В епизод 182 на „Три сестри“ Дефне знае, че Сомер я е изоставил и че той е истинският ѝ баща. Реакцията на Дефне, когато вижда Сомер, шокира всички. Какво ще попита Дефне майка си след срещата с баща си?
НА КРАТКО какво се случва в епизод 183 на турския сериал „Три сестри“, който може да гледате всяка вечер от понеделник до четвъртък по Diema Family от 22:00 часа.
Тюркян и Дерия се срещат случайно след 5 години.
Картал забелязва, че Тюркян е съвсем друг човек след завръщането на Сомер и я моли да помисли, дали все още иска да се омъжи за него.
Сомер и Тюркян отиват по едно и също време на кея, където се срещат. Какво ще си кажат двамата? Картал става свидетел на тяхната среща.
Дьонюш има левкемия.
Сутринта Кираз гледа едни от портретите в гостната в имението и пита баща си, коя е жената до него.
-Това е кака Тюркян – отговаря Сомер.
-А, бебето, което държи в ръце, аз ли съм?
-Не, не си ти!
-Ами, кой е тогава?
-Хайде, че закъсняваме за училище!
В същото време Рючхан пътува с Дьонюш за болницата, за да я прегледат. Рючхан се интересува, зали момичето е свикнало с живота тук и дали не ѝ липсва Айвалък. Дьонюш пита, дали Рючхан се вижда с близките ѝ.
-Тюркян, затвори всички врати! Срещаме се само по събития! - отговаря Рючхан и добавя, че Дерия отново се е върнала в Айвалък и сега по-често ще може да води Ефе при Йозер. Замислена Дьонюш отбелязва, че синът ѝ явно е пораснал.
-Всеки, който се роди пораства! Далече от родните си, от лелите си, далече от грижи и любов! – отвръща Рючхан. -Що за инат е това Дьонюш, кълна се г-жа Несрин в гроба се е преобърнала! Добре, че жената не вижда това! Какво вие трите сестри не можахте да разделите на тоя свят? Не мога да разбера! Но, дъще ти не си такава като сестрите си, позвъни им и се поинтересувай как са? След като се съберете заедно, нито една обида няма да остане!
Дьонюш отговаря, че те не са сестри, а се е оказало, че майка им ги е свързвала една с друга. Тя се вижда с баща си и леля си, а останалите нямат значение.
Тюркян оставя Дефне в училището и утешава Ефе, който е разстроен, че майка му е закъсняла за училище. Виждайки Дерия Тюркян разбира, че момчето, с което е говорила, е неин племенник.
Дерия виждайки Тюркян до сина си е изненадана колкото и Тюркян.
-Ефе, бързо ела при мен! – заповяда Дерия на сина си. -Не съм ли ти казала да не говориш с чужди хора!
Тюркян е изненадана от реакцията на сестра си и разплакана си тръгва.
Дерия моли учителката да наглежда сина ѝ и тръгва след сестра си, но не успява да я догони.
Тюркян отива на гроба на майка си. Докато е там ѝ се обажда Картал. Тя го пита, дали има проблем, а той ѝ отговаря, че не просто му е било интересно какво прави. Тюркян му казва, че току-що е оставила Дефне в училището. Картал, който в момента пробва сватбения си костюм, разбира от шивача, че и Тюркян е трябвало да дойде на проба, но не е дошла. Картал казва, че тя в последните дни е много заета.
Сомер отива в клиниката при Мине и ѝ дава снимка на Кираз. Той ѝ казва, че е говорил с лекуващият ѝ лекар и ако малко положи усилия и се оправи ще може да се види с Кираз.
-Кираз е сега със сестра си, нали? – интересува се Мине.
-Не, те просто учат в едно училище и не знаят, че са сестри – отговаря Сомер.-Не можах да кажа на Кираз. А, Тюркян… Ти все още ли я обичаш?
-Тюркян е моята единствена истина, Мине! Тя ще остане единствената жена, която обичам! Какво са пет години? Дори целият живот да мине, така ще бъде!
В същото време Картал обвинява Тюркян, че след като се е върнал Сомер, тя се е превърнала в човек, който не познава. Той предлага да преместят дата на сватбата им, защото иска тя да си помисли. Той иска да знае, че ако Тюркян му каже да, това ще е за цял живот, а ако не е така въобще няма да се женят.
-Помисли си добре! Ако в сърцето ти все още има място за Сомер, да не се измъчваме! Послушай гласа на сърцето си, то ще ти покаже верния отговор!
Действието се пренася в болницата при Рючхан и Дьонюш. След направените прегледи и изследвания се установява, че Дьонюш има левкемия.
Действието прескача във вечерта. Тюркян приспива Дефне, а след това излиза от дома си посред нощ. В този момент пред къщата на Тюркян пристига Картал, но той не издава присъствието си. Тюркян се качва в колата си, а Картал тръгва след нея.
В същото време Сомер отваря спалнята им с Тюркян и го връхлитат спомените.
Тюркян пристига на кея, а след малко пристига и Сомер.
Картал не може да повярва на очите си.
-Тюркян?! – изненадан е Сомер да види Тюркян.
-Сомер?! – изненадана е Тюркян да види Сомер.
Сомер се приближава до Тюркян и я пита: -Ти също ли дошла тук? Защо?
-Не знам! – отвръща Тюркян. -Тази нощ звездите са много ярки!
