Сейран няма къде да отиде и решава да прекара нощта в университетската библиотека. Изморена, тя заспива на една маса. На следващия ден се събужда, а срещу нея седи Ферит. Объркана и изненадана, тя пита защо е там. Ферит признава, че е бдял над нея през цялата нощ. Въпреки опита на Сейран да си тръгне, Ферит препречва пътя ѝ, настоявайки, че трябва да гарантира безопасността ѝ.
Сейран отвръща лаконично: "Добре съм", преди да попита как Ферит я е намерил. Ферит обяснява, че тя няма къде другаде да отиде. Сейран признава това, но настоява, че тя трябва да си тръгне, след като той е там. Ферит я уверява, че няма да я остави сама, независимо къде ще отиде. Сейран го пита дали ще вземе със себе си и детето си и майката на детето. Ферит моли за спокоен разговор, но Сейран отказва, изразявайки нежеланието си да говори или да чува гласа му. Ферит се затруднява да разбере как отношенията им могат да се променят толкова рязко, напомняйки на Сейран за любовта им само преди ден.
Сейран изразява разочарованието си, заявявайки, че човекът пред нея не е мъжът, когото някога е обичала, и че не може да му се довери. Съпругът ѝ се опитва да се оправдае, признавайки грешката си, че се е опитал да се справи сам със ситуацията, но тя рязко го упреква, обвинявайки го, че се е успял да скрие от нея детето си и майката на детето. Предупреждава го да не смее да се появява отново пред нея, сочейки с пръст в неговата посока.
Суна открива Кая да лежи до вратата и го пита дали е спал там. Кая признава, че не е възнамерявал да го прави, но е заспал. След това двамата решават да поговорят. Той я пита как се чувства. Суна отговаря с примирение, като изразява, че не е искал събитията от предишния ден да се развият така, както са се развили. Тя го успокоява да не тъгува за нея, тъй като несбъднатите мечти и желания са нейна съдба. Суна предполага, че майка му е щастлива от случилото се.
Кая съобщава на Суна, че се е опитал да се обади на майка му, но тя не му е отговорила. Тя е в имението на Сехмуз. Кая заявява, че не го интересува мнението на майка му по въпроса. Смутена, Суна пита Кая какво иска от нея. Кая просто отговаря: "Да те накарам да се чувстваш добре". Суна обаче го обвинява, че е доволен от това, че сватбата е провалена, тъй като не печели нищо от това да се ожени за някого, когото съжалява и смята за нещастен. Суна признава, че е подслушала разговора му с майка му. Тя споделя собственото си чувство на неадекватност, признавайки, че все пак е била готова да се омъжи за него, въпреки че е знаела истинските му мисли за нея.
Кая я пита защо се е съгласила на брака. Суна признава, че се е съгласила, защото ѝ е омръзнало от баща ѝ и от живота ѝ. Тя копнее за възможност да утвърди себе си, но се чувства в капан от собствените си действия. Тя настоява, че вината за случилото се е нейна. Кая я моли да не се обвинява. Въпреки уверенията му Суна продължава да обвинява себе си, като разкрива, че е знаела, че Пелин се крие в къщата, но не е могла да се престраши да каже на Сейран.
Суна изразява срама и отчаянието си, като се позовава на публичното унижение на сестра си. Тя настоява, че е толкова нещастна, колкото си мисли Кая, ако не и по-лоша, и го моли да си тръгне, тъй като няма да им бъде позволено да останат. Поставяйки кутийката с годежния пръстен в ръката на Кая, тя му предлага да я вземе, заявявайки, че повече няма да се срещнат, и го призовава да си намери друг партньор. Въпреки извиненията на Кая, Суна му казва да си тръгне. Когато Кая излиза, Суна скрива лицето си в ръце, опитвайки се да сдържи сълзите си.
Кязим е бесен, когато научава, че Суна е прекратила връзката си с Кая. Малко след това Латиф съобщава новината за решението на Халис Кязим и семейството му да напуснат имението до края на деня. Кязим реагира невярващо, като пита дали ги изхвърлят от къщата. Латиф потвърждава това, обяснявайки го с неуважителното поведение на Кязим от предишния ден. Той предупреждава Кязим да напусне мирно, тъй като охраната ще се намеси, ако е необходимо, за да осигури мирно напускане и да предотврати по-нататъшни конфликти.
Хатидже, изпълнена с отчаяние, се изправя срещу Кязим за срама, който е причинил на семейството. Тя подчертава загубата на честта и гордостта им заради неговите действия. Кязим, който се държи предизвикателно, пита Латиф кой има право да ги изсели. Хатидже твърдо му напомня, че къщата принадлежи на собственика ѝ и те могат да бъдат поканени или изгонени по негово усмотрение. Тя порицава Кязим за липсата на мъжка гордост и го засрамва за поведението му като баща и патриарх на семейството. Хатидже заявява намерението си да си тръгне с Есме и Суна, като казва на Кязим да остане ако иска.
Хатидже нарежда на Есме и Суна да си съберат багажа и те тръгват с Латиф. Кязим кипи от гняв и се заклева да потърси справедливост за несправедливостите, с които са се сблъскали. Хатидже му напомня, че той е причинил това на себе си и на семейството, и го съветва да не търси вината другаде. Тя подчертава, че не могат да останат в сегашното положение и им предлага да отидат в хотел, тъй като не могат да се върнат в къщата, предоставена от Корхан. Кязим неохотно се съгласява.
Ферит се примирява с факта, че Сейран няма да му прости, затова я оставя сама, но нарежда на хората си да я пазят. Семейство Санлих напуска имението. Когато Суна се подготвя да си тръгне с такси, тя споделя многозначителен поглед с Абидин. Халис се опитва да изпрати писмо на Хатидже чрез Латиф, но тя не проявява интерес да чуе от бившия си любовник.
от Павлина Динева • 09.04.2024