Гневът на Кязим се разпалва, когато научава, че Сейран се е записала в университета, но Ферит упражнява авторитета си, като нарежда на тъста си да не се намесва в отношенията им и да не повишава тон на Сейран. С подкрепата на Ферит Сейран изразява благодарност за защитата на съпруга си срещу баща ѝ. Въпреки че Ферит все още е разстроен, че Сейран е отишла в университета с Кая, без да го информира, Сейран успява да успокои емоциите му.
Междувременно Нухет изразява своето недоволство от Кая за това, че е предприел действия, без да се консултира с нея. Кая отговаря дръзко, като предполага, че ще последва собствения си план. Той размишлява върху миналите си преживявания, като изразява недоволство към Халис и семейството му за трудностите, които са причинили на него и майка му. Кая смята, че е бил несправедливо третиран и прогонен заради капризите на Халис и семейството му. Решен да не бъде повече контролиран от тях, Кая отстоява своята независимост и отказва да им позволи да диктуват действията му.
Кая, разочарован от успеха на Ферит, търси утеха и напътствия от Ифакат, която го уверява, че все още не са загубили, и го призовава да се съсредоточи върху по-голям план. Ифакат предлага стратегия, при която Кая става най-уважаваната фигура в домакинството, управлява всичко и всички, включително Ферит, и се позиционира като предпочитан наследник на Халис.
За да постигне това, Ифакат предлага да се възползва от вглъбяването на Сейран в обучението ѝ, за да ѝ попречи да изпълни желанието на Халис за правнук. Вместо това Кая може да се омъжи за Суна и да осигури на Халис правнук преди Ферит.
Отначало идеята му се струва смешна, но когато я обмисля, поведението на Кая бързо става сериозно. Междувременно Султан случайно прекъсва Ферит, докато той си взима душ, което води до неловък момент. Сейран влиза в стаята и става свидетел на ситуацията.
Това събужда подозренията на Сейран, която се пита защо Султан би допуснал такава грешка и дали има нещо повече. Султан се извинява, като приписва грешката си на недоразумение Сейран категорично казва на Султан да си тръгне, като посочва вратата.
Междувременно Суна наблюдава Кая на терасата и размишлява върху това, което ѝ е казал Ифакат. Накрая тя се приближава до Кая и го пита защо е там. Суна кани Кая на партито за влизането на Сейран в университета същата вечер, като предполага, че ще е добре той да присъства, тъй като е изиграл роля за успеха на Сейран. Въпреки първоначалното си нежелание заради евентуалната реакция на Ферит, Кая се съгласява да дойде, след като Суна го насърчава, отбелязвайки, че това може да подобри отношенията му. Суна си тръгва с едва доловима усмивка.
В кафенето на болницата Зерин се среща с Нухет. Майката на Пелин поздравява топло Нухет. Майката на Кая се оплаква от дискомфорт в токчетата си и изразява гордост от спечелването на доверието на Халис и контрола над резиденцията, утвърждавайки авторитета си със задоволство. Нухет си спомня важен момент, когато Халис обявява думата на Нухет за закон, наслаждавайки се на въображаемата реакция на другите, особено на Ифакат. Нухет изразява решимост да посрещне предизвикателствата, особено от страна на Ифакат, когото смятат за олицетворение на злото, с увереност в способностите си.
Зеррин изразява съчувствие към миналите страдания на Нухет и признава общите им трудности. Нухет разсъждава за липсата на семейна подкрепа и разкрива, че внезапното им повикване в Турция ги е изненадало. Тя изразява гордостта си, че е измамила Халис-Ага и другите, представяйки се за ангел в резиденцията. Нухет таи неприязън към семейството и е решен да ги накара да си платят за действията си. Споменават реакцията на Кая, заявявайки, че той е трогнат и желае да отмъсти на Корхан, но Нухет иска да го предпази от въвличане в каквито и да било закононарушения.
Зеррин обещава да подкрепи Нухет. Пелин влиза в кафенето, изненадан от трансформацията на Нухет. Майката на Кая разпитва за здравословното състояние на Пелин. Пелин отговаря, че се справя по-добре от преди. Те обсъждат решението на Пелин, намеквайки за важно събитие, което се случва този ден. Пелин потвърждава, че това е големият ден, и търси подкрепата на майка си за трудното, но необходимо решение.
Нухет седи пред огледалото, гълта хапче и си говори сама със себе си. Есме, елегантно облечена, инспектира кухнята и се чувства с новопридобито чувство за статус, сравнимо с това на Гюлгюн и Ифакат. Тя дори се противопоставя на Нухет и я поправя, когато се обръща към нея неофициално.
