В епизод 142 на „Три сестри“ Тюркян се разболява, а Сомер се грижи за нея. Рючхан е освободена, след като Йозер оттегля жалбата си. Тя се завръща в имението Корман с големи мечти, но се сблъсква с неприятна изненада. Йозер гони Рючхан от имението.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 143 на турския сериал „Три сестри“, който може да гледате на 22 май по Diema Family от 20:00 часа.
Изгонена от Йозер, Рючхан се озовава пред вратата на Тюркян, единственият човек, на когото може да се довери.
Тюркян е шокирана от състоянието на свекърва си.
Топлото отношение на Тюркян връща Рючхан години назад. Рючхан преживя дежа вю.
След като Рючхан намира убежище при Тюркян, в живота на всички започва нова ера.
Сомер, разгневен от постъпката на баща си, се изправя срещу него, обвинявайки го за жестокостта му.
Какво ще каже Сомер на баща си, което ще шокира Йозер?
Също като майка си, Сомер смята, че няма къде да отиде, и се озовава в къщата на Тюркян.
Всичко за „Три сестри“
Действието на новия епизод започва от там откъдето завърши стария. След като Йозер изхвърлил Рючхан от имението, без пари и подслон Рючхан се озовал пред вратата на Тюркян.
Тюркян е изненадана да види Рючхан пред себе си, която плаче безутешно.
-Г-жо Рючхан, влизайте! Моля, ви влезте! – казва Тюркян, която е много объркана виждайки свекърва си в това състояние.
Рючхан взема куфара си, а Тюркян ѝ помага да го внесе вътре. Тюркян оправя леглото си и кани Рючхан да седне. Рючхан сяда и събува обувките си. Тюркян веднага ѝ донася пантофи и ѝ подава чаша вода. Рючхан взема чашата с треперещи ръце и отпива от нея.
-Какво стана, г-жо Рючхан?
Рючхан мълчи и плаче. Тюркян не знае какво да прави и сяда срещу нея.
-Вие не изглеждате добре! - казва Тюркян.
-Аз познавам много хора, винаги съм си мислила, че разбирам хората! Гордеех се с това, но съм грешала! Загубих! Само ти не ме изненада! Каквото беше в началото, такава си и сега! Не напразно е казано: „Дръж приятелите си близо, а враговете си още по-близо!“ Затова аз съм тук, но ако ти не ме искаш, то аз ще си отида.
-Какво говорите, нима това е възможно?! Вие се отпуснете! Мога да ви приготвя горещ душ, искате ли?
Рючхан кима с глава. Тюркян отива да приготви банята, а Рючхан отново започва да плаче безутешно.
Действието прескача в полицията, където Сомер със Селчук са отишли, за да видят видеозаписа, заради който майка му беше арестувана. Сомер не е успял да го види, защото записът е бил предаден на прокурора, а Селчук го пита, дори да го е видял, с какво ще промени нещата. Сомер е уверен, че Севилай е направила това, за да може майка му да влезе в затвора, а баща му да остане за нея.
В този момент Тюркян се обажда на Сомер.
-Сомер, трябва да ти кажа нещо! Майка ти, дойде при мен!
-Мама?! Аз преди малко я закарах вкъщи?! Защо е дошла при теб? Да не сте се карали?
-Не, не сме се карали, тя нямаше сили.
-Тюркян, какво е станало?
-Не знам, тя не казва, но изглежда много зле!
-Добре, аз ще дойда след малко.
След като приключва разговора със Сомер Тюркян отива при свекърва си и ѝ казва, че банята е готова. Рючхан продължава да плаче безутешно.
-Г-жо Рючхан, моля ви наплачете!
Плачейки Рючхан се отпуска на рамото на Тюркян.
-Стига, всичко, което сте преживели, мина! - Тюркян се опитва да успокой свекърва си. -Няма да ви питам, какво е станало! Хайде, банята ще ви помогне, а след това ще легнете да поспите!
-Краката ми, не ме държат, Тюркян!
-Добре, хайде, аз ще ви помогна да се изкъпете!
Докато Тюркян измива със собствените си ръце Рючхан. Рючхан си спомня миналото с Йозер.
Поглеждайки към Тюркян, която внимателно я къпе, Рючхан преживя дежа вю. Рючхан си спомня за свекърва си, която Рючхан също така е къпала, нейните думите, който още звучат в ушите ѝ: „Аз те карах да страдаш и ти причинявах болка! Когато ти крещях в лицето, че си изрод, не знаех, какво добро и прекрасно сърце е скрито зад него!“ Свекървата на Рючхан хваща ръката ѝ и целува в знак на благодарност.
Действието се връща в настоящето. Рючхан също като свекърва си хваща Тюркян за ръката, поглежда в очите и целува ръката ѝ, като продължава да плаче. Тюркян застава до нея и нежно я гали по косата, а след това хваща за брадичката и с поглед ѝ казва, че не трябва да се измъчва така
Действието се пренася в имението. Йозер нарежда на Айла да му донесе кафе. След него влиза Мустафа, а Йозер изненадан му казва, че не го е чул, кога е дошъл. Мустафа му отвръща, че е говорил по телефона и го пита, дали има проблеми, защото нещо е дочул, докато той е говори по телефона.
-И какво чу?
-Батал го е наела, г-жа Рючхан, така ли?
-Мустафа, тази работа е малко объркана.
-Нищо не е объркано! Адвокатът ти го е казал, нали с него говореше?
-Да, има такива подозрения!
-Подозрения или е точно доказано!
-Сега разследват доказателствата, а ти не мисли за това, аз правя всичко, каквото трябва!
