Най-новото телевизионно предизвикателство - “Игри на волята: България”, покани рибаря Бялото Мите да спаси участниците му от глад и мизерия. Останал без храна и удобства, единият от 3-те отбора в приключенското състезание вече обитава рибарска хижа, но няма никаква представа какво е да бъдеш рибар и най-вече - как това би ти помогнало да оцелееш в условията на тотални лишения.
Специалният гост на “Игри на волята” - рибарят с 54-годишен опит Димитър Иванов, по-известен като капитан Бялото Мите, е израснал в Ахтопол като седмо дете в семейството! “Бяхме бедни и за мен морето беше всичко. Още от дете започнах да ходя с рибарите и вече 54 години го газя това море. Бях толкова запален, че спях на морето и още оттогава ми излезе прякорът Бялото Мите... и така до ден днешен ме знаят всички“, споделя 66-годишният рибар.
На 16 години той постъпва в рибарското училище в Бургас – Техникумът по морски и океански риболов, след което става капитан и започва да обикаля света с кораби за риболов.
“Във всички морета съм бил, над седем години обикалях из Африка, Америка и Европа. Няма да забравя 76-а година, защото тогава се ожених и веднага тръгнах по корабите”, спомня си Бялото Мите.
Основната задача на рибаря и капитан в “Игри на волята: България” ще бъде да научи участниците как се лови риба.
“Първото и най-важно нещо е да познават морето и ветровете и как да се предпазват от морските стихии и бури, чак след това да се качат на лодката и да ловят риба. Това се учи с много години и има рибари, които го знаят на теория, но на практика е друго. Това, което участниците ще научат от мен, ще им остане за цял живот!”, споделя Димитър.
Едно от първите изпитания, на които Бялото Мите ще подложи участниците, е да хванат Скорпид, да го изчистят и накрая да го сготвят.
“Задачата никак не е лесна. Първо трябва да се подготвят мрежите и да се следят, защото при бурно море могат да се скъсат. След това трябва да се изчисти и то така, че да не се нараниш на бодлите му, да запазиш максимално много от месото и накрая да го сготвиш. За мен е изключително важно да не правят “зарар”!, завършва гордо той.
