„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.132 (DiemaFamily) какво ще се случи

В епизод 131 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Зейнеп си избира сватбена рокля. Сакине е шокирана, когато разбира, че след сватбата си с Баръш, Зайнеп не иска тя да живее при тях.

НА КРАТКО какво се случи в епизод 132 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 7 юли 2022 по Diema Family:

Гюлбин разказва на Тарък, как е получила белега на ръката си.

Али Риза, Баръш и Саваш пристигат, за да поискат ръката на Зейнеп. Всички се дразнят от поведението на Сакине, която се страхува Зейнеп да не я остави.

Баръш научава, че Тарик е обикновен измамник.

Тарик и Гюлбин са в някакво заведение и седят на бара.

-Вероятно тържеството вече е започнало, казва Несрин. -Може би дори вече са направили снимки на щастливото семейство. Без мен на тях.

-Не ми казвай, че си тъжна – казва Тарък.

-Не съм тъжна, но съм много ядосана – уточнява Нерсин.

-Допусна ги в живота си. Сигурна ли сте, че не ти влияе? Ако това, че си толкова близо до Зейнеп и наблюдаваш живота ѝ, те разстройва, а изглежда, че е така, отдръпни се. Мога да се справя с Нермин сам. Може би не беше добра идея да си толкова близо – заявява Тарък, а Гюлбин го уверява, че е добре.

Тарък слага ръка на ръката на Гюлбин и я моли да му разкаже за белга, който има.

-Добре, тогава бях на петнайсет години. Знаеш какво означава да си на петнайсет, нали? Бях дете. Майка ми се разболя и трябваше аз да се погрижа за къщата на госпожа Сюзън. Тя ме изпрати там сама. Приключих с почистването, останаха само няколко неща за гладене. Влезе синът на госпожа Сюзън, който беше с няколко години по-голям от мен. Той хвърли парите върху дъската за гладене и ми каза, че съм свършила по-бързо от майка си и ще бъде добре ако аз идвам вместо нея. По-късно ме нападна отзад - продължава разказа си Гулбин. Гласът ѝ започва да трепери, а в очите ѝ се появяват сълзи. -Не разбирах какво се случва, нямах достатъчно сили. Той върза ръцете ми с тел. Оттам е и белегът. - Камерата приближава ръката на жената. - По-късно някак си успях да го хвана за гърлото и да го поваля на земята. Тогава той започна да крещи, молейки ме да го пусна. Изведнъж вратата се отвори и в стаята влезе майка му Сюзън. Тя ме видя, седнала върху сина му и държаща го за гърлото и започна да крещи и да ме проклина. Тя се погрижи за сина си, а аз избягах оттам и се прибрах у дома си. Плаках много, раната ми беше много болезнени. Майка ми застана на вратата и започна да ми крещи. Госпожа Сюзън я повика и каза, че от самото начало съм се опитвал да съблазня сина ѝ. Казах на майка ми, ме не е било така, кълнях ѝ се, че той ме нападнал. По-късно тя ме хвана за ръката, помислих, че ще целуне раната ми, но тя само бръкна с пръсти в нея. Тя ми каза да не забравям тази болка и тя да ѝ напомня за нея.

Гюлбин обръща плачещото си лице към огледалото, което е срещу нея. В съзнанието си чува думите на Сакине, които е чула от нея преди години:

Погледни ме, Гюлбин. Ти не си дъщеря на някой президент на компания, която познаваш от телевизионните предавания. Отвори си добре ушите си и ме чуй внимателно. Не се опитвай да бъдеш с богатите. Богаташът просто ще вземе каквото иска и ще те остави, дете мое. В крайна сметка така или иначе ще останеш сама. -Това не свърши дотук. - Гюлбин продължава да разказва, въпреки че ѝ е много трудно. -Сюзан разказа всичко на баща ми.

-Какво ти каза той? - пита Тарък.

-Това, което и тя и майка ми каза, че съм се опитала да съблазня сина ѝ. Баща ми беше истински психопат. Не ме пускаше да излизам от стаята си в продължение на седмица, дори не ми позволяваше да ходя на училище. Той все говореше: Когато навършиш 18 години, ще те оженя и ще си седиш мирно вкъщи. Той не ми повярва.

-Какво е направи майка ти?

