В епизод 93 на „Три сестри“ Мине се надява, че след като е останала в имението, е запазила „привилегиите“ си, но Тюркян и дава да разбере, че повече не е гостенка в къщата, и обявява, че за нея няма място на тяхната маса. Адвокатът казва на Тюркян и Сомер, че нямат друг избор, освен да провокират Мине да признае, че тя я е отровила и убила бебето ѝ.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 94 на турския сериал „Три сестри“, който може да гледате на 14 март по Diema Family от 20:00 часа.
Йозер е бесен на Мустафа, че го е издал пред Сомер и се опитва да удари Мустафа, но Рючхан го спира. Рючхан става свидетел на караницата им и иска да разбере какво се е случило.
Сомер е разочарован от баща си.
Тюркян упражнява контрол върху Мине във всичко.
Тюркян връща креватчето на Кираз обратно в спалнята им със Сомер. Мине побеснява.
Дьонюш без предупреждение пристига в Измир.
Всичко за Три сестри
Мустафа посещава баща си в кабинета му.
-Как си? - пита той, след като прекрачва прага. -Благодарение на теб се чувствам скапан. - отговаря Йозер, ставайки от стола си. -Осъзнаваш ли, че съсипа всичко?!
-Мисля, че всичко е наред. Сомер вече знае, че си има брат. Време е да изясним някои неща.
-Ти ме раздели от сина ми. Ти опозори сина ми! Това беше целта ти, нали?
-Ние също живяхме отделно в продължение на години, татко. Какво значение има, ако Сомер се отдалечи малко от теб?
-Ти, невъзпитан безсрамник! - Йозер удря с ръка по стената до сина си. -Но вината е моя. Аз ти дадох големи шансове. Ако беше проявил дори малко търпение, щях да ти дам името си. Но ти не си достоен за това! Как можах да не видя това? Ти дойде тук, за да съсипеш живота на хората, нали? Аз ти показах човечност, отворих вратите и сърцето си за теб. И ето какво стана!
-Значи така изглежда твоята човечност? Мислеше, че можеш да ме подкупиш с пари и скъпи марки. Ти ми купи кола, даде работа. Мислиш ли, че това те прави баща?
-Замълчи! - заповядва побеснял Йозер. -Не ме карай да ти затварям устата!
-Давай, направи го! Удари ме! - предизвиква го Мустафа. Баща му вдига ръка, сякаш наистина ще удари сина си, но изведнъж някой го хваща за китката. Това е Рючхан! Йозер! - изкрещява жената, викайки на мъжа си да се спре. -Какво става тук?
-Излез! - Йозер се обръща към Мустафа. -Не мога да те гледам! Уволнен си!
.Аз сам напускам тази работа! - отговаря Мустафа и си тръгва.
Рючхан отвежда Мустафа в кабинета си. Подава му чаша вода и моли секретарката да приготви две кафета.
-Виж, сине, подобно поведение е недопустимо на работното място! – Рючхан прави забележка на Мустафа, но със спокоен тон.
-Така или иначе ме уволниха, така че никога повече няма да станете свидетели на подобно нещо – казва Мустафа.
-В началото си мислех, че си честно младо момче, но...
-Това означава, че не сте ме преценили правилно!
-Защо си толкова груб? Ще можем ли някога да си говорим нормално?
-Съжалявам, но това няма нищо общо с вас!
-Виж, аз също имам син, също съм майка! - обявява Рючхан. -Знам какви са момчетата. Кръвта им кипи, не могат да се контролират. Искам да кажа, че преувеличаваш.
-Преувеличавам? Смятате, че това, което се случи между мен и мъжа ви, е преувеличено?
-Какво друго? В края на краищата единият от вас е главен изпълнителен директор, а другият е негов служител. Какъв проблем може да има между вас двамата? Какъв е проблемът?
-Г-жо Рючхан, аз съм израснал без баща.
-Съжалявам. Баща ви умря ли?
