След като Джи-хо целува Се-хи. Автобусът пристига и тя бързо се качва, оставяйки Се-хи да гледа смаяно след нея. Той изпуснака последния автобус. Докато Се-хи се прибере у дома, Джи-хо вече спи, а на сутринта, когато се събужда, стаята ѝ е празна.
Санг-гу се обажда на Се-хи и го моли да го придружи на срещата му на сляпо. Се-хи отказва. Санг-гу не разбира защо не иска да дойде, тъй като знае, че Се-хи просто се храни сама с готови кутии за обяд, затова Се-хи обяснява, че тези моменти са като оазис за него, тъй като цяла седмица се занимава с хора като Санг-гу. Су-джи също се опитва да уреди среща на сляпо на Джи-хо.
В парка пред жилищната сграда Джи-хо наблюдава целуваща се двойка и си спомня за снощното събитие и се чувства много неловко. Тя е благодарна, че той е бил напълно непознат, и не забелязва как Се-хи минава точно покрай нея.
Джи-хо и Се-хи случайно се качват в един и същи асансьор. Без да кажат нито дума, те бавно се обръщат напред и стоят в неловко мълчание, докато стигнат до четвъртия етаж. Когато Се-хи се измъква от асансьора, Джи-хо се свлича на земята, ужасена от невероятното съвпадение. Осъзнавайки, че апартаментът е най-доброто място да се скрие, тя решава да избяга вкъщи и забелязва големите обувки на съквартирантите си във входа. Тя подскача, за да поздрави хазяина си за първи път, но е в пълен шок, когато вижда Се-хи да стои пред нея. И двамата питат другия защо са там. Джи-хо си мисли, че е в грешния апартамент, но Се-хи се обажда на номера ѝ и колебливо пита дали е Юн Джи-хо.
Приятелят на Хо-ранг Уон-сеок приготвя гореща кърпа, за да измие краката ѝ, а тя закачливо му казва, че менструацията ѝ току-що е приключила. Двамата с нетърпение скачат в леглото, за да се забавляват, но са прекъснати от главните герои. Уон Сок и Санг Гу се обвиняват взаимно, че са се подвели за пола на съквартирантите. Двамата мъже влизат в разгорещен спор. Това не оправя сегашното положение и двамата мъже се свличат обратно на столовете си.
Джи-хо и Се-хи си връщат личните карти и обясняват, че имената са причина за недоразумението. Изведнъж стомахът на Джи-Хо започва да къркори и тя отчаяно се опитва да го прикрие с кашлица. Несигурен какво да прави, Се-хи се извинява и бързо напуска апартамента. Останала сама, Джи-хо се търкаля унизено на пода, докато котката я наблюдава.
Су-джи се среща с Хо-ранг и Су-джи. Джи-хо се опитва да разкаже на Су-дзи за целувката, но приятелката ѝ си прави изводи и я пита дали хазяинът не се е опитал да я сваля. Двете ѝ приятелки я засипват с въпроси. Джи-хо им казва да забравят, че е казала нещо.
В офиса Се-хи наблюдава как Санг-гу яде китайска храна за вкъщи, след като неговата среща на сляпо се е провалила. Санг-гу не може да повярва, че Се-хи не се е обадил нито веднъж на съквартирантката си, за да провери всичко, а Се-хи му се кара, понеже визията на компанията е да се срещнеш с някого чрез данни, а не чрез телефонни обаждания или чувства. Се-хи казва, че данните са били перфектни. По-важното е, че Джи-хо е спазила всички правила, което я прави перфектната съквартирантка, но Санг-гу посочва, че всичко това е било с предположението, че Джи-хо е мъж. Се-хи получава текстово съобщение от Джи-хо, в което тя му казва, че тази вечер ще преспи у приятел.