Нухет повиква Султан. Тя изразява впечатлението си, че нещо тревожи Дикле, и споменава, че г-н Орхан споделя тази загриженост. Нухет нарежда на Султан да поговори с Дикле насаме, като изразява недоволство от намесата на "г-н Орхан". Султан се съгласява и си тръгва.
Султан се кара на Дикле в къщата на прислугата, като иска да знае дали Орхан я е посетил. Дикле, уплашена, първоначално мълчи, но в крайна сметка обяснява, че я е посетил, защото е чул, че е болна. Султан реагира гневно и удря Дикле, като я предупреждава да не се среща с него повече. Покрусена и разплакана, Дикле уверява майка си, че това няма да се повтори, но Султан решава да я изпрати при баща ѝ, за да предотврати по-нататъшни инциденти. Дикле моли да не бъде изпращана далеч от Истанбул, но Султан настоява, обвинявайки я за срама, който е нанесла на семейството. Отчаяна, Дикле изпраща съобщение до бащата на Ферит с молба да я чака на хълма срещу имението.
Орхан се среща с Дикле и я пита дали е добре. Тя обяснява, че майка ѝ е избухнала, след като е научила за посещението на Орхан, и смята, че между тях има нещо, което Дикле отрича. Орхан загадъчно отбелязва, че Султан "го знае от себе си". Объркана, Дикле му задава въпроси, но той я отблъсква и я уверява, че ще се справи със ситуацията. Орхан я успокоява, като обещава да разреши въпроса и я уверява, че няма да замине никъде.
Кязим притиска Суна да убеди сестра си да се отдаде на майчинството, а не на ученето, и заплашва да изпрати Суна обратно в Антеп, ако тя не се подчини. След този разговор Кязим среща Ифакат в коридора и ѝ прави комплимент, на което Есме става свидетел.
Междувременно Сейран открива, че Султан добавя противозачатъчно на прах към кафето ѝ в кухнята. Разгневена, Сейран се изправя срещу Султан и е на път да я удари, преди Ферит да се намеси. Ферит иска обяснение от двете жени, а Сейран обвинява Султан, че добавя противозачатъчни хапчета в питиетата ѝ. Ферит се обръща към Султан и я пита наистина ли го е направила, на което тя потвърждава и се подготвя да обясни действията си, а очите ѝ са пълни с ярост. Сейран настоява Султан да разкрие всичко, което знае.
Ферит насочва недоволството си към Сейран, тъй като смята реакцията ѝ за ирационална. Той се опитва да отдалечи Султан от ситуацията, но Сейран настоява да получи отговори от нея. Сейран блокира опита на Ферит да се намеси, решена да чуе обяснението на Султан.
Кая и Суна се втурват в кухнята, разтревожени от суматохата. Суна задава въпроси за поведението на Сейран. Сейран обвинява Султан, че тайно ѝ е давал противозачатъчни хапчета, което шокира Суна.
Султан защитава действията си, заявявайки, че е искала Сейран да напусне имението, като ѝ е попречила да има дете, тъй като смята, че Сейран не е достойна да носи името Корхан или да бъде с Ферит. Сейран заплашва да нападне Султан, но Кая се намесва за да спре Сума да нападне прислужницата. Сейран намеква, че Султан е влюбена във Ферит.
Ифакат влиза в кухнята и насила хваща Султан за врата, като иска да разбере кой ѝ е наредил да добави противозачатъчни хапчета в напитките на Сейран. Тя я заплашва, че ще я накаже жестоко, и се заклева да разкрие истината. Със здрава хватка тя извежда Султан от кухнята въпреки възраженията на сестрите.
В стаята си Ифакат разпитва Султан за признанието ѝ и за неприятностите, които е причинила. Тя изразява разочарованието си и я удря, като иска отговори. Султан със сълзи на очи обяснява, че Сейран я е хванала да добавя таблетка към напитката ѝ, но тя настоява, че не е планирала да признае. Ифакат я обвинява, че умишлено се е опитала да огорчи Сейран, но Султан твърди, че е действала импулсивно и не е знаела как да реагира в момента. Ифакат остава скептична, като смята, че Султан е действала от злоба.
Султан отчаяно се моли на Ифакат, като отрича да е възнамерявал да я предаде и я моли да не я изхвърли от имението. Тя подчертава, че няма къде другаде да отиде, тъй като е живяла там от години, и изразява страх да не остане сама, тъй като дори съпругът ѝ не я иска. Сълзи се стичат по лицето ѝ, докато моли Ифакат да прояви милост и да не я принуждава да напусне.
Ифакат остава безразлична към молбите на Султан, като осъзнава сериозността на ситуацията и последствията от действията ѝ.
