В епизод 54, който е и финал на първи сезон на „Три сестри“ Несрин няма да позволи на Рючхан да разстройва повече Тюркян. Двете майки се изправят една срещу друга и Несрин преживява голям душевен удар… Какво ще се случи с Несрин? Какво ще разбере Рючхан?
НА КРАТКО какво се случва в епизод 55 на турския сериал „Три сестри“, който може да гледате на 19 януари по Diema Family от 20:00 часа.
Несрин е откарана в болница в тежко състояние. Семейството ѝ я оплаква, всички са отчаяни все едно, че Несрин вече не е сред тях. Какво всъщност се е случило с Несрин?
Сомер и Тюркян живеят отделно, а Сомер се разкъсва между Тюркян и Мине. Дерия, след като разбира, че е дъщеря на Фатих, се променя напълно.
Мине ражда момиченце, а Сомер разбира, че не може да запише детето на свое име.
Всичко за Три сестри
Вторият сезон на „Три сестри“ започва с мислите на Несрин, която все едно се сбогува с дъщерите си.
„Аз винаги се страхувах, че ако тръгнете да падате, аз няма да мога да ви хвана навреме за ръка… Ако се разболеете, няма да ви излекувам… Ако огладнеете, няма да мога да ви нахраня… Аз си мислех, че вие няма да можете да живеете без мен!
Но, аз разбрах, че в края на краищата вие ще се научите да живеете без мен! А след това ще дойде ден и гласът ми няма дори да си спомняте! Пустотата, която аз оставих ще бъде запълнена от вълненията по вашите деца.
Научете децата си на това, на което ви научих аз вас! Така аз винаги ще живея с вас!
Моя, Тюркян, ти може да отидеш там, където аз ти забранявах да ходиш, ти можеш, защото си по-смела от това което мислиш!
Моя, скъпа Дерия, в твоето сърце посадих повече любов отколкото можах да ти покажа! Един ден ще станеш много добра майка, аз знам!
Дьонюш! Ах, моя Дьонюш! Всичко, целият наш живот е поверен на теб, моя красавице! Ти винаги ни обединяваше и отново това ще бъдеш ти! Всичко, което ни подари живота, той си го взема обратно! Сега поплачете заради раздялата, но утре отново ще се усмихвате, нали?! Винаги се усмихвайте! Винаги се подкрепяйте!“
Действието прескача след 3 месеца.
Тюркян се събужда до Сомер.
-Добро утро, скъпа! – поздравява я Сомер.
-Добра утро, любими! – отвръща Тюркян като погалва лицето на мъжа си
-Какво се е случило? – пита Сомер като на свой ред погалва жена си. -Погледни ме! С теб нещо не е както трябва! Говори!
-Толкова ми е спокойно… Аз благодаря за всеки един момент, който прекарваме заедно! Ако мама… знаеше, че съм добре… след всичко, което преживях. Тя има право да види това спокойствие!
-Скъпа, недей да се разстройваш, моля те! – казва Сомер и прегръща силно Тюркян.
Действието се пренася в къщата на Садък, където Незахат и Дьонюш изпращат Дерия и Садък, които заминават, Дерия да се запише в университета.
Дерия, която след като разбра, че е дъщеря на Фатих, се е променила напълно. Тя се облича по различен начин и се държи по различен начин.
Дерия и леля ѝ се прибират в къщата, и след малко се обажда Сердар. Тя му казва, че преди малко са изпратили Дерия и баща ѝ, за да може Дерия да се запише в университета в Измир. Сердар пита Дьонюш, дали може да се видят преди и той да замине за Измир. Дьонюш моли леля си да я пусне да излезе за 30 минути. Незахат се съгласява, като ѝ казва да не закъснява, за да не се наложи да обяснява на баща ѝ, който все още ѝ е сърдит.
Сомер и Тюркян живеят самостоятелно. Тюркян изпраща Сомер, а той я моли да не стои все вкъщи. Той ѝ предлага да мине да я вземе по-късно и да хапнат риба. Тюркян му казва, че ще ходи на пазар, а след това ще мине да види Дьонюш, защото баща ѝ и Дерия са заминали за Измир, а тя ще постои с нея, за да не е сама.
След като Сомер тръгва, камерата ни показва, че някакви мъже наблюдават къщата. Тюркян ги вижда и притеснена затваря всички прозорци.
В същото време Мине се обажда на Сомер и му казва, че ѝ е много лошо. Сомер ѝ отговаря, че след малко ще е при нея.
Дьонюш се среща със Сердар. Той ѝ казва, че е много красива с разпусната коса и маха фибата, която Дьонюш е сложила отстрани, като казва, че ще я задържи за спомен.
Дьонюш плаче, а Сердар ѝ обещава, че никога няма да се разделят.
Тюркян отива на пазар, когато се връща тя е пресрещната от хората на Ферит, които ѝ казва, че той иска да се види с нея. Мустафа Ялчин - братът на Сомер (син на Йозер) защитава Тюркян от мъжете.
