехди се нуждае спешно от кръвопреливане. Нермин ясно показва на Екрем, че знае, че ѝ изневерява.

НА КРАТКО какво се случи в 33 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 18 февруари 2022 по Diema Family:

Голяма група жители на квартала идват в болницата, за да дадат кръв за Мехди.

Нермин и Екрем също пристигат в болницата и под строгия поглед на жена си, Екрем дава кръв за Мехди.

Фарук се извинява на Емине и тя отново вярва в искрените му намерения.

Джемиле моли Бенал да не маха бебето на Мехди.

Фарук примамва Емине на разходка с луксозна яхта, на нея той я омайва със сладки приказки, които Емине приема като предложение за брак.

Бенал разкрива на Зайнеп, че бебето е на Мехди, а Зайнеп проявява разбиране.

Мехди идва в съзнание.

Голяма група жители на квартала идват в болницата, за да дарят кръв за Мехди.

Малко по-късно пристигат Нe,;rk и Екрем.

-Хора от квартала са дошли да дарят кръв. Медицинската сестра ги преглежда в момента - казва Зейнеп.

-Щом Нермин ми каза, веднага дойдохме, но виждам, че вече има много кръводарители - казва Екрем. Нермин се интересува, дали всички хора са с подходящата кръвна група, а Зайнеп ѝ отговоря, че много от тях не знаят и медицинската сестра ще провери всичко и който може, ще отиде в отделението.

-Екрем, и ти върви - казва Нермин.

-Скъпа, сред толкова много хора със сигурност има някой с този тип – опитва се да я убеди Екрем, но виждайки погледа на жена си, той неохотно се присъединява към групата на кръводарителите.

Джемиле се отдръпва леко и изпраща sms на Бенал: „Състоянието на Мехди не се е променило. Целият квартал е дошъл да дари кръв. Молим се да се оправи!“

Фарук се извинява на Емине и тя отново вярва в искрените му намерения.

На другия ден Емине събира дрехите и си мисли, че добре, че е блокирала Фарук, така няма да ѝ се обади. В този момент на телефона ѝ пристига съобщение от Фарук: "Емине, не мога да се свържа с теб, притеснявам се. Чакам те на улицата, където се срещаме. Ела, трябва да поговорим. Ако не дойдеш ти, аз ще дойда при теб. Знам адреса".

Емине отива при Фарук и го пита, къде е бил, а той от своя страна я пита, дали му е блокирала номера, че не е могъл да ѝ се обади. Емине му отвръща, че да.

-Защо? Разбрах, че Мехди е бил ранен с нож. Притеснявах се за теб – кзва Фарук.-Основната ми работа е да ти дам информация за Зейнеп и тъй като не я изпълних, ти дойде?! - казва Емине, Фарук ѝ отговоря, че греши.-Не съм права ли? Всъщност греша. Ти излезе онази сутрин и ми остави пари! Как можа да се държиш така с мен? – пита Емине.-Оставих ти пари, за да си вземеш такси до вкъщи. Съжалявам, че си го разбрала неправилно. Можех ли да направя нещо подобно? – отвръща Фарук.-Ти, знаеш ли какво означава за мен да бъда с някого в дома му, без майка ми да знае? Знаеш ли колко много рискувах, като дойдох при теб? Събуждам се сутрин, а теб те няма. Остави парите и си замина! – ядосана е Емине.-Писах ти, че имам важна среща. По-късно баща ми ми промиваше мозъка цял ден – оправдава се Фарук-Когато се прибрах вкъщи и исках да ти се обадя, но дойде Толга. Играехме на конзолата – продължава с оправданията Фарук.-Играехте на конзолата? - Емине не може да повярва на това, което чува. - Затова ли не ми се обади? Мислиш, че ще ти повярвам ли?

Фарук и отвръща, че да, защо му е да я лъже.

-Добре, да оставим това настрана, но защо все още имаш снимки със Зейнеп в социалните мрежи? – пита Емине.

Фарук посяга към телефона си и показва на Емине профила си в социалната мрежа. Той прелиства съдържанието на екрана и ѝ казва, след като тя се е появила в живота му, той е изтрил всички снимки със Зейнеп. -Добре, не беше нужно да ми го показваш. Дойдох само защото ме заплаши, че ще дойдеш у дома. Разбрах що за човек си, Фарук – отвръща Емине.

-Емине, ти не си просто една от жените, които се появиха в живота ми. Ти си моята приятелка. Елате, да подишаме малко свеж въздух. Искам да получа прошката ти – предлага Фарук и целува Емине.

Емине се оправдава, че майка ѝ е сама в магазина и изглежда, вече не е толкова ядосана на Фарук. Фарук ѝ казва, че ще я чака, толкова колкото трябва. Емине си тръгва с широка усмивка на лицето. Отново вярва в искрените намерения на Фарук.

Джемиле моли Бенал да не маха бебето на Мехди.

Джемиле отива в къщата на Нермин при Бенал. Виждайки я Бенал притеснена я пита, дали нещо не се е случило с Мехди. Джемиле я успокоява, че Мехди е все още в интензивното, я тя е дошла да си поговорят. Джемиле я пита, дали е махнала бебето?

