Нашата героиня научава, че преди да духне свещите, първо трябва да си пожелае нещо. Година след година обаче по-малкият брат на момичето духа свещите, преди тя да успее да си пожелае нещо, а баща ѝ небрежно забива лъжицата си в тортата и я пъха в устата си. През 2007 г. нашата героиня, Юн Джи Хо, най-накрая прави първото си пожелание за рождения си ден. Тя навършва двадесет години. От тогава Джи Хо си е пожелавала едно и също нещо всяка година : да стана отлична писателка.
В наши дни, Джи Хо е станала писателка, но нещата не са такива кавито си ги е представяла. През последните пет години Джи Хо работи като асистент-сценарист в различни мелодрами, а главната ѝ задача е да напише всички сцени с продуктово позициониране.
След като зачерква последния спонсориран продукт в списъка си, Джи Хо хвърля списъка си във въздуха и обявява, че е свободна. С опакован куфар, Джи-хо посещава главния сценарист, който приключва разговора с режисьора на драмата, в който твърди, че прекомерното продуктово позоциониране не е по нейна вина. Джи-хо се сбогува с главния сценарист и се прибира у дома, след като драмата приключва. Нещата бързо стават неловки, когато става ясно, че главният сценарист не знае нищо за Джи-хо, дори след като са работили заедно в продължение на години.
На път за вкъщи се обажда приятелката ѝ Су-джи и Джи-хо весело разказва на приятелката си за грандиозните си планове за почивка, когато се прибере у дома. Су-джи предупреждава Джи-хо да не приема обаждането на Хо-ранг, тъй като изглежда, че тя отново се е скарала с приятеля си, а това ще доведе до слушане на дълга тирада.
В апартамента на Джи-хо цари пълен безпорядък под надзора на по-малкия ѝ брат Джи-Сеок. Той пуска силна музика в стаята си, а докато Джи-хо подрежда жилището, виковете ѝ към него не се чуват.
Въпреки предупреждението на Су-джи, Джи-хо отговаря на обаждането на Хо-ранг. Тя търпеливо изслушва романтичните проблеми на приятелката си. Тя открива секси дантелен сутиен в бъркалнята, но не го разпознава като свой. Тя отново крещи на брат си през вратата и му се кара за бъркотията, докато накрая, след като многократно е игнорирана, отваря вратата и намира брат си гол и с жена.
Джи-хо бяга от апартамента. Брат ѝ я преследва, отчаян да ѝ се обясни. Тя се спъва и той се втурва към нея, загрижен. Тя се опитва да го накара да си тръгне, но изненадващо Джи-сок ѝ казва да се върне в къщата, за да се срещне с момичето. Джи-хо се чувства неудобно от идеята да говори с някого, когото е видяла гола. Малкият ѝ брат я информира, че момичето живее с тях, защото е негова съпруга и е бременна. В разгара на психическия си срив Джи-хо споделя сърцераздирателно, че изглежда никой не знае, че днес е тридесетият ѝ рожден ден.
Майката и бащата на Джи-хо идват в апартамента, за да се запознаят с момичето, което се казва Еун-Сол. Бащата им казва, че всички са семейство, че трябва да се разбират и да живеят заедно в хармония. Братът и сестрата се ужасяват от мисълта да живеят заедно. Те се противопоставят на заповедта, но бащата гневно не предлага решение.
Джи-хо се среща с приятелките си Су-джи и Хо-ранг, за да потърси съвет. Въпреки че е платила всички комунални услуги и депозита, заради старомодните и патриархални порядки на семейството ѝ, къщата е регистрирана на името на брат ѝ и Джи-хо няма законно право върху нея.