Заради работата си Джи-хо трябва да се върне у дома. Су-дзи я оставя на автобусната спирка и я съветва да се отърве от Се-хи, ако той се осмели да направи нещо. Гледайки я как си тръгва, Джи-хо признава, че именно тя е направила нещо. Се-хи се прибира у дома и за негова изненада Джи-хо го чака. Двамата сядат неловко на дивана, като се държат на голямо разстояние един от друг, и тя се извинява, че го е целунала на автобусната спирка.
Се-хи нарича целувката нарушение, а Джи-хо пита дали това го е разгневило. Той обяснява, че гневът включва емоции, докато принудителният контакт кара хората да се чувстват объркани и неприятно. Tя казва, че не е имала намерение да го напада. Джи-хо разбира, че трябва да си тръгне веднага, но в момента няма къде да отиде. Тя обещава да се изнесе, щом си намери работа, и се извинява още веднъж, преди да се запъти към стаята си. Джи-хо изпраща имейл на режисьора на драмата и още едно копие от редактирания си сценарий, след което затваря лаптопа си с въздишка. От другата страна на коридора Се-хи заключва вратата си, преди да си легне, което Джи-хо чува и я кара да сведе глава от срам.
На сутринта Джи Хо отговаря на обаждане и се стряска, когато разбира, че говори режисьорът. Втурвайки се към мястото на срещата, Джи-хо проверява отражението си, преди да влезе, но се спира, когато забелязва асистент-режисьора Йонг-сеок. Срещата минава добре и режисьорът казва на Джи-хо, че иска да направи нейния сериал.
Джи-хо започва да редактира сценария си. Тя работи през целия ден и нощ - стаята ѝ става все по-разхвърляна с течение на времето - и започва да банята, за да разсее писателския си блокаж. В крайна сметка Джи-хо почиства всеки сантиметър от апартамента, а работата ѝ помага да пише. Тя се движи напред-назад между редактирането и почистването. Приключила със сценария, Джи-хо се радва и се отпуска на леглото си за заслужена почивка.
На работа Се-хи получава съобщение от банката. Той записва на дъска всичките си разходи и приходи за месеца, като изчислява, че този път му липсват около 300 000 уона. Се-хи намалява разходите си за всичко от застраховка до храна, но не може да се насили да намали разходите си за храна за котката.
След като Се-хи се прибира вкъщи, той е посрещнат от котката си, а след това се стряска при вида на Джи-хо, която е заспала и прилича на призрак, излязъл от филм на ужасите. Отвръщайки поглед, той внимателно затваря вратата ѝ и докато се приготвя за лягане, забелязва колко чист е апартаментът му.
В леглото той преглежда всички данни, които е събрал за предишните си наематели, и причините за прекратяване на предишните договори. Джи-хо е наемател 7 и получава впечатляващите 4,7 точки по петстепенната скала на Се-хи. Санг-гу съветва приятеля си просто да живее с Джи-хо, щом тя е толкова перфектна съквартирантка, но Се-хи му казва, че има твърде голям риск да живее с нея. Спомняйки си за инцидента с целувката, Се-хи въвежда " противоположен пол" в електронната си таблица за причината за дисквалификацията на Джи-хо.
На следващата сутрин Се-хи намира Джи-хо да рециклира и въпреки че той ѝ казва, че не е длъжна да спазва правилата му, тя иска да го прави, докато си тръгне. Той я пита дали е оправила плочките в банята и е почистила прозорците, а Джи-хо обяснява навика си да чисти, когато пише. След това Се-хи направо пита защо го е целунала и Джи-хо се чуди дали той не е луд. Джи-хо прави знак към съседите им, които разговарят наблизо, а Се-хи бързо улавя грешката си и ги отвежда на по-уединено място.
