В епизод 176 на „Три сестри“ Новата новина за бебето на Тюркян идва като голям шок за всички. Тюркян казва на Сомер, че като вече му е казала, дъщеря им ще се казва Дефне. Какво си мисли Картал, когато чува името на починалата си дъщеря? Краят на мълчанието на Дьонюш ще дойде със събитие, което ще промени драматично живота на всички!
НА КРАТКО какво се случва в епизод 177 на турския сериал „Три сестри“, който може да гледате всяка вечер от понеделник до четвъртък по Diema Family от 22:00 часа.
Бабата на Дьонюш обвинява внучка си, че е убила майка си и я гони от дома си.
Сомер получава попечителството на Кираз.
Тюркян е притеснена, че Рючхан няма да обича дъщеря ѝ.
Несрин и Садък са дълбоко разтърсени от факта, че Дьонюш е научила истината.
Несрин побеснява, когато разбира, че Дерия е казала истината на сестра си. Какво ще си кажат Дерия и Несрин?
Тюркян се ядосва на Сомер, че е помогнал на Дьонюш да издаде книгата си, в която е разкрила тайните на всеки един от тях.
Севилай манипулира Мустафа, като казва, че Дерия я е изгонила от къщата и е изпратила пари на някого тайно от него.
Всичко за „Три сестри“
Действието продължава от предния епизод. Научавайки от Дерия, че е осиновена, Дьонюш отива при баба си, без да каже на никого. Реакцията на майката на Фериде към Дьонюш, която ѝ каза, че е дъщеря на Фериде и иска да научи нещо за майка си, е сурова.
-Коя си ти? Имаш ли име? – пита Ниса, майката на Фериде.
-Казвам се Дьонюш!
-Дьонюш?! Дьонюш?! – повтаря възрастната жена.
Дьонюш обяснява, че не е дошла тук за нещо друго, а защото е родната дъщеря на Фериде. Възрастната жена отговаря сурово, че е разбрала това. Дьонюш я пита как е разбрала.
-По тъжните очи! Моята Фериде имаше същият тъжен поглед!
Дьонюш иска да прегърне баба си, но тя я спира, като ѝ казва да не е посмяла да се доближи и ѝ казва да си върви.
-Но…
-Казах ти, да си вървиш!
-Но, аз съм вашата внучка!
-Ти си убийцата на дъщеря ми! – крещи възрастната жена. -Върви си! Махай се! Фериде те е родила, знаейки, че ще умре! Щях ли да го допусна, ако знаех? Ти я уби, убийце!
Плачейки Дьонюш бързо си тръгва.
В същото време Садък прочита книгата на Дьонюш и разбира, че дъщеря му е разбрала истината. Мислейки, че Фатих е казал истината на Дьонюш, Садък получава нервен срив и напада брат си. Когато Садък поискал сметка от Фатих, дошъл Незхат и казал:
-Несрин беше скрил писмата в сандъка. Тя ги намери и ги е прочела!
Садък е изненадан, че писмата все още са там. Тогава Садък отива при Несрин и я обвинява:
-Понеже не си изгорил тези писма, Дьонюш е разбрал всичко! - Несрин и Садък се карат.
Садък пита сестра си, къде е Дьонюш. Тя му казва, че сигурно на курс. Садък иска да тръгне да провери. Незахат и Фатих го спират. Фатих казва, че ако не се прибере, той ще я потърси, защото не Дьонюш не бяга за първи път. Предишния път я е намерил на гроба на майка си.
-Какво говориш и там ли е била? – пита Садък, който побеснява, че научава за това сега. Несрин му казва, че и тя сега разбира за това.
Тюркян също прочита книгата на сестра си и притеснена се обажда вкъщи. Леля ѝ вдига и ѝ казва, че и майка и баща ѝ са прочели книгата на Дьонюш, че майка ѝ само плаче, а баща ѝ се е побъркал. Тюркян пита леля си, дали да не дойде и поговори с тях. Леля ѝ отговаря, че сега не е подходящия момент, но ако се случи нещо тя ще ѝ се обади.
Междувременно съдът дава на Сомер попечителството над Кираз. Мине е много недоволна от това и казва на Сомер да помисли реално, защото той не може да се грижи за Кираз, тъй като по-цял ден е на работа. Сомер отговаря на Мине да не се притеснява за това, защото е наел бавачка за Кираз.
В същото време Рючхан разбира от Селчук, че Сомер е получил попечителството на дъщеря си и доволна казва за това на Йозер. Двамата са много щастливи от това.
-Значи в края на седмицата ще направим двоен празник! – казва Йозер и пояснява. -Нали искаше да направиш малко парти по случай бебето на Тюркян. Рючхан му отговаря, че е размислила и няма да прави нищо.
-Рючхан, не прави това! Каква е разликата, дали ще бъде момиче или момче? – пита Йозер, а Тюркян, която носи документи на Рючхан чува разговора им. -Ти си отменила празненството, защото няма да бъде момче, нали?
Тюркян влиза при тях.
-Г-жо Рючхан, и мен ме интересува отговора на този въпрос? – казва Тюркян.
Рючхан, която все още е разстроена, че полът на бебето на Тюркан не е момче, признава, че е много разочарован и казва:
-Много исках да имам внук и вярвах в това. Ако в нашето семейство щеше да дойде малък Корман, нямаше да направим обикновено тържество. Щях да направя сватба за четиридесет дни и четиридесет нощи. Чувствам се много разочарован. Тюркан, знам, че това е нещо, за което не можеш да помогнеш. Кой ще наследи нашето име, нашата репутация, нашия трон? Затова имах голяма мечта, бях ентусиазирана. Не те обвинявам, не искам да те обидя!