На съседната маса нашият герой Нам Се Хе спокойно казва на съквартиранта си, че е време да се изнесе от къщата. Съквартирантът е възмутен, затова Се-хи изважда договора им за наем и го уведомява, че не е спазил трите му основни правила: 1) да върши всички домакински задължения, 2) да изнася отпадъците всяка седмица и 3) да храни котката. Съквартирантът решава да не се кара, но изисква от Се Хи да му върне наема за месеца. Се-хи много спокойно изброява последните пиянски провинения на съквартиранта. По-късно техният общ познат Ма Санг Гу се опитва да убеди Се Хи да размисли. Той е този, който е запознал съквартиранта със Се-хи и гарантира за неговия характер. Но Се-хи не се интересува.
Джи-хо се прибира вкъщи, но преди да влезе вътре, упражнява речта си, за да се утвърди като законна и заслужена собственичка на къщата. Изпълнена с течен кураж, Джи-хо влиза и започва да говори, но веднага е изпреварена от снаха си, която казва на баща ѝ, че току-що е научила, че очакват момче.
Междувременно Хо-ранг се опитва да убеди Су-джи да остане в бара. Су-дзи казва на Хо-ранг да спре да се държи нехайно и да се обади вече на приятеля си, както явно иска, но Хо-ранг настоява, че този път са приключили завинаги, тъй като той не се е обаждал от три дни. Су-джи завърта главата на Хо-ранг, за да види, че гаджето ѝ Шим Уон-Сеок я чака наблизо. Уон-сеок се усмихва, когато вижда Хо-ранг, но тя само се нацупва.
В стаята си Джи-хо приема съдбата си и започва да търси стаи под наем. Майка ѝ влиза и безмълвно слага купа със супа от водорасли. Въпреки че е очевидно развълнувана, Джи-хо се преструва, че е забравила за рождения си ден, след което хапва с признателност. В хола бащата и младата двойка продължават да се радват на внука, а майката само им хвърля поглед от стаята на Джи-хо, тъй като Джи-сок е трябвало да си намери работа, а не бебе. Джи-хо се примирява с новото развитие на нещата и майка ѝ скришом дава плик с пари за депозита за новата ѝ стая. Тя казва на Джи-хо да го запази в тайна, тъй като това са пари, които тя тайно е спестявала през годините.
На следващия ден тя отива в банката за кредит, но получава отказ, тъй като работата ѝ е нестабилна, а кредитоспособността ѝ не е особено добра. След това отива при брокер на недвижими имоти, но всички стаи, които ѝ показват в нейния ценови диапазон, определено са необитаеми.
Главният изпълнителен директор Санг-гу провежда среща на компанията и е озадачен, когато Се-хи му съобщава, че все още не е приключил работата си по актуализация на последния им софтуер. Смаян, Санг-гу се опитва да обясни на Се Хе, че вероятно трябва да остане извънредно, за да се справи с работата си, но Се-хи дори не се замисля. Той трябва да храни котката си и да рециклира.
Санг-гу разговаря насаме със Се-хи и се опитва да го вразуми. Той знае, че Се-хи е ядосан заради ужасния съквартирант, с когото го е запознал, но моли Се-хи да се опита да раздели работата и личните въпроси. Санг-гу решава да намери нов съквартирант за Се-хи.
Джи-хо получава информация от Хо-ранг за жилище, което не изисква депозит; Хо-ранг научава за това от приятеля си Уон-сеок, който познава изпълнителния директор Санг-гу от училище. Хо-ранг предполага, че Се-хи, е жена. (Се-хи е традиционно женско име, докато Джи-хо е традиционно по-мъжко.) Хо-ранг споменава, че Се-хи има всички тези безумни правила и изглежда малко луд, но Джи-хо уверява приятелката си, че тя разбира лудите, тъй като всичките ѝ шефове сценаристи са били много по-лоши.
Малкият брат и Еун-сол изненадват Джи-хо с торта за рождения ѝ ден, докато тя се прибира, за да се премести. Джи-хо намръщено си пожелава в следващия си живот да бъде охлюв, за да не я изгонят от собствената ѝ къща. Еун-сол следва Джи-хо, за да се опита да я успокои, заявявайки, че не би имала нищо против Джи-хо да живее с тях, но Джи-хо отговаря, че ако живеят заедно, тя почти сигурно ще се превърне в тяхната прислужница и безплатна детегледачка, която винаги ще бъде на тяхно разположение. Тя моли Еун-сол да не я превръща в злодея, след което ѝ дава малко пари за харчене.
