Сред хаоса на сватбеното тържество на Кая и Суна, Сехмуз притиска Ферит за отговори, търсейки Пелин. Неочаквано, самата Пелин се появява в резиденцията, бременността ѝ е очевидна за всички. Сейран е шокирана. Хората на Сехмуз бързо отвеждат Пелин и въпреки желанието на Ферит да се намеси, баща му не му позволява да го направи. Обзета от емоции, Сейран се оттегля в една стая на горния етаж, където отхвърля отчаянието си, като унищожава всичко, което вижда.
Ферит моли съпругата си да го пусне да влезе в стаята. Сейран неохотно отваря вратата, за да разкрие опустошението вътре. Въпреки гнева си, тя насочва вниманието на Ферит към стаята, като саркастично му предлага тя да бъде новото им жилище с място за детско креватче.
Сейран иска обяснение от Ферит. Тя го обвинява, , че е знаел за бременността на Пелин, когато са се оженили за втори път. Ферит категорично отрича, настоявайки, че едва наскоро е разбрал за положението на Пелин. Сейран е много разтроена и му няма никакво доверие. Тя го пита кога е планирал да ѝ разкрие истината. Ферит пада на колене и се кълне, че искал да и каже всичко, но не е знаел как да го направи без да я изгуби. Сейран го пита защо е довел Пелин в имението.
Ферит отчаяно се опитва да се извини на съпругата си. Той дори ѝ признава, че дядо му е знаел всичко, мислейки, че това ще помогне, но това признание само влошава нещата. Сейран изпитва само отвращение към всички в къщата. Тя докосва медальона даден и от леля ѝ, който е бил подарък от Халис и се запътва към неговата стая. Тя е готова да се изправи срещу него и останалите за тяхното лицемерие и предателство към семейните ценности.
Сейран се изправя срещу Халис. Тя саркастично го поздравява, че най-накрая е постигнал желания правнук, като се подиграва на предполагаемите му ценности - честност, морал и семейство. о. Сейран поставя под съмнение почтеността му, като му напомня за обещанията му да стои до нея и да отстоява принципите на семейството им. В отговор Халис се опитва да утвърди авторитета си, като предупреждава Сейран да не прекалява с търпението си.
Сейран се изправя директно срещу Халис, питайки какво още би могъл да ѝ направи, след като вече веднъж я е изгонил, принудил я е да подпише документи за развод и е уредил брака ѝ против волята ѝ. Тя си спомня за страха и срама, които е изпитала, влизайки за първи път в тази стая, но също така си спомня думите на леля си, която се е доверила на Халис, че той ще се грижи за нея в трудни моменти. Тя хвърля медальона в краката на Халис и му казва, че не иска неговата грижа. Тя утвърждава своята независимост и заявява, че вече не се страхува от властта на Халис, виждайки през фасадата на властта и възрастта му неговата истинска същност, която позволява на неморалността да се разраства в дома им.
Предизвикателството на Сейран обаче е посрещнато с неодобрението на Ифакат, който влиза в стаята и я смъмря за смелите ѝ думи, настоявайки, че нищо от преживяното не оправдава подобни обвинения. Сейран отвръща, че за Ифакат сигурно всичко изглежда нормално все пак тя е любовница на брата на покойния си мъж. Това шокира Халис. Ифакат отчаяно се опитва да отрече обвинението на Сейран, като моли Халис да не ѝ вярва. Сейран обаче е твърда и предизвиква Халис да бъде сляп истината в семейството му. Сейран излиза от стаята.
Чувствайки се предаден и разтърсен от обвиненията на Сейран, Халис трепери, докато вдига медальона от пода, символизирайки неуспеха си да поддържа ценностите, които е проповядвал. Ифакат, обзет от вина и отчаяние, пада на колене и моли за прошка.
Халис, треперейки, вдига огърлицата от пода. Ифакат пада в краката си и моли за прошка. Орхан влиза в стаята. Той не знае какво се е случили Баща му се приближава до него и го зашлевява. След това му нарежда да се махне от погледа му.
