Сейран разкрива дългогодишното насилие, на което е била подложена от баща си, преди да напусне имението, и повече не иска да мълчи, въпреки че се страхува от реакциите на другите. Кязим отхвърля думите ѝ. Ферит се опитва още веднъж да ѝ се извини, докато тя си тръгва, но Сейран пояснява, че не просто напуска имението, а напуска него, слагайки край на връзката им. Тя се качва в кола, карана от Абидин, като му нарежда да я закара до един хотел. По време на пътуването тя иска да спре на една бензиностанция, за да си купи вода. След това избягва.
Халис вика внука си и му заповядва да напусне Сейран и да прекрати брака им. Ферит моли на колене дядо си за милост. Той не иска да загуби Сейран. Халис сурово заявява, че е време Ферит да понесе последствията от действията си, като настоява да постъпи като мъж. Халис нарежда на Ферит да прекрати връзките си със Сейран и вместо това да се ожени за Пелин, като подчертава, че Сейран не желае да има дете от него и никога няма да иска. Той изисква от Ферит да изтрие напълно Сейран от живота си веднъж и завинаги.
Ферит категорично се противопоставя на дядо си и отказва да изпълни желанията му. Той заявява, че никога не е искал разразилата се ситуация, като обвинява дядо си, че той я е виновен и той го е принудил да се ожени. Той настоява дядо му да признае грешката си и да намери друго решениею. Ферит се заклева, че никога няма да изостави Сейран, независимо какво ще каже или направи дядо му.
Орхан и Гюлгюн влизат в остър спор, като Орхан обвинява съпругата си, че е разглезила синовете им, и обяснява продължаващите проблеми в семейството с тази разпуснатост. Той стига дотам, че я обвинява, че е отговорна за смъртта на Фуат. Междувременно Абидин се свързва с Ферит, за да го информира за бягството на Сейран. Ферит, който знае за опасностите в Истанбул през нощта, веднага тръгва да търси съпругата си, решен да осигури безопасността ѝ.