Джи-хо пристига в апартамента на Се-хи, докато той е на работа, и двамата си пишат, като Се-хи отново изтъква трите си правила. Той също така споменава за едноседмичен изпитателен срок, преди да пристъпят към сключване на официален договор.
Джи-Хо обсъжда със Су-Джи странната нова съквартирантка и как те все още не са се срещнали предвид натоварения график на Се-хи. Джи-хо е съгласна с всичко и показва на Су-джи снимка на съквартирантката си - това е фирмена снимка и те естествено предполагат, че Бо-ми, единствената жена в технологичната компания на Санг-гу, е нейната съквартирантка.
Се-хи получава съобщение от Джи-хо и мислено прочита съобщенията ѝ с мъжки глас. Той търси Джи-хо в социалните мрежи, но открива грешен профил.
Когато се прибира вкъщи много късно вечерта, той намира бележка от Джи-хо, в която тя обяснява всички задължения, които е изпълнила, както и някои допълнителни задачи като приготвянето на котешка закуска. Той изглежда впечатлен от нейната старателност и се успокоява.
На следващата сутрин съквартирантите се събуждат в два различни часа и напълно се разминават. Те остават свързани само чрез отделните си контакти с котката и различни листчета. След седмицата на безконтактно, но безпроблемно съжителство, Се-хи предлага да изготвят договор. Те се съгласяват да се срещнат по време на обяд, като Джи-хо ще се отбие в компанията на Се-хи.
Санг-гу пита за новия съквартирант и дали трябва да си намери друг. Санг-гу се учудва, когато чува, че Се-хи за първи път използва наречие, за да опише човек. Бо-ми отбелязва, че Се-хи ги е използвала и преди, често за да опише недостатъците на Санг-гу. Бо-Ми слиза долу, за да провери дали поръчаните от тях сандвичи са пристигнали.
Джи-хо се сблъсква с Бо-Ми във фоайето и погрешно смята, че тя е съквартирантката. Тя предлага на Бо-ми торбичка със сандвичи, които е донесла като подарък за екипа ѝ, но Бо-ми погрешно смята, че тя е доставчикът, който е закъснял с поръчката на компанията им.
На тръгване Се-хи се сблъсква с Джи-хо, когато тя си тръгва. Той я чака известно време. На горния етаж екипът похапва от сандвичите на Джи-хо. Се-хи се връща на бюрото си и открива на него договора за наем. Се Хи намира ситуацията за малко странна, но не се замисля дълго за нея. И когато Джи-хо пише на Се-хи, че ще се прибере късно вечерта, Се-хи казва, че не е нужно да му съобщава за такива неща. Джи-хо заключава, че Се-хи е непринуден човек, което не изглежда чак толкова несъвместимо с човека, когото е срещнала във фоайето. Се-хи все още си мисли, че тя е мъж.
Джи-хо пристига на партито по случай завършването на нейната драма и е ентусиазирано посрещната от помощник-режисьора Йонг-сеок. Екипът на Се-хи успешно завършва своята актуализация, след което излиза да пийне по случайност в същата сграда, където се провежда партито на Джи-хо. Санг Гу хвали екипа си за усърдната им работа.
Йонг-сеок вика Джи-хо и ѝ благодари, че работи усилено, за да компенсира недостатъците му. Тя се шегува с него, тъй като той никога преди не е изразявал благодарността си, след което той се замисля и казва, че има да ѝ каже нещо. Точно преди да заговори обаче, Се-хи внезапно ги прекъсва .
Джи-хо се възползва от прекъсването и се извинява, за да събере сили и да се подготви за признанието на Йонг-сок.
