Ферит и Сейран вдигат втора сватба, този път по собствено желание. След церемонията Ферит пренася Сейран в новия им дом и двамата обсъждат бъдещето си, включително плановете си да създадат семейство. След това споделят страстен момент заедно. На следващата сутрин двамата неочаквано са извикани на закуска. Ферит намира това за озадачаващо, тъй като дядо му напоследък се е отказал от семейните закуски, още повече в този късен час.
Ферит намира това за необичайно и се чуди на внезапната промяна в рутината. Сейран също изразява любопитството си. Ферит предполага, че дядо му може да се е примирил, след като е осъзнал желанието им да имат дете. Той изразява благодарност за действията на дядо си, като смята, че те са били мотивирани от любов към него.
По време на закуската Халис нарежда на слугите да поставят две допълнителни места на масата, намеквайки за предстоящото пристигане на гостите. Въпреки любопитството на семейството, Халис остава мълчалив относно самоличността на посетителите. В крайна сметка Карлос, един от слугите, съобщава за пристигането на гостите, които се оказват Нухет и Кая, дъщерята и внукът на Халис от Англия. Халис обяснява, че оттук нататък те ще живеят с тях.
Халис, затвърждавайки авторитета си, нарежда на Нухет да седне до него, измествайки Ифакат от предишното ѝ място, с което става ясно кой има най-висок статут сред жените в домакинството. Той настанява Кая до майка си, с което още повече подчертава намеренията си. Ифакат, макар и видимо разстроена и разплакана, запазва мълчание пред това унижение.
Ферит обаче отказва да приеме ситуацията спокойно. Той настоява Кая да освободи мястото, което някога е принадлежало на Фуат, брата на Ферит. Ферит категорично заявява, че докато той е жив, този стол ще остане предназначен за паметта на Фуат. Въпреки съгласието на Кая, Халис се намесва гневно, изисквайки подчинението на Ферит и утвърждавайки позицията на Кая в домакинството.
Ферит, необезпокояван, се обръща към мълчаливите си родители, като изразява недоволството си от действията на Халис и от предимството, което дава на гостите си. Той отказва да приеме Кая да заеме мястото на брат му и оспорва авторитета на Халис. В отговор на това Халис крещи на Ферит, затвърждавайки своя контрол и предупреждавайки Ферит, че трябва да се подчини или да си тръгне. Ферит решава да си тръгне, а Сейран го следва.
Сейран се опитва да успокои Ферит, разбирайки, че е огорчен, но призовавайки го да подходи спокойно към ситуацията. Ферит обаче остава разгневен и вижда в действията на Халис умишлен опит да наруши семейната им динамика и да отмъсти на баща му и Ифакат.
Въпреки опитите на Сейран да обясни рационално мотивите на Халис, Ферит остава убеден, че действията на дядо му са продиктувани от гняв към баща му и Ифакат, а не само към Сейран. Той се чувства безпомощен и възмутен от неуважението към паметта на брат му. Ферит е твърдо решен да се отърве от леля си и братовчед си.
Халис заявява, че поверява на Нухет всички права и решения, свързани с имението им, които преди това са били притежание на снаха му Ифакат. Той подчертава, че от този момент нататък думата на Нухет ще има същата тежест като неговата собствена. Това решение предизвиква смесени реакции сред членовете на семейството.
Орхан открито оспорва решението, изразявайки съмнение относно познанията на Нухет за семейството и имението. Гюлгюн, също изразяват своите възражения, заявявайки, че не могат да приемат лесно такова решение.
Халис, без да се вълнува от възраженията им, утвърждава авторитета си и изисква да се подчинят. Той дава ясно да се разбере, че тези, които не уважават решенията му, могат да си тръгнат. мМеждувременно Нухет иска да разговаря насаме с баща си. Ферит и Сейран влизат в напрегната размяна на реплики с Кая, който сякаш умишлено ги провокира.
Халис коментира приликата на Нухет с майка ѝ. Нухет обаче отхвърля идеята за каквато и да е прилика. Тя го конфронтира с разбирането си за ситуацията. Обвинява го, че я е въвел в семейната динамика като средство за отмъщение срещу другите си деца, нарушавайки техния комфорт и ред. Халис признава, че макар да иска да даде урок на другите си деца, намерението му да въведе Нухет в семейството е по-многостранно. Той споменава за минали трагедии в семейството, включително загубата на майката на Нухет и други членове на семейството, което подсказва желанието му да възстанови връзката си с нея и Кая, преди да е станало твърде късно.
Нухет обаче остава скептична към мотивите на Халис, като се пита дали желанието му да се помирят не е дошло твърде късно. Тя изтъква приликата между нейната съдба и тази на покойната ѝ майка - и двете са отгледали децата си сами. Нухет разкрива, че е болна, и обяснява, че е дошла в Истанбул, за да не остане синът ѝ сам, след като тя си отиде. Халис е изненадан от това разкритие, като изразява загриженост и объркване относно болестта ѝ. Нухет посочва, че макар да се е примирила с болестта си, крайният ѝ изход остава несигурен.
Халис изразява искреното си съжаление, че не е разбрал за проблемите на Нухет по-рано и не е бил до нея, когато е имала нужда от него. Той е видимо развълнуван от откровението ѝ и обещава да подкрепя нея и сина ѝ Кая с цялото си сърце. На свой ред Нухет иска Кая да получи място в семейния дом, като подчертава значението на семейството и принадлежността, особено за благополучието на сина ѝ, след като тя си отиде. Тя признава трудността на израстването без баща и се надява, че с подкрепата на Халис Кая ще може да изпита усещането за принадлежност към по-голямо семейство. Халис, дълбоко трогната от молбата на Нухет, я уверява, че Кая наистина ще има дом в тяхното семейство, също като Ферит.
Междувременно Ифакат и Орхан се справят със собствените си емоционални сътресения. Ифакат е обзета от скръб и разочарование, чувствайки се изоставена и отхвърлена след години отдаденост на семейството. Тя изразява мъката си, че е подложена на натиск от всички страни, особено от страна на Гюлгюн и Сейран, и се притеснява от евентуалните последици от разкриването на тяхната връзка.
Орхан съобщава на Ифакат, че е приключил с участието си в семейните проблеми. Планира да живее по свой начин, тъй като смята, че така или иначе според баща му и семейството не е допринесъл за нищо. Междувременно Ферит и Сейран посещават семейството ѝ. Ферит се оплаква от дядо си. Кязим решава да се намеси и да отиде в имението.