-Но, вие казахте такива неща и аз си мисля, че вие не обичате дъщеря ми! – казва Тюркян разстроена и напуска кабинета на Рючхан.
Дерия и Севилай се карат. Севилай каза на Дерия да не стъпва повече в дома ѝ, но Дерия ѝ казва:
-Това е моята къща, а ти много дълго се застоя като гост!
Дерия добавяя, че фирмата е на нейно име, че Мустафа ѝ е прехвърлил като сватбен подарък. Севилай не вярва на Дерия.
В същото време Незахат признава на Несрин, че Дерия е казала цялата истина на Дьонюш.
Несрин се обажда на Деря и ѝ казва:
-Що за неблагодарно дете съм отгледала? Аз ти доверих тайната си! Дьонюш те има за сестра от деня, в който се роди. Как можа така да я обидиш, неблагодарнице!
-Аз ли съм само неблагодарна? – пита Дерия. Аз мислех Дьонюш за сестра, а тя ме предаде! Аз за малко щях да попадна умра, когато тя ми каза, че ти не си добре! Нима сестрите постъпват така?
-Престани, Дерия, Дьонюш не може да те излъже, за това, че майка ѝ е болна. Ти въобще не си права в тази ситуация! Ти си тази, която се омъжи тайно от семейството си и разруши света на сестра си. Засрами се! Ти заби нож в гърба на сестра си!
-Дьонюш ти е скъпа, нали мамо, а родната си дъщеря може да обиждаш, така ли мамо? Но, стига вече, край! Вече не можете постоянно да унижавате Дерия! Дерия си тръгна, а Дьонюш остана с вас! Успех на всички!
-Как не те е срам, Дерия! Ти нарани семейството си! След всичко, което направи, дори да умра, не идвай на гроба ми, Дерия! - избухва Несрин, а Дерия се разплаква при думите на майка ѝ.
Тюркян, Сомер и Картал се събират на съвещание. Тюркян се кара на Сомер, че е помогнал на Дьонюш да издаде книгата си. Сомер е много горд, че е подкрепил сестра ѝ, Картал иска да подкрепи Сомер, че е направил много добре, че е подкрепил сестрата на Дьонюш, но Тюркян ядосана му казва да не се бърка.
-Сомер, знаеш ли, какво стана със семейството ми, заради написаното в книгата? – питя Тюркян.
Сомер взема книгата от Тюркян, за да я прегледа. Тюркян му казва, че Дьонюш е разкрила тайните на всеки един от тях.
-Тюркян, аз исках само да изпълня мечтата на сестра ти и се разбрах с издателството, това е всичко! – оправдава се Сомер. -Тя не ми каза, че ще разкрие тайните на семейството!
Сомер смята, че това което е направила Дьонюш е за добро.
Дьонюш се връща вкъщи, но не иска да говори с никой.
-Садък, моля те, не я притискай! Явно тя е затворила вратите си за нас и няма да ги отвори! – казва Несрин.
В същото време Дерия среща Сердар и му казва, че много ѝ е зле, защото не знае какво Дьонюш е казала на майка ѝ, но тя и е много ядосана.
Сердар подава на Дерия книгата на Дьонюш и казва, че майка ѝ е ядосана, заради написаното в книгата на сестра ѝ.
Севилай отива при Мустафа след спора с Дерия. Тя му казва да отиде при счетоводителя и да разбере на кого Дерия е изпратила пари, което Севилай е подслушала в разговор на Дерия преди да напусне дома им. Мустафа веднага иска движенията по сметката. Севилай каза на Мустафа:
-Синка, ти наистина ли си преписал фирмата на Дерия?
-Аз имах проблем с Корман, затова я прехвърлих на Дерия.
-Да я беше прехвърлил на мен!
-Мамо, какво е станало отново?
-Какво е станало ли? Дерия ме изгони, защото фирмата и къщата са нейни!
-Не, Дерия, не би направила това! Явно нещо грешно си разбрала.
-Не съм се разбрал погрешно, тя ме изгони. Виждаш ли, не се прибирала вкъщи отново, заради мен. Не искам да ви развалям настроението, купи ми билет и ще се върна в Айвалък. Нямам спокойствие тук, синко!
Мине бясна, че е загубила попечителството над дъщеря си отива при Рючхан, за да ѝ потърси сметка, за това, че не е сдържала обещанието си, след като тя е трябвало да се унижи, заради нея пред Тюркян.
-Ако беше убедила Тюркян, щеше да видиш дъщеря си, но ти не се справи. Сега ще виждаш дъщеря си във времето, което е определило съда!
-Г-жо Рючхан, ви ме унизихте пред Тюркян!
-Да не беше ходила!
В този момент влиза Сомер при тях.
-Вие ме принудихте да направя това, а сега ми говорите… - бясна е Мине.
-Мамо?! – изненадан е Сомер от чутото. -Ти, си изпратила Мине при Тюркян?
-Да, тя насила ме изпрати при нея, като ми обеща, че ще ми покаже Кираз, за да те оправдая пред Тюркян! – признава Мине.
Сомер си спомня и сега разбира, защо преди дни Тюркян го е попита, дали той в последно време я е излъгал, за да ѝ причини болка и отдалечи от него. Сомер отива при Тюркян и я моли да поговорят.
-Помниш ли, че преди дни ме попита, дали в последно време съм те лъгал? Аз разбрах причината за въпроса ти, преди малко я разбрах. Мама е изпратила Мине при теб, но ако си помислила, че аз съм я изпратил…
-Не! Това е минало! Тази тема е закрита! Вече не мисля за това, забрави!
-Наистина, стана ми леко! Защо да обсъждаме такива теми? Миналото си остана в миналото, нали? – казва Сомер и с болка в сърце си тръгва. Тюркян е в същото състояние и със сълзи на очи гледа след Сомер.
