Истински истории за българското правосъдие: Петър Асенов-Поро – 43 блудства, грабежи и изнасилвания на малолетни и непълнолетни момичета, София, 1994-1995неделя, 14 ноември, 23:00 ч.
автор – Петко Георгиев
Всеки е невинен до доказване на противното, както пише в конституцията – „с влязла в сила присъда”. Какво става обаче докато трае това доказване на противното? И може ли то да продължава вечно? Защо един човек с повдигнати обвинения за десетки тежки престъпления, с безспорни доказателства и десетки свидетели се оказва в един момент свободен и на улицата? Как така се получава, че и доказани престъпници успешно съдят България в Страсбург?
Петко Георгиев предупреждава: „Не съм сигурен дали този епизод може да се гледа от сами млади момичета, но ако те искат да се предпазят от съдбата на жертвите в тази история, нека я гледат заедно с бащите, майките и приятелите си”. По думите му епизодът е с повишена болезненост и за съдии, прокурори и следователи, защото гледането на подобно дело може да се превърне в един от кошмарите на професионалната им кариера. Защото може да са направили всичко правилно и всичко по закон, и пак да не успеят да предотвратят извършването на нови престъпления, докато успеят да вкарат виновника в затвора.
Историята започва в началото на март 1994 година. По обяд седемгодишната С. се качва в асансьора на блока, в който живее. Отива на гости, на своя приятелка от по-горен етаж. След С. в асансьора влиза непознат мъж. Пита я иска ли мартеничка и натиска бутона за последния етаж. Като стигат там, мъжът затиска с ръка устата на детето и го вкарва насила в помещението за чистачки. Насилва я, взима ѝ златните обеци и малкото пари, които носи. Детето е в шок години наред, а мъжът изчезва... Подобни неща започват да се случват на десетки деца, млади момичета и жени. В средата на 90-те в София тръгват слуховете за ненаситния и неустоим сериен изнасилвач, който не се спира пред нищо и няма страх от никого...
