В епизод 68 на „Три сестри“ Тюркян решава да се върне в имението, но когато Несрин научава, че Мине и детето ѝ живеят в имението на Корман, тя затваря вратата на Сомер и забранява на дъщеря си да ходи с него. Тюркян упорито твърди, че иска да бъде със Сомер и използва най-силния си коз и казва на майка си, че е бременна. Какво ще направи Несрин?
НА КРАТКО какво се случва в епизод 69 на турския сериал „Три сестри“, който може да гледате на 8 февруари по Diema Family от 20:00 часа.
Дали Несрин ще събере смелост, за да каже на Тюркян истинската причина, за това, че иска от нея да се раздели със Сомер или този път съзнателно ще я изпрати в ада?
Заради пиянството и безотговорността на Мине животът на обитателите на имението става все по-труден.
Йозер се среща със Севилай в ресторанта, който в миналото са посещавали често. Там пристига и Рючхан.
Мустафа не иска да прости и да се сдобри с майка си.
Дерия иска от майка си да ѝ каже истината. Дали ще го направи Несрин?
Всичко за Три сестри
Действието е продължава от предния епизод.
-Майко Несрин, ние също ще имаме дете. Не ни причинявайте това, моля ви!
-А, ти мислиш, че Тюркян ще роди това дете, като разбере истината?!
-Вие наистина ли ще направите това?! Тогава не чакайте! Отидете и разкажете всичко на Тюркян! Разрушете целият ѝ свят и ще станете причина за смъртта на нероденото дете, ако разбира се съвестта ви позволи! Какво чакате, хайде давайте! Майко Несрин, разберете ме, Тюркян е моята душа, моето сърце, моето всичко! Аз няма да се откажа нито от Тюркян, нито от нероденото си дете! Про това няма да позволя на никой да разруши семейството ми!
-Не искам повече да те слушам! Хайде, махай се от тук!
-Аз никъде няма да ходя без жена си!
Въпреки че Несрин е против, Сомер влиза и хваща Тюркян за ръка.
-А, мама?! – пита Тюркян.
-Аз поговорих с майка ти! Хайде да вървим!
На входната врата Тюркян и Сомер се разминават безмълвно с Несрин.
Тюркян е объркана от поведението на майка си. Сомер ѝ обяснява, че тя е прекарала тежко заболяване. Сомер моли жена си да не се притеснява, защото трябва да мисли за бебето им.
-Не исках така да разбереш за бебето! – признава Тюркян.
-Това няма значение, ти ми подари рая, аз съм толкова много щастлив! Ние ще имаме бебе, Тюркян?! Можеш ли да си представиш? Аз съм много щастлив, Тюркян!
-Сомер, между вас мама, нещо да не е станало, защото не мога да разбера, защо се държи така? Всичко вървеше толкова добре!
-Леля ти е права, майка ти е прекара много тежка болест, затова не може да се надяваме, че така лесно ще се оправи.
Йозер се среща със Севилай в ресторанта, който в миналото са посещавали често.
Дьонюш, Дерия и Сердар спират на една бензиностанция. Докато Дьонюш се отправя към тоалетната, Дерия пита Сердар:
-Вярно ли е това, което каза? Дьонюш, наистина ли е дъщеря на чичо Фатих? Не ме ли излъга, за да ме спреш?
-Защо не ми вярваш? Нима щях да го кажа само за да те спра, с цената на това да обърна живота на Дьонюш, с главата надолу?
-Татко ми разказа всичко - продължава Сердар. - Затова определено не си ти. Дьонюш не трябва да знае това!
-Ето защо баща ти ни избягваше онзи ден, нали?
-Какво би могъл да направи? Ти и Дьонюш говорехте за смъртта на Фериде, разпитвахте къде е детето ѝ. Той не можеше да ви каже открито. Чичо Фатих е изоставил бременната майка на Дьонюш и е заминал за Германия. За съжаление, но това е истината!
-Моят Дьонюш - в ъгълчето на окото на Дерия се появява сълза. -Ако тя разбере за това, ще бъде още по-тъжна от мен!
-Не смей да се измъчваш. Не повдигай повече тази тема! забранява Сердар. - Трябва да накараш и Дьонюш да забрави.
Заради пиянството и безотговорността на Мине животът на обитателите на имението става все по-труден.
Мине убеждава Сомер да ѝ даде дъщеря си, а след това я оставя на произвола на съдбата при първия удобен случай, когато ѝ се приисква да плува в басейна.
Сомер наблюдава всичко от спалнята си, където говори с Тюркян за бебето, което очакват.
Действието се връща в ресторанта.
-Мустафа няма да дойде, нали? - Севилай се обръща към Йозер. -Ти използва сина ми, за да ме накараш да вечеряме , но вината за това е моя. Повярвах ти, дойдох тук, а ти ме излъга. - Тя се надига и иска да си тръгне.
