В епизод 153 на турския сериал „Не пускай ръката ми“ Дженк се разделя с Азра, но не ѝ разкрива истинската причина.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 154 на сериала „Не пускай ръката ми“, който може да гледате от 21:00 часа на 20 май 2022 по Diema Family:
Азра намира утеха в дома на Дамла, в който тя и баща ѝ я приютяват и Азра остава да живее при тях.
След като не може да открие Азра, Дженк решава да се изнесе от имението.
Сумру е изписана от болницата, а Хюлия ѝ помага с всичко.
Изминава една година...
Серап не може повече да понася ситуацията и решава да събере всички неща от стаята на Азра и спомена за нея.
Дамла се опитва да отключи входната врата на бащината си къща, но не успява… Тя е изненадана, когато се отваря вратата и се появява баща ѝ.
-Дъще, какво правиш тук? – изненадан я пита той.
-Аз не можах да отключа, ти бравата ли си сменил? – пита Дамла.
-Защо толкова рано се върна? – пита баща ѝ.
-Добре, да си тръгна ли татко? – иронично пита тя.
-Ти отново криеш нещо от мен? – пита той, а Дамла му обяснява, че е намерила билети за два дни по-рано и е решила да се върне. Баща ѝ усмихнат я прегръща и ѝ помага да внесе куфара си вътре.
В същото време Азра с рисунката на Мерт в ръка излаза от стаята, в която я остави Дамла и отива на една висока скала надвиснала над бушуващото море. От там тя хвърля в морето пръстена си и този на Дженк. Рисунката на Мерт полита от ръката ѝ, а тя тръгва да я вземе, но едни ръце я хващат.
-Да не си посмяла! – казва мъжки гласа, а веднага след това разбираме, че това е бащата на Дамла, който явно си е помислил, че Азра иска да скочи от скалата.
-Еле на себе си! Ти добре ли си? – пита мъжът Азра, която се е отпуснала в ръцете му.
На Азра ѝ се привижда Мерт, но когато отваря очи вижда, че едно малко красиво момиченце я наблюдава.
-Къде отиде Мерт? – пита Азра.
-Аз не знам, кой е Мерт – отговаря момичето.
-Мерт, моля те, не ме оставяй! – плаче Азра.
Момиченцето се доближава до Азра и започва да я гали по косата, като казва: - Недей да плачеш, защото Мерт ще се разстрои. Ти си сънувала лош сън, но от сънищата не трябва да се страхуваш!
Серап се обажда на Хюлия и ѝ казва, че Азра е изчезнала, защото са се скарали с Дженк, и няма място, на което да не са я търсели и я пита, дали случайно Азра не им се е обаждала. Хюлия отговаря, че на нея не, но ще попита Месут. Хюлия е в болницата при Сумру.
-Ти, с кой говореше? – интересува се Сумру.
-Със Серап, Азра е изчезнала – отговоря Хюлия.
.Боже мой, къде ли е отишло това момиче – прави се, че нищо не знае Сумру, а Хюлия излиза да се обади на Месут.
-Виж го ти, Дженк… Сбогом Азра! – говори си сама Сумру.
Дженк продължава да търси Азра, но без успех. Хюлия също отива в имението и казва на Серап, че Месут също е разпитал, но никой не е виждал Азра.
-Азра е много безотговорна! Толкова много хора я търсят? Мама ще се побърка от безпокойство по нея. Аз не знам какво да правя, дали да се грижа за Мелис, дали за мама или Азра да търся – обяснява Серап.
-Как е Мелис? – пита Хюлия.
-Иска да замине за чужбина, да завърши магистратура. Травмирана е от катастрофата, не иска да излиза от стаята си, да говори с никой! – отговоря Серап.
-Сигурно е припаднала от глад – казва Дамла на баща си.
-Аз сутринта не те ли попитах, дали не криеш нещо от мен? – пита баща ѝ ядосан.
-Татко, какво трябваше да направя, момичето беше в много лошо състояние. Там ли трябваше да я оставя? Тя беше попаднала в безизходна ситуация и плачеше – оправдава се Дамла, а баща ѝ казва, че е трябвало веднага да ѝ каже, защото един бог знае, какво е можело да се случи с момичето. Той я пита, дали знае, дали има близки, за да им се обадят. Дамла му отговаря, че я е питала, но тя нищо не ѝ казала.
Вечерта Азра вижда съобщението от г-жа Фериде, която знае, че Дженк я е много обидил, но я моли, поне да ѝ напише, че е добре, за да не се притеснява за нея, че винаги може да се върне в имението, което е и неин дом….
Азра пише писмо на г-жа Фериде, че ако и е казала, че иска да замине, тя е щяла да се опита да я спре, а тя иска да остане насаме, за да си събере мислите и да продължи живота си сама….
По-късно виждаме Азра на автобусната спирка.
-Ти бягаш ли? – пита бащата на Дамла.
-Не се притеснявайте, аз съм в състояние, за да мога да си тръгна – отговоря Азра.
-Добре, но знай, че оттук няма да мине автобус, защото това е стара спирка. Кажи, къде искаш да заминеш и в зависимост от това, аз ще ти помогна - казва мъжът.
-Не знам къде да отида – признава си Азра Бащата на Дамла я моли да се откаже от решението да замине, да му остане да погостува, да си събере мислите, а след това той ще ѝ помогне да замине където поиска.
-Защо се опитