След като Сейран напуска стаята на бившия си съпруг, където се опитва да запази самообладание, тя се разплаква. Тя се опитва да се примири с факта, че Ферит ѝ е загубил чувствителност в лявата си ръка, като изпитва дълбоко чувство на отговорност за ситуацията.
Междувременно Хатук излиза от стаята след разговора си с Халис. Тя се обръща към членовете на двете семейства, като заявява, че въпросът, свързан със Сафет-ага, е приключен за момента. Тя заявява, че Суна ще се разведе възможно най-скоро, и обявява строга граница между двете семейства, като заявява, че те повече няма да контактуват. Кязим изразява скептицизъм, но Хатук настоява, че думата ѝ е окончателна, тъй като е обсъдила въпроса и със Сафет-ага, и с Халис-ага.
Суна изразява благодарност към Хатук, целувайки ѝ ръка и изразява облекчение от перспективата да премахне Сафет-младши от живота си, изпитвайки единствено отвращение към него.
В тоалетната Ифакат и Сейран се впускат в напрегната размяна на реплики. Ифакат се кара на Сейран, намеквайки, че тя таи нереалистични надежди да се върне в имението, след като Ферит се съвземе. Тя предупреждава Сейран, че ще положи всички усилия, за да гарантира, че Сейран и баща ѝ ще се върнат към предишния си мизерен живот.
Сейран на свой ред обвинява Ифакат, че продължава да създава проблеми въпреки всичко, което се е случило. Ифакат отхвърля забележките на Сейран, утвърждавайки своето господство. Сейран обаче отказва да бъде контролирана, като оспорва властта на Ифакат над нея. Тя намеква, че не е като другите играчки на Ифакат и не може да бъде манипулирана толкова лесно.
Ифакат, очевидно раздразнен, заявява, че Сейран никога повече няма да бъде част от живота им, и пренебрежително ѝ предлага да се върне към предишния си живот в Антеп. Упорито Сейран заявява, че тя и Ферит няма да ходят никъде. Тя се заклева никога да не остави Ферит, дори с риск за собствения си живот
В един разгорещен момент Ифакат сграбчва Сейран, като стяга ръцете си около врата ѝ и я притиска към стената. Обвинявайки я, че се интересува само от богатството и статута на семейството, тя заявява, че ще ѝ даде пари, за да напусне. Сейран обаче остава непокорна, оспорва обвиненията на Ифакат и поставя под въпрос собствените ѝ мотиви.
Тя изтъква, че Ифакат разчита на подкрепата на семейство Корхан след смъртта на съпруга си, и предполага, че чувствата на Ифакат към брата на покойния ѝ съпруг играят роля за нейното оставане. Дръзките думи на Сейран засягат Ифакат, която реагира защитно и нарича Сейран безсрамница.
Без да се притеснява, Сейран се противопоставя на Ифакат за нейното собствено безнравствено поведение, като се позовава на връзката между Ифакат и бащата на Ферит. Тя предупреждава Ифакат, че повече няма да мълчи, за да пощади чувствата на Ферит, и заявява намерението си да говори открито, независимо от последствията. Тя прошепва предупреждение, че Ифакат трябва да бъде предпазлива в действията си занапред. След напрегнатата конфронтация в тоалетната Сейран излиза, като деликатно побутва Ифакат с рамо, за да покаже, че не се страхува.
Часове по-късно операцията на Ферит приключва, като лекарят съобщава на близките му, че той ще може да използва ръката си, но може да изпитва болка. Когато семейство Корхан е допуснато в стаята на Ферит, той заявява любовта си към Сейран и решимостта си да остане до нея, като дори предлага да приеме още предизвикателства заради нея.
Ферит дава ясно да се разбере на семейството си, че ако те наистина се интересуват от него и искат да предотвратят подобни инциденти в бъдеще, трябва да уважават връзката му със Сейран и да ги оставят на мира.
Ифакат провежда личен разговор с Халис, в който го убеждава, че трябва да позволят на Сейран да се върне в резиденцията за момента. Ифакат изразява разбиране за разочарованието на Халис, но подчертава, че този път е трудно да се отърве от Сейран. Халис пита защо не могат просто да изпратят Сейран и семейството ѝ обратно в Антеп, ако не я искат под покрива си. Ифакат обяснява, че Ферит е твърдо решен да остане със Сейран и ако му се противопостави, рискува да го загуби. Затова тя предлага да се съгласят засега и да позволят на Сейран и Ферит да се оженят.
Ифакат прогнозира, че бракът им вероятно ще продължи само шест месеца, през които ще може да се увери, че Сейран и Ферит нямат деца. Тя се заклева, че през това време ще направи всичко възможно, за да разреши въпроса, и обещава да напусне Истанбул, ако не успее.
След разговора си с Халис Ифакат съобщава на Орхан, че Сейран знае за аферата им, и предлага да запазят мълчание и да оставят Сейран и Ферит да се оженят, след което тя ще се заеме с всичко. Междувременно Халис решава да се обади на дъщеря си, която живее в Лондон.
Суна и Абидин се сращат. Абидин, все още наранен и разочарован, едва признава извинението на Суна. Кязим се противопоставя на брака на Сейран и Ферит и желае тя да се върне в Антеп със семейството си.
Въпреки предполагаемо успешната операция Ферит все още няма сила в лявата си ръка. Решен, той става от леглото си и се изправя срещу роднините си, като потвърждава предаността си към Сейран въпреки всички последствия. Той заявява, че дори ако изборът на Сейран означава да загуби подкрепата на семейството си, няма да се поколебае. Той заявява намерението си да изгради живот със Сейран и да се грижи и за двамата, като твърдо заявява, че решението му е окончателно.
Два дни по-късно семейство Санлич се подготвя да замине. Ферит обаче пристига в жилищната сграда още веднъж със семейството си, за да поиска официално ръката на Сейран. Кязим поставя условия и изисква извинение от Хали. Суна си спомня за миналото, припомняйки си деня, в който Корхан за първи път е посетил дома им.
Халис се извинява и пита дали Кязим иска нещо друго. Кязим изненадва всички, като не иска никакви материални блага. Той изказва единственото си желание: да се обръщат към него с "ага”.