-Не, но той умря в сърцето ми.
-Ядосан ли сте на баща си? Искам да кажа, че след като си го погребала в сърцето си... Какво се случи? Защо си толкова ядосан? Срещаш ли се с него сега?
-Срещаме се, но не като баща и син - отговаря Мустафа. -Срещаме се тайно.
-Защо? Страхуваш ли се от някого?
-Всъщност няма от какво да се страхувам, но...
В този момент вратата на кабинета се отваря и влиза Сомер.
-Мустафа, можеш да ни оставиш на сами -обръща се той към брат си.
-Благодаря ви за кафето – казва Мустафа и излиза.
-Какво става? Защо изгони момчето толкова бързо? - Рючхан не разбира.
-Днес говорихме с адвоката - казва Сомер.
-И какво каза той?
След като разговаря с майка си, Сомер отива в кабинета на баща си. Разбираме, че той го е помолил да прекъсне разговора на Мустафа и Рючхан.
-За какво са си говорили? Той казал ли е нещо на майка ти? Йозер пита с несигурност в гласа.
-Мама не знае нищо. Но тази услуга не я направих, заради теб, а заради мама. За да не страда горката жена. – Сомер се обръща и си тръгва
Пред фабриката, Мустафа пресича пътя му. По-малкият от братята се опитва да се извини на по-големия.
-Когато бях малък, моите приятели играеха футбол заедно с бащите си и аз им завиждах - казва Мустафа. -Мислех си, че ти също играеш футбол с баща си или пък, че носите еднакви ризи на празник в училище, че татко те е вземал на раменете си и те е носил. Това са неща, за които си мислех, когато бях малък и много се разстройвах. Оказва се обаче, че ти не си по-различен от мен. Ти също никога не си бил щастлив. Подслушах ви, когато бяхме в кръчмата. Съжалявам, не съм предполагал, че е така!
-Играта свърши, отпусни се - Сомер потупва брат си по рамото, макар че това едва ли е жест на подкрепа или приятелство. -Върви, намери си други проблеми!
Сомер иска да се качи в колата, но изведнъж забелязва, че баща му гледа през прозореца. Той решава да се върне в кабинета му.
Действието се пренася в имението. Тюркян влиза в хола с Кираз на ръце, където е Мине.
-Кираз, миличка! – казва Мине. -Веднага ми дай дъщеря ми!
Тюркян подава детето на Мине.
-Аз ви звънях, къде бяхте, защо не ми вдигахте? – пита Мине, като пипа Кираз за бузките и обвинява Тюркян. -Тя е измръзнала!
-Много бързо забрави времето, когато носеше детето по барове и кръчми – казва Рючхан, която влиза в хола.
-Айла, направи каша за Кираз, сигурно е огладняла – казва Мине.
-Тя не е гладна, аз я нахраних! – отговаря Тюркян.
-Ти повече няма да вземеш моята дъщеря, няма да я водиш никъде! – казва бясна Мине.
-Баща ѝ беше с нас, а той може да вземе дъщеря си, когато поиска – отвръща спокойно Тюркян.
-Ти не можеш да ме измъчваш така! И ти и Сомер се опитвате да ме отдалечите от дъщеря ми, но няма да ви го позволя!
Тюркян се приближава до Мине и сяда срещу нея.
-След злото, което ми причини, ти какво си мислиш, че ще ти взема Кираз?
-Ти все още ме клеветиш. И да твоята цел е да вземеш дъщеря ми! Но, напразно се стараеш!
-Ти много се страхуваш, нали? Много се страхуваш, че ще се разделиш с дъщеря си?
В този момент Сомер се обажда на Тюркян.
-Скъпи, кажи?
-Любима, аз малко ще закъснея, защото ще поговоря с татко.
-Добре, скъпи!
Тюркян казва на свекърва си, че Сомер ще закъснее малко.
Мине нарежда на Айла да ѝ донесе да хапне нещо тук.