-Не съм те измамил. Повярвай ми, Мустафа ще дойде. Седни, моля те!
-Защо трябва да ти вярвам? Загубих младостта си, мечтите си, надеждите си само защото ти се доверих. Вярвах на всяка твоя дума, но пред теб вече не е същото наивно момиче, което даваше живота си за една твоя дума!
-Знам, все още си ми ядосана. Права си - признава Йозер. -Но аз се стараех наистина много. След като уредих проблемите си, те търсих много дълго време.
-Не искам да чувам. Няма да оправиш отношенията ни само защото си се погрижил за сина ни и си му дал работа. Повярвай ми, това няма да ти помогне. Отношенията ми с Мустафа определено ще се оправят. Ако наистина ни помогнеш като баща, за да ги оправим, ако ни сдобриш, това ще бъде твоето изкупление. Можеш ли да се обадиш на Мустафа? Ако той не дойде, няма да чакам повече. Отивам до тоалетната.
Севилай става от масата. Камерата се приближава отвънка пред заведението, където колата с Рючхан вътре току-що е спряла. Рючхан влиза в ресторанта и сяда на маса от другата страна на заведението, откъдето може да наблюдава масата, на която седи съпругът ѝ.
Мустафа пристига в ресторанта и сяда при Йозер. Когато Севилай излиза от тоалетната, тя забелязва Рючхан и я разпознава. Тя изчаква г-жа Корман да напусне заведението и едва тогава се приближава до масата на Йозер. Мустафа се изправя с възмущение като я вижда.
-Сине, много ми липсваш - казва жената и иска да докосне лицето на сина си, но Мустафа се отдръпва.
-Ако те попитам защо си дошла, ще ми отговориш, че е заради мен, нали? - повече заявява, отколкото пита Мустафа. -Но не трябваше да го правиш. Върни се у дома, в Измир!
-Да се върнем заедно!
-Трябваше да помислиш за това, преди да поставиш доведения ми баща пред мен!
-Моля те, седни и говори спокойно - Йозер взема думата, а когато Севилай и Мустафа се връщат на местата си, той продължава: -Майка ти дойде тук за теб. Мисля, че не бива да я притесняваш повече. Ако между вас двамата има проблем....
-Какво те интересуват проблемите между нас! - пита Мустафа с остър тон, след което обръща поглед към майка си. -Защо изобщо си дошла при този човек? Не те ли е срам да седиш тук с женен мъж?
-Преминаваш границите - предупреждава сина си Йозер.
-Йозер Корман, знае ли госпожа Рючхан, че си тук? Тя сигурно си мисли, че си отишъл да се срещнеш с някоя друга, нали?
-Мустафа, ти наистина преминаваш всички граници, стига вече. Можеш да не уважаваш мен, но майка си трябва да уважаваш!
-Трябва ли да се уча от теб как трябва да се отнасям с майка си?
-Сине, аз те нараних, разстроих те! - признава Севилай. -Знам колко много си страдал, но не очаквай от мен да се откажа от теб. Ние си нямаме никого, освен един друг. Когато не остана никой, когато душата ми беше разкъсана, ти бършеше сълзите ми. Не ми обръщай гръб и сега. Разходи се, проясни главата си, но после се върни у дома. Нека отново бъдем майка и син. Да излекуваме раните си един на друг!
-Свърши ли? Позволи ми да ти кажа няколко думи. Отсега нататък аз не съм до теб. Върви си вкъщи сама. Не си избистрих достатъчно главата, не можах да се отпусна така, както ти – казва Мустафа и си тръгва.
Докато Дьонюш е в библиотеката, Дерия отива да проведе сериозен разговор с майка си.
Несрин ѝ показва снимка на Фериде и ѝ разказва за нея:
-Тя учеше в педагогическия факултет. Беше една година по-малка от мен. Беше ми приятелка, беше ми сестра. Родителите ѝ не ѝ позволиха да учи, затова тя избяга от къщи. Аз бях нейна опора, опитвах се да ѝ помагам. Станах нейна по-голяма сестра. Тя се влюби във Фатих, а аз не можех да спра тази любов. По това време Фатих вече беше безотговорен. Фериде забременя и той замина за Германия. Оказа се, че тя има рак. Разбра го малко след раждането и ми повери детето си. Тогава...
-Тя почина - завършва Дерия. -А ти се погрижи за дъщеря ѝ.
-Тя почина. Нарекохме бебето Дьонюш, а аз забременях с теб.
Развълнувана Дерия прегръща майка си.
- Дали Дьонюш ще научи, че тя е дъщеря на Фатих?
- Ще се помири ли Мустафа с майка си?
- Как ще реагира Мине, когато разбере за бременността на Тюркян?