Джи-хо казва на Се-хи, че просто е искала да целуне някого, тъй като никога не е имала връзка. Тъй като изглеждало, че никога няма да има тази възможност, тя си помислила: "Защо не?" Но след като обяснява всичко на глас, Джи-хо осъзнава колко безумно трябва да звучи. За неин шок Се-хи намира обяснението ѝ за напълно разумно. Щом тя не търси любов, той смята, че няма проблем. Показвайки на Джи-хо събраните от него данни, Се-хи я определя като идеалната съквартирантка, но тя му напомня за критичната си дисквалификация: Тя е жена. Се-хи й казва, че това вече не е проблем, тъй като няма и най-малък шанс да се влюбят. Тя пита колебливо дали това означава, че могат да продължат да живеят заедно, и той казва да.
Джи-хо пристига на работа рано и нетърпелива, но настроението ѝ скоро се разваля, когато в стаята влиза старши сценаристът, за когото е работила по последната си драма. Режисьорът казва, че сценаристът Хванг е дошъл само да помага, и казва на Джи-хо, че и двамата ще бъдат записани като главни сценаристи. Джи-хо се преструва, че е поласкана от присъствието ѝ, но забелязва как старшият сценарист е подчертала всичко в нейния сценарий. Се-хи се прибира вкъщи и вижда, че Джи-хо чисти пода, и я вика силно, за да привлече вниманието ѝ. Той правилно се досеща, че работата не се е развила добре, и похвалва навика ѝ да чисти.
Се-хи гледа футболния мач на Арсенал със слушалки, а Джи-хо гледа отстрани по време на почивката си. И двамата шумно въздишат, когато отборът им пропуска. Се-хи пита дали иска да се присъедини към него. Тя отхвърля предложението му заради работата, но в крайна сметка гледа мача с него. Спомняйки си за въпроса на Хо-ранг дали Се-хи е гей, Джи-хо предпазливо го пита защо не е женен, а той ѝ казва, че планира да бъде сам завинаги.
Тя научава колко педантични са плановете на Се-хи, тъй като той е избрал апартамент за когато остарееи планира да умре именно в него. Той също така обяснява как нейната стая ще му служи за смъртно му легло, тъй като е добре вентилирана... оставяйки Джи-хо без думи.
На следващия ден Джи-хо изнася боклука и се качва с асансьора на четвъртия етаж заедно с една възрастна дама. Когато върви към апартамента, възрастната дама я спира, тъй като това е жилището на сина ѝ. В стаята си, Джи-хо се опитва да чуе разговора на Се-хи с разгневената му майка, който се състои предимно от това, че майката го моли да се ожени. Баща му я е заплашил с развод, ако Се-хи откаже да се ожени.
Се-хи излиза с Джи-Хо навън и се извинява за внезапното посещение на майка му. Тя оправдава действията на майка му като нормална родителска загриженост, но Се-хи има по-циничен поглед, тълкувайки подобно поведение като родители, които живеят чрез децата си. Той я уверява, че тя може просто да игнорира майка му и да продължи да живее в апартамента му, но Джи-хо казва, че не може да направи това. Тя знае за едно празно ателие, а с новата си работа ще може да си намери стая съвсем скоро. Джи-хо опакова нещата си, докато котката седи в куфара ѝ, и получава имейл с неприятни новини.
С помощта на Йонг-сок Джи-хо се премества в мрачната стаичка и се оплаква от промените, които е направила старшият сценарист. Йонг-сок не е съпричастен към нейното затруднение и я обвинява, че се държи като аматьор. Той унижава Джи-хо за това, че е завършила най-добро училище, но живее на такова място.
Се-хи обещава на майка си да отиде на среща на сляпо, прибира се в празен апартамент. Вижда прощалното листче от Джи-Хо и с умиление поглежда към стаята ѝ. Се-хи и Санг-гу присъстват на сватбата на свой приятел.
Санг-гу изтъква, че бракът не е голяма работа. Той казва на Се-хи, че просто трябва да го направи, и му напомня, че бащата на Се-хи е обещал да изплати ипотеката му, ако се ожени. Джи-хо и двете ѝ приятелки присъстват на една и съща сватба. На тържеството старите съученици се захласват по Су-джи, тъй като тя работи в голяма компания, но тя отхвърля комплиментите им, споменавайки Джи-хо като истинската главна личност, тъй като е посещавала училище с пълна стипендия. Старите съученици питат с какво се занимава Джи-хо, а Су-джи гордо казва, че Джи-хо пише сценарии за телевизионни драми. Те я питат какво е написала, но настроението бързо се влошава, когато никой от старите ѝ съученици не разпознава предишните ѝ творби. Су-дзи изисква да погледнат предаванията още сега, но Джи-хо неловко се извинява от масата. Когато Су-джи става, за да я последва, Хо-ранг я спира.
Хо-ранг намира Джи-хо на автобусната спирка и шеговито пита защо и заможните хора искат да бъдат скромни. Джи-хо се чуди дали специалността ѝ не е била лош избор, а Хо-ранг проницателно я пита дали не е в лоши отношение с писането си. Тя отбелязва, че Джи-хо винаги е била щастлива, когато е писала, и пита дали това вече не я прави щастлива. Джи-хо не може да отговори на въпроса ѝ.
По време на срещата за сценария главният сценарист описва заплетен сюжет, състоящ се от полубратя и сестри, фалшиви самоличности и убийства. Питат Джи-хо за мнението ѝ и тя накрая просто изказва мисълта си. Сценаристът Хван се обижда, но Джи-хо твърдо ѝ казва, че тя взима окончателното решение, тъй като това е нейният сценарий.
Докато Джи-хо се опитва да заспи, режисьорът ѝ пише, за да се извини на старшия сценарист, но тя игнорира съобщенията му. Изведнъж вратата се отваря и пияният Йонг-сеок се строполява вътре. Той се настанява до нея и я обвинява, че е провалила първата му драма като главен режисьор. Джи-хо се чувства неудобно и му казва, че ще говорят, когато изтрезнее, но Йонг-сок внезапно я пита дали някога го е харесвала. Той започва да се опитва да я насили, въпреки протестите ѝ, и я бута по гръб със сила, въпреки че тя се бори и му крещи да спре. Тя се бори и започва да се паникьосва и за щастие Джи-хо успява да го избута на пода. През сълзи тя го нарича ужасен, но не защото си е играл с чувствата ѝ в продължение на три години, правил е глупости по нейния сценарий или е флиртувал с нея, дори когато е имал приятелка. А защото единственото, което е искала, е да има къде да спи, но той е дошъл и е разрушил и това за нея.
Тъй като няма къде да отиде, Джи-хо обмисля да се обади на Су-джи, но като вижда отражението си във витрината на един магазин, тя се спира. Тя казва: "Има една страна, която никога не искаш да покажеш на другите, независимо колко близки сте." След това отива в стария си апартамент, но не успява да позвъни на вратата, когато чува как брат ѝ флиртува с жена си и я уговаря да си легне. Мрачно Джи-хо разказва, че понякога семейството може да бъде най-далечните хора за теб. След като се лута по улиците на Сеул, Джи-хо се озовава пред апартамента на Се-хи и се чуди защо тялото ѝ я е довело тук. Тя се обръща да си тръгне, но открива, че Се-хи я гледа от няколко метра.
Те гледат заедно мача на Арсенал в дома му и Джи-хо обяснява, че се е събудила от лош сън, в който е вървяла сама в безкраен тунел. Се-хи отговаря по обичайния си безразличен начин. Джи-хо пита дали е бил добре. Той казва, че е добре, и след като отпива от бирата си, задава въпрос на Джи-хо: "Ако имаш малко време, би ли се омъжила за мен?" Джи-хо гледа Се-хи с безизразно изражение. Тя отговаря: "Да", и си мисли, че всичко, което иска за тази вечер, е да се наспи добре.
Гледайте корейския сериал „Първият ми живот“ всеки делничен ден от 20.00 ч. по bTV Lady.“