-Тя беше нашата звезда – казва Сомер гледайки към полярната звезда. -Компасът на сърцата ни! Ти просто вървеше след своя компас, защото аз правех същото.
-Сомер, не говори така, моля те!
-Да, ние си казахме, че всичко е приключило. Затворихме тази страница, казахме си, че всеки ще върви по пътя си, но само, че този път отново ни събра заедно.
-Аз исках да знам, да разбера, да махна завесата и да видя сърцето си, затова съм тук!
-Ние с теб сме като едно незавършено писмо! Тюркян, аз не мога да те забравя! Аз знам, че ти също не си могла да ме забравиш! – Тюркян мълчи. -Кажи ми тогава, че си ме забравила, че не ме обичаш! Аз съм тук, за да чуя това! Кажи ми, Тюркян, забрави ли ме?
-Не съм те забравила Сомер...
Картал, който става свидетел на сблъсъка на двамата бивши съпрузи, е съкрушен от отговора на Тюркян.
Тюркан, поглеждайки в очите на Сомер, продължава: -Не съм забравил как ме изостави с бебето ни, как ни напусна, когато имахме нужда от теб. Помня всяка частица от болката, която ми причини, но забравих как те обичах. Но, не съм забравила болка, която ми причини. Това, което помня за нас, са сълзите и урагана!
Сомер пита: -Никога ли не сме имали щастлив момент, Тюркан? Нима нямахме дни, които да сме прекарали изпълнени с любов?
Тюркан отговаря: -Всички тези моменти бяха унищожени от урагана. Погребах миналото заедно със сълзите си и няма да падна отново в него и да се удавя, Сомър, нямам какво повече да ти кажа!
Камерата ни показва Картал, който бързо-бързо си тръгва.
Тюркян се връща у дома и казва на спящата си дъщеря, че не иска тя да израсне без бащина обич и смята, че Картал ще бъде добър баща за нея. Но, Тюркян не може да разбере, защо сърцето ѝ се къса от мъка, защо я боли. Тя много е искала Дефне да бъде щастлива до родния си баща, но не се е получило. Защото Сомер е имал друга важна отговорност и е уверена, че Сомер е щял да изостави Дефне, заради Кираз, както е изоставил нея заради Мине. Тюркян е уверена, че Картал никога няма да ги остави.
Разстроена Рючхан се прибира у дома и казва на Йозер, че Дьонюш има рак. В същото време Дьонюш се обажда на баща си, за да му каже, че е болна, но не може, защото се притеснява да не се случи нещо с него.
Сомер се връща в имението и е учуден, че майка му и баща му не са си легнали по това време. Сомер виждайки майка си да плаче, пита какво е станало. Йомер му казва, че на Дьонюш са открили рак.
Сомер веднага скача да отиде да каже на Тюркян и заедно да върнат сестра ѝ в Айвалък, но Рючхан го спира. Да не ходи сега при Тюркян, а да отиде сутринта, защото тя като разбере много ще се разстрой, а Дефне няма да разбере ситуацията и ще го намрази още повече.
В същото време Дерия сънува, че Дьонюш идва при нея, за да се сбогуват, защото отива при майка си. Дерия се събужда цялата облята в сълзи. Дерия разказва на Мустафа съня си, а той ѝ казва, че това е така, защото много ѝ липсва и я съветва да се срещне с нея.
-Не мога, Мустафа, аз много силно затворих тази врата! Заради Дьонюш мама си отиде обидена на мен, а татко никога няма да ми прости, защото аз станах причина за смъртта ѝ….
Действието прескача на сутринта. Картал и Тюркян са на проба на дрехите им за сватбата. Сомер се обажда на Тюркян, но тя не му вдига. Сомер ѝ изпраща съобщение, че спешно трябва да поговорят. Картал пита Тюркян, кой ѝ пиша, а тя му отговаря, че не е важно.
Сомер пристига в компанията на Картал. Фиген му казва, че Картал го няма. Сомер ѝ казва, че е дошъл при Тюркян. Фиген казва, че и нея я няма. Сомер влиза в кабинета на Тюркян и казва, че ще я почака.
В същото време Рючхан отива в къщата на Садък и казва на него Незахат и Фатих, че трябва да поговорят за нещо важно.
-Въпреки че се карахме и ядосвахме с Несрин, ние имахме и хубави моменти в дните, когато успяхме да бъдем приятелки, тези дни много ми липсват! – казва Рючхан. -Аз смятам дъщерите ѝ като нещо, което ми е доверила Несрин
-Г-жо Рючхан, кажете това което искате да ни кажете – подканя я Садък.
-Повярвайте ми и на мен ми е много трудно, но вие трябва да го знаете! Дьонюш е болна! - казва Рючхан.
-Какво? – не може да повярва Фатих.
-Какво и е? – пита Незахат.
-Болестта ѝ от детството ѝ се е върнала – отговаря Рючхан.
Садък, който не знаел какво да прави от мъка, тича към колата си и търси ключовете.
Рючхан му казва, че Дьонюш я е предупредила да не казва на близките ѝ и ако сега отиде при нея, може да я загуби завинаги. Тя му казва, че Сомер е отишъл да говори с Тюркян и ще отидат да говорят с нея и да я доведат.
-Какво ще правя тук, докато дъщеря ми е болна там? – пита плачейки Садък.