-Какво можеше да направи? Тя направи това, което винаги прави - наведе глава. Но тя също така ми даваше съвети, по свой си начин. Трябва да събереш мислите си, сега това е въпрос на чест. Казах ѝ: Мамо, моля те, искам да ходя на училище. Тя каза, че това е невъзможно, че не може да се противопоставям на баща си.-Трябваше да ми повярва, но какво можех да направя? - пита Гюлбин, все още облян в сълзи. - Не можех повече да живея в тази къща - Тя избърсва мокрите си бузи с ръка.

Тарик прегръща главата ѝ и я притиска към гърдите си.

- Хайде да тръгваме!

-Къде? - пита мъжът.

-Искам да видят, че не могат да ме наранят отново.

-Гюлбин, къде отиваме? Кажи ми?!

-До къщата на госпожа Нермин. – казва тя като облича палтото си.

-Това не е добра идея. Ще развалиш всичко, не го прави -казва Тарък, а тя го моли да тръгне с нея

Действието се пренася в къщата на Нермин, където Зейнеп и Баръш официално са сгодени.

-Г-жо Сакине, в един момент си помислих, че няма да ни дадете дъщеря си, казва Али Риза.

-Можех ли да кажа нещо? Нермин вече я беше дала - отговаря Сакине и с обидено лице се оттегля в кухнята. Зейнеп, Емине, Нермин и Султан я следват.

-Мамо, какво става? Какъв е проблемът? - пита Зейнеп.

-Дъще, знам, че съм ти в тежест, но скоро ще се спасиш от мен и ще можеш да дишаш – казва Сакине.

-Приятелко, моля те, какви ги говориш?! - казва Султан.

-Какво съм направил? Попитай я какво ми причини?! – отвръща Сакине.

-Мамо, какво съм ти направила? - не разбира Зейнеп.

-Лельо Сакине, гостите чакат в хола – напомня Емине.

-Емине, скоро всички ще се спасите от мен - казва Зейнеп. Мамо, когато съм щастлива, ти изскачаш с нещо и ме правиш нещастна - заявява Зейнеп.

-Добре, дете, остави го така - взема думата Нермин. - Сакине, моля те, дай почивка на това дете.

-Разбира се, че ще ѝ дам. Права си, госпожо Нермин. Разрушавам спокойствието ви! - Сакине се фръцва, взема палтото си от гардероба и излиза от къщата.

Камерата се премества в хола. Телефонът на Баръш звъни, той вижда, че му звъни приятеля, на който поръча да прегледа профила на Тарък.

-Нямам добри новини, Баръш - казва мъжът от другата страна на слушалката. - Проверих този човек. Името му изобщо не е Тарик Карахан. Истинското му име е Текин Аксел и използва фалшиви документи. Той е истински измамник.

Междувременно Зейнеп бързо следва Сакине по улицата

-Мамо, спри, моля те! - вика тя след нея. – Моля те, не го прави. Да поговорим.

Сакине не спира, но ускорява крачка. Тя излиза на кръстовището, без да се обръща назад. Автомобил, движещ се по пътя, спира рязко. Зад волана му седи Гюлбин!

Сакине поглежда в посока на колата, която едва не я блъска. Тя не може да види лицето на шофьора, защото светлините я заслепяват.

-Гюлбин, добре ли си? - Тарък, който седи на седалката до нея, се обръща към любимата си, която е обзета от шок при вида на майка си.

- Натисни газта, да се махаме оттук. Продължавай, докато не са ни видели!

Сакине изведнъж започва да се движи напред. Зейнеп прави извинителен жест с ръка към колата и следва майка си. Гюлбин слиза от колата и тръгва след тях!

Сакине и Зейнеп стигат до площада. Те сядат, а Гюлбин ги наблюдава от скривалището.

-Всичко е наред, мамо, успокой се, всичко свърши - казва Зейнепи слага ръка на рамото на майка си.

-Щеше да е по-добре, ако бях умряла, блъсната от кола – казва Сакине със сълзи на очи..

-Мамо, стига вече! Какво се опитваш да направиш? Вижте в какво състояние сме в тази прекрасна вечер. Продължаваш да говориш, че искам да се отърва от теб! Стига вече, омръзна ми! Уморен съм от страховете ти, които ми натрапваш! Каквото и да казваш и да мислиш, трябва да разбереш, че аз съм си на мястото!

-Няма да ти преча, дъще, приемам това, заявява Сакине. - Години наред се опитвах да се справя с болката от загубата на две деца. Едното предадох на земята, а за другата дори не знам дали е жива или мъртва. Ако можех да отворя душата си, щеше да видиш огъня, който гори в мен. Ще видиш състоянието на майка си, която вече ти е в тежест. В теб има частица от всички мои деца. Когато те гледам, виждам и Гюлбин. Когато те прегръщам, прегръщам едновременно Гюлбин и Ремзи. Може би искаш да забравиш миналото и да живееш свой собствен живот. Да, възможно е, но ти си единствената, която мога да прегърна, ти си единствената, която ми е останала.

-Мамо, разбирам те много добре, но ако ти си загубила децата си, аз съм загубила сестра си и брат си - заявява Зейнеп. - Не мога да заспя, без да мисля за деня, в който видях кака Гюлбин за последен път. Това, че не говоря за нея не означава, че съм я забравила.

-Но ти казваш, че животът продължава отвръща Сакине. -За една майка животът не може да продължи, дъще. Ще си отида от този свят с болката от загубата на двете си деца. Сега, ако и ти ми обърнеш гръб....

-Не съм ти обърнала гръб, не говори такива думи! Това са твоите страхове. Отърви се от тях, моля те!

-Да се отървем от тях? Лесно е да се каже! Разбираш ли колко трудно е за една майка да забрави болката от загубата на детето си? Понякога си мисля, чудя се... Защо загубих децата си едно по едно? Какво направих? Гюлбин, например. Аз съм виновна, че тя си тръгна, нали разбираш? Защото не можах да я защитя, не я разбирах. Тя ме молеше! Момичето се опита да ми обясни как се чувства! Тя е направила всичко, което е могла, знам го! Наречи го невежество или глупост, но аз не я разбирах. Ако Гюлбин беше до мен сега, нямаше да се страхувам толкова, че ще те загубя.

Камерата се приближава към Гюлбин, която наблюдава всичко. Жената се разплаква, докато слуша изповедта на майка си. Тя се опитва да се сдържи, за да не избухне в силни ридания.

-Мамо, аз те разбирам добре - казва, Зейнеп, която също плаче. - Загубихме кака Гюлбин и брат ми. И двете страдаме. Никога няма да ги забравим. Как бихме могли? Но вижте, ние сме заедно. Ние дишаме, мамо. Любовта лекува раните на хората. Тя дава на другите кураж и надежда. Наистина няма от какво да се страхуваш, разбери това.

Появява се Баръш , а Гюлбин изчезва незабелязано

-Всичко ли е наред? - пита Баръш, приближавайки годеницата си и майка ѝ.

-Мама мисли, че ще я изоставя - отговаря Зейнеп.

-Не мисля така, ти така каза - заявява Сакине. - Чух със собствените си уши. Обади ми се по погрешка. Каза: Не искам майка ми да е в къщата, в която ще живея, когато се омъжа. Каза, че и Баръш не би искал това. Зейнеп, знаеш ли колко е трудно да чуеш подобно нещо от дъщеря си? Къщата, в която живеехте с Мехди, аз съм превърнала в кошмар. А и майка ти Нермин ще бъде по-спокойна, ако живея в друга къща. Тя също не иска да живее с мен.

-Говорих с момичетата - признава изненадана и объркана Зейнеп. -Как чу това?

-Очевидно това е била Божията воля. Получих обаждане от телефона ти - обяснява Сакине.

-Възможно ли е това, лельо Сакине? - пита Барис. -Мечтаем да се преместим в друга къща, но това ще бъде и вашата къща, казва той.

-Нямам очаквания към никого, сине. Бъдете заедно, бъдете щастливи. Това ми е достатъчно. Просто ми се обаждай понякога. Това е всичко, което искам. Мога да живея в една стая, сине - продължава Сакин. -Мога да се грижа за себе си, няма да натоварвам никого.

Баръш сяда до бъдещата си тъща и казва: -Ако искаш да живееш в друга къща, добре. Ще наемем къща близо до нашата, но няма да ти позволя да живееш в една стая. Лельо Сакине, много добре знам какво е да израснеш без майка. Ти ще бъдеш и моя майка, не можеш просто да избягаш.

На лицето на Сакине се появява бегла усмивка. Всички заедно се отправят към колата на Баръш.