В същото време Рючхан научава от адвоката си, че синът на Йозер наскоро е бил освободен от затвора, където е бил, защото е ранил мъжа на майка си.
По-късно Рючхан слага храна, която Айла да занесе в дома на Сомер и Тюркян, а също така ѝ казва да изглади ризите на Сомер, защото на Тюркян не ѝ се получава, тъй като вчера синът ѝ е бил с намачкана риза.
-Ако г-жа Тюркян разреши, ще го направя?! -каза Айла.
-Аз казах ли ти да я питаш?! – ядосва се Рючхан.
Дьонюш се връща вкъщи, а леля ѝ се кара, че е казала, че излаза за 30 минути, а повече от час я нямало. Незахат казва на племенницата си, че ще си ходи, защото трябва спешно да свърши нещо вкъщи.
-Върви си и ти, лельо, а аз ще остана сама в тази къща! – мисли си Дьонюш.
Дьонюш налива чаша вода и взема някакви лекарства и влиза в стаята на майка си.
-Мамо, време е да си вземеш лекарствата – казва Дьонюш на Несрин.
Оказва се, че Несрин е жива, но живее като в друг свят, без да знае коя е. Освен това тя не си спомня нищо…
Несрин глади бебешки дрехи, Дьонюш я пита, за кой приготвя тези дрешки.
-Бебето трябва да се роди! Може и да е родила! – казва Несрин.
Айла идва с храната, която Рючхан праща за Сомер, за да не му
липсва харната, която обича в къщата на Сомер и Тюркян.
Ужасена, Тюркян разказва на Айла за мъжете, които са я преследвали днес на пазара.
В същото време Мине ражда в болницата. Сомер я е докарал и чака в коридора, когато идва Нихат и пита за Мине. Медицинската сестра му казва, че тя в момента ражда и да почака в коридора.
Нихат вижда Сомер и го пита, като какъв е дошъл тук.
-Виж, Нихат, върви си, докато не съм разбил лицето ти! - предупреждава го Сомер.
В този момент излиза лекарят и им казва, че Мине е родила момиченце.
Тюркян се обажда на Сомер, за да му разкаже за преследвачите, но той не приема обаждането.
Дьонюш носи храна на Месут, когато Несрин излиза от къщата. Дьонюш е притеснена, когато разбира, че майка ѝ не е в стаята си. Тя започва да я търси.
Дьонюш я вижда на улицата и започва да вика след нея: Мамо, мамо…!, но Несрин не спира.
-Како Несрин! – крещи Дьонюш и едва тогава Несрин се обръща. Дьонюш хваща майка си за ръка и я пита, дали е добре. Несрин ѝ казва, че явно кръвното налягане ѝ е паднало малко и като се оглежда, казва, че всичко е станало много красиво.
-Ти, учиш ли дъще? – пита Несрин.
-Не, тази година не се получи! – отговаря Дьонюш. -Но, така стана по-добре, защото нямаше как да те оставя!
-Ти, трябва да учиш! Образованието е много важно за момичетата! С какво се занимават майка ти и баща ти? – пита Несрин.
-Татко е началник на пощата, а мама е учителка.
-А, имаш ли братя или сестри?
Дьонюш почти през сълзи разказва на майка си, че са три сестри, че най-голямата е омъжена, а по-малката ще учи за архитектът.
-Колко хубаво, значи тя ще стане архитект! – радва се Несрин. -А, ти каква искаш да станеш?
-Писател!
-Това е хубаво, но не смей да оставиш всичко и да се омъжиш! Ти срещаш ли се с някой? Недей да прекъсваш обучението си!
-Вие говорите като моята майка! – казва Дьонюш и си мисли, като гледа със сълзи на очи Несрин:
„Къде си отишла, мамо? В кое време живееш? Какво те принуди да забравиш за всичко? Какво става в сърцето ти? Ех, мамо, къде си ти?“
Действието се пренася в Измир, където Дерия заявява на баща си, че не иска да живее на общежитие, а иска той да ѝ наеме квартира.
Мине решава да кръсти дъщеря си Кираз (на тур. означава череша), защото Сомер винаги ѝ е говорил, че обича череши.
Сомер взема дъщеря си на ръце за първи път.
В същото време Незахат се обажда на Тюркян и ѝ казва, че майка ѝ е избягала от вкъщи, а Дьонюш е тръгнала да я търси, а тя е разбрала от Месут. Тюркян е много притеснена, но в този момент Несрин и Дьонюш се връщат. Незахат казва на Дьонюш, че в момента говори с Тюркян. Дьонюш взема слушалката и успокоява сестра си, че е намерила майка им и ѝ споделя, че майка им приготвя някакви бебешки неща, а когато я попитала за кой са, тя само повтаряла, че бебето трябва скоро да се роди.