Точно пред вратата тя излиза на чист въздух и открива, че Се-хи седи наблизо и гледа футболен мач на телефона си. Тя не може да се сдържи да не надникне в екрана му, след което внезапно изкрещява в знак на неодобрение, когато един от играчите от любимия ѝ отбор пропуска гол. Шумът стряска Се-хи и затова Джи-хо се извинява, а след това започва да бълва факти за последния мач на отбора. Тя усеща, че прави нещата неловки, и започва да си тръгва, когато Се-хи я извиква обратно и я пита дали е фенка. Гледат мача заедно и Се Хе разказва на Джи Хо за всички статистически данни, които е събрал и организирал за отбора, за нейно учудване.
Чуват, че Йонг-сеок говори по телефона наблизо, и Се-хи ѝ казва да отиде при приятеля си. Джи-хо го поправя и казва, че все още не се срещат, но признава, че по-рано почти я е поканил на среща, преди тя да избяга, защото е била твърде нервна. Се-хи я слуша търпеливо. Той прави комплимент за външния вид на Йонг-сеок, но след това го оценява само със седем от десет. Тя заявява, че той е поне деветка, след което започва да изброява мечтателно всички положителни качества на Йонг-сеок, точно когато се появява Со-хи и Йонг-сеок я прегръща.
Джи-хо се връща на масата си, подготвена за съкрушителното разкритие, въпреки че се прави на убедително весела. По-късно, докато тя чака автобуса, за да се прибере, Йонг-сеок пише на Джи-хо, че се среща с някоя, което е искал да ѝ каже по-рано. Джи-хо му отговаря с фалшиво вълнение.
Докато говори по телефона със Санг-гу, Се-хи отива на същата спирка, но когато вижда Джи-хо, решава да се качи на метрото. Тя се обажда след него и го моли просто да вземе автобуса, за да не се чувства толкова неудобно, че той е станал свидетел на нейната ситуация. Той я пита дали наистина ще се чувства по-малко неловко, ако той е наоколо, но тя с готовност признава, че не. Той любезно разсъждава, че вероятно никога повече няма да се срещнат, тъй като Се-хи рядко ходи някъде, освен вкъщи и на работа, и я насърчава да не се чувства неудобно. Тя се извинява, че не се срамува от него, а от себе си - защото дори на нейната възраст не е била в състояние да различи любовта от добротата.
Се-хи отбелязва, че поставянето на унижението ѝ в зависимост от възрастта ѝ е "границата на неокортекса". Той обяснява, че неокортексът е отговорен за неща като концепцията за време, а впоследствие и за възрастта. За разлика от хората, котките не притежават неокортекс и затова никога не изпитват скука или депресия, дори ако животът им е един и същ всеки ден. Думите му намират отклик в нея и тя си мисли: "Беше странно. Странните му думи ме успокоиха повече от всичко друго през този ден."
Започва да го пита за името му, но после предполага, че е по-добре да не разменяме имена. Тя коментира, че е получила утеха от някого, когото никога повече няма да види, но той ѝ отговаря, че именно защото няма да се видят отново, тя е намерила утеха в него. Тя му благодари, че ѝ е разказал за неокортекса, и небрежно нарича този живот малко съсипан. Той отговаря: "Така или иначе преминаването през този живот е за първи път за всички нас". Изказването му предизвиква нещо в нея - идеята, че живееш само веднъж. И така, в този момент тя действа импулсивно, пристъпва напред и целува Се-хи.
Тя бърза да се качи в автобуса и си мисли колко дълъг е бил този ден: напуска мястото, което е било дом през последните пет години, слага край на тригодишното си увлечение, целува мъж, когото току-що е срещнала. След като се прибира вкъщи, тя си мисли: "Не така си представях тридесетте години, но като се има предвид, че ми е за първи път, не е толкова лошо. Както каза човекът, когото никога повече няма да видя - всички ние живеем този живот за първи път."
Гледайте корейския сериал „Първият ми живот“ всеки делничен ден от 20.00 ч. по bTV Lady.“ всеки делничен ден от 20.00 ч. по bTV Lady.
от Dess • 21.06.2021