(org. ŚMIERĆ Z LUDZKĄ TWARZĄ)
Реж. Марчин Кошалка
“Смърт с човешко лице” е кратка, трагикомична история за това как свободния пазар прониква в най-интимните ъгли на човешкия живот. В Полша възниква нова услуга: следсмъртен туризъм.
В Чехия, на границата между Полша и Германия, се намира крематориум. Това е едно изключително добре организирано предприятие с всички елементи на модерното управление.
Привлечени от ниските цени, полски и немски семейства идват в него, за да кремират телата на своите роднини по-евтино. Ние ставаме свидетели на “туробиколка” за любопитни клиенти и на ежедневната работа на един полски търговски представител.
Сам по себе си, това е документален филм за безкрайното човешко любопитство. Наблюдават се разликите между това как хората се справят с мисълта за смъртта и пограбалната церемония. Човек може да свикне със смъртта, да се научи да се справя с нея – това е единствената опция за служителите на крематориума или погребалните агенти. За тях крематориума е просто работно място; за нас това е място, за което предпочитаме да не мислим.
Реж. Марчин Кошалка
“Смърт с човешко лице” е кратка, трагикомична история за това как свободния пазар прониква в най-интимните ъгли на човешкия живот. В Полша възниква нова услуга: следсмъртен туризъм.
В Чехия, на границата между Полша и Германия, се намира крематориум. Това е едно изключително добре организирано предприятие с всички елементи на модерното управление.
Привлечени от ниските цени, полски и немски семейства идват в него, за да кремират телата на своите роднини по-евтино. Ние ставаме свидетели на “туробиколка” за любопитни клиенти и на ежедневната работа на един полски търговски представител.
Сам по себе си, това е документален филм за безкрайното човешко любопитство. Наблюдават се разликите между това как хората се справят с мисълта за смъртта и пограбалната церемония. Човек може да свикне със смъртта, да се научи да се справя с нея – това е единствената опция за служителите на крематориума или погребалните агенти. За тях крематориума е просто работно място; за нас това е място, за което предпочитаме да не мислим.