-Не мога да повярвам. Все още мислиш за това? Мехди е в това състояние, а ти все още мислиш за бебето? Какъв ужасен човек си! – казва Бенал. -Не исках да го кажа. Ако не е твърде късно, не махай бебето. Това е детето на Мехди. Може би ще остане единственият ни спомен за него. Моля те, кажи ми, че не си правила аборт. Ако не го искаш, аз ще взема племенника си. Кажи, че не си правила аборт, моля ти – умолява я Джемиле.

Бенал хваща ръката на сестрата на Мехди и казва с усмивка: -Бебето все още е тук. И ти си майка, Джемиле и ще ме разбереш най-добре от всички. Човек може да се откаже от всичко, но не и от детето си.

Фарук и Емине са на луксозна яхта, а Емине го пита, дали имат връзка или не?

-Да, а и връзката ни ще бъде по-добра, ако спреш да ме отблъскваш. Сериозно, никой досега не ме е гонил толкова много пъти. Не искам повече да се срещаме тайно. Искам да прекарваме дните и нощите заедно. Липсваш ми любима. Не искам всеки път да се чудя дали можеш да получиш одобрението на майка си. Трябва да намерим решение за това – казва Фарук.

-Какво решение имаш предвид? - пита Емине и в главата ѝ изниква представа за сватба. - Не е ли твърде рано за това?

-И двамата сме възрастни. Животът е толкова красив, когато съм с теб. Не искам никога да свършва. Не можем да се разделим – отговоря Фарук.

-Чакай малко. Сериозно ли... Искаш да кажеш, че трябва да се оженим? Току-що ми направи предложение ли? – пита Емине.

Фарук опулва очи, защото явно не е имал предвид това, но въодушевеното момиче дори не забелязва реакцията му.

Бенал разкрива на Зайнеп, че бебето е на Мехди, а Зайнеп проявява разбиране.

Същото време в болницата Бенал седи до леглото на Мехди и го моли да се събуди, че много го обича и каквото и да каже или направи, винаги ще го обича, и им много причини да живее, а те не могат да живеят без него. В стаята влиза медицинска сестра и я пита какво прави тук, защото явно Бенал е влезнала без разрешение

-Аз съм от семейството. Не се притеснявайте, аз също съм медицинска сестра – отговоря Бенал.

-Моля те, трябва да си вървите. Това е интензивно отделение – казва сестрата, а Бенал излиза от стаята. Когато се отправя към изхода, тя се сблъсква със... Зейнеп!

-Къде си била? При Мехди ли? Те не пускат никого вътре. Влязох само аз, като негова съпруга, и майка му. А сега и ти, казва Зейнеп и прави кратка пауза, после добавя: -Като майка на детето му. Детето е на Мехди, нали? - В гласа на Зайнеп не се чува гняв или изненада. - Няма нужда да лъжеш повече.

Бенал хваща ръката на Зайнеп и ѝ казва, че много съжалявам, че е скрила от нея.

-Искала си да защитиш детето си - казва Зейнеп като докосва корема на Бенал - Така или иначе беше преди мен. Нито аз, нито ти, нито Мехди, никой от нас не е действал несправедливо. Освен това има ли значение, когато Мехди е в такова състояние?

Развълнувана Бенал прегръща Зайнеп. В същия момент в коридора настъпва суматоха. Медицинските сестри се втурват да търсят лекар. В следващата сцена лекарят излиза от стаята на Мехди.

Мехди идва в съзнание.

-Докторе, какво е състоянието на Мехди? - пита разтревожена Зейнеп.

-Пациентът имаше неравномерен сърдечен ритъм. Както казах по-рано, всичко може да се случи по всяко време. Ще направим всичко възможно. Ако искате, може да влезете да видите съпруга си за две минути – отговоря лекаря.

Зейнеп облича защитното облекло и влиза в стаята на съпруга си.

-Не можеш да отидеш никъде, господин Мехди, казва тя, коленичила до леглото му. - Ще ставаш баща. Остани поне заради това! Изведнъж Мехди помръдва пръст. -Мехди, чуваш ли ме? - Зайнеп се навежда над лицето на съпруга си. Клепачите му леко се разтварят. -Зейнеп? - пита мъжът със слаб глас.

-Аз съм тук, аз съм до теб – казва Зайнеп.

Любовта се роди в сърцето ми в един много труден момент. Разбрах колко много обичам брат си, когато той почина. Разбрах колко много обичам майка си, когато се изнесох от къщата, а Мехди - когато беше на смъртно легло. Когато ме погледна право в очите и ми каза, че ме обича, останах безмълвна. Не знаех как да му кажа, че и аз го обичам. Как изобщо се влюбва човек? Въпреки че се борех със себе си, съдбата ме подложи на още едно изпитание.

За мъжа, за когото не можех да кажа, че е моята надежда, ми съобщиха, че ще стане баща. Съдбата винаги ме изправяше пред една и съща болка. За пореден път бях принуден да се жертвам за близките си. Но любовта.... Отново ли съм принудена да напусна любимите си хора, за да ги спася?