-Айла, храната на г-жа Мине отнеси в стаята ѝ – казва Тюркян и излиза от стаята.
Сомер отива в кабинета на баща си.
-Слушай, ние с майка ти не се оженихме по любов - обяснява Йозер. -Бяхме принудени да го направим заради семействата си. Аз не бях щастлив в този брак. Бях много млад. Имах и други връзки. Мустафа е...
-Той е плод на една от тези любови, нали? - Сомер повече посочва, отколкото пита.
-Да, но тези дни са отминали - уверява го баща му. -Аз нямам нищо общо с майката на Мустафа. Избрах своя дом, своето семейство. Опитах се да реша проблемите с теб и майка ти, много се стараех. Уредихме живота си до известна степен, не можеш да отречеш това. След това ти самият се ожени, в живота ни се появи Тюркян. Това беше добре за всички нас, заедно лекувахме раните си. Миналото остана зад гърба ни, сдобрихме се много.
-За какво се примирихме? - пита Сомер с възмущение в гласа. -Какво компенсира, като пъхнахте сина си под носа ми? Или все още се срещате с майка му? Това, което направи, е непростимо!
-Не очаквах, че Мустафа ще се появи изведнъж след толкова години, затова се срещнах с майка му. Мустафа се появи пред мен, изпълнен с оправдан гняв, беше трудно да го спра. Не исках той да безпокои майка ти. Сомер, не направи ли същата грешка с Мине?
-Не е същото! - Сомер категорично отрича. -След като се влюбих в Тюркян, дори не поглеждах към Мине. Не съм ѝ изневерявал. Ти не си обичал мама дори за един ден! Минаха толкова много години, а сърцето ти още не се е размекнало. Мислех, че имаш някакво уважение. Освен това моята дъщеря и твоят син не са едно и също нещо. Не е случайно, че синът ти ме постави пред теб. Направи го, защото ти не искаше да спреш да се виждаш с майка му! Няма друго обяснение!
Йозер се опитва да продължи да отрича, че няма нищо общо с майката на Мустафа, но изведнъж телефонът му звъни. Сомер забелязва името на контакта, изписано на екрана - майката на Мустафа - и веднага тръгва, подхвърляйки ядосан: -Защо изобщо говоря!
Действието се връща в имението. Тюркян тъжна гледа снимката от ехографа на бебето, което загуби. При нея влиза Сомер. Той веднага разбира, защо жена му е тъжна и я прегръща. Тюркян тъжна му казва, че само преди два дни са чули как бие сърчицето на бебето им.
-Знам, че е трудно и за двама ни, но ние с това ще се справим! Заедно ще преодолеем тези дни – казва Сомер като гали нежно съпругата си.
Действието прескача на сутринта. Мине начумерена закусва в кухнята. Идва Тюркян, която моли Айла да ѝ помогне да премести детското креватче на Кираз в спалнята им със Сомер.
-Откъде го измисли това? - пита възмутената Мина.
-Бебето не е в безопасност с жена, която приема лекарства нонстоп. Отсега нататък Кираз ще бъде с баща си!
-Да не си посмяла да докосваш дъщеря ми! - забранява Мине, като хваща Тюркян за ръката и забива най-грозния си поглед в нея.
-Какво ще ми направиш? - пита невъзмутимо Тюркян. -Ще отровиш и мен, както отрови бебето ми?
Тюркян излиза, а Мина блъска чиниите от кухненската маса, за да даде воля на гнева си, като крещи, че Тюркян си играе с нея.
Тюркян пристига в къщата на Севилай. Майката на Мустафа ѝ предлага да стане неин съдружник в шивашкото ателие.
Ебру продължава да използва Сердар, за да подклажда ревност у Йозгюр. В същото време Дария е все по-очарована от Йозгюр.
Дьонюш, с помощта на Тюркян, се появява в Измир, където трябва да се проведе парти-изненада за рождения ден на Сердар.