-Аз не мога да повярвам! Защо тогава, тази жена така проливаше сълзи, докато беше в болницата?! Съвест, съжаление или играеше игра?! Оказва се, че тя е чакала да умреш?
-Каквото и да е станало, аз говорих с нея, и темата е приключена!
-Аз видях, че си тръгна с куфара!
-Какво мисли Сомер за това? – пита Мустафа.
-Той не знае и не знам, какво ще стане, когато разбере!
Действието се връща при Тюркян и Рючхан.
Рючхан казва на свекърва си да легне на дивана, а тя ще си постело на пода.
Рючхан ѝ отвръща, че тя е бременна и не може да спи на земята, затова тя ще спи там.
Рючхан отново избухва в сълзи, изпълнени с благодарност за проявеното от Тюркян състрадание към нея.
След малко притеснен пристига Сомер, който пита Тюркян, дали майка му все още е при нея. Тюркян го кани да влезе, като казва, че преди малко я е сложила да спи.
Сомер влиза в стаята.
-Сомер, нека да я оставим да поспи. Аз исках да спи на дивана, но тя не се съгласи, защото съм бременна.
Камерата ни показва, че Рючхан не спи.
Сомер затваря вратата и в салона пита Тюркян, дали е могла да разбере какво е станало. Тюркян му отговаря, че нищо не е разбрала, но мисли, че майка му е напуснала имението, защото е дошла с куфара си.
-Какъв куфар в този късен час? Какво става?
Тюркян го моли да влязат в кухнята, за да поговорят. Тюркян предполага, че може да са се скарали с баща му. Сомер веднага се обажда на баща си.
-Сомер, къде си, аз се притеснявах? Ще закъснееш ли? – пита Йозер.
-Аз имам работа! Как е мама, вие говорихте ли?
-Говорихме, Сомер!
-Тя добре ли е? Почива ли си, защото ѝ се обаждах, но тя не ми вдигна?!
-Не знам, Сомер, майка ти не е вкъщи, тя си тръгна!
-Защо? Какво стана? Къде тръгна толкова късно?
-Сомер, за това не можем да говори по телефона, затова си ела у дома!
-Вие се скарахте, нали? А, тя си събра багажа и си тръгна! - пита ядосан Сомер.
-Ела и ще поговори!
-Сега ще дойде! – крещи Сомер. Тюркян го моли да говори по-тихо. Ядосан Сомер казва, че сега ще отиде и ще потърси сметка на баща си, че е изгонил майка му. Тюркян му казва, да не се кара с баща си, защото може да не е така както си мислил.
Сомер обхваща лицето с дланите си и ѝ казва мило, да не се притеснява за него, и ѝ казва да се облече по-добре, защото все още е болна и добавя:
-Поверявам майка си на теб!
Действието прескача Мустафа вижда през прозореца как брат му се прибира. Сомер влиза в къщата с гръм и трясък, много ядосан застава пред баща си и иска да знае, защо майка му е напуснала дома им.
-Защото така аз поисках!
-Ти ли поиска?! Получава се, че ти си изгонил майка ми! Как посмя да направиш това? Защо?
-Сомер, нали не мислиш, че ще живея под един покрив с жената, която искаше да ме убие? Майка ти с пари е подкупила онзи мъж, за да ме убие, нали не си мислиш, че ще ѝ простя това?
Сомер пита баща си, как може да повярва в тази клевета, след като майка му толкова е страдала, докато той е бил в болницата и толкова грижи е положила, докато той се възстанови. Йозер пита, кой може да я е оклеветил, а Сомер обвинява за това Севилай. Мустафа го чува и се вбесява. Йозер застава между тях и им казва да не си помислят да се карат… Мустафа казва на брат си, че толкова градове са сменили с майка му, за да се крият от Батал, че тя за нищо на света не би го потърсила. Йозер казва, че Мустафа е прав, защото той е видял разговора между Рючхан и Батал… Сомер се вбесява и пита баща, дали е чул какво е казал Батал на майка му, може да я е заплашвал и добавя:
-Как може да си помислиш, че тя ще поиска да те убие, все едно не познаваш майка ми?! Мама, толкова години те търпеше! Тази жена направи всичко, за да задържи семейството заедно! Тя е спътница в живота ти, почти 40 години! Ако Рючхан Корман искаше да те убие, нямаше да чака 40 години, татко.
След като толкова се страхуваш, че мама може да те убие, защо не постъпи мъжки и не си взе палтото ,и ти не напусна къщата?! Защото това е домът на майка ми! Ако тя си е тръгнала тази вечер от тук, е по-нейно желание, а не за твоите думи! Не забравяй това!
Йозер изглежда така все едно е зашлевен с мокър парцал от сина си.
Сомер си тръгва.
Също като майка си, Сомер смята, че няма къде да отиде, и се озовава в къщата на Тюркян.
Действието прескача. Сомер застава пред вратата на Тюркян.
-Тюркян аз…
-Хайде влизай вътре! – поканя го тя. -Ти добре ли си?
-Аз наистина не знам какво да мисля и правя!
Тюркян силно прегръща съпруга си.
Тюркян казва на Сомер, че майка му не е искала да убие баща му, че тя е повикала Батал, за да отведе Севилай и не загуби баща му.
В резултат на случилото се между Йозер и Рючхан Тюркян и Сомер се сближават.
Сомер, който си е извадил поука от преживяното от майка си, осъзнава колко несправедливо е постъпвал с Тюркян през цялото това време. Сомер се извинява за всичко, което е причинил на Тюркян, и осъзнава грешките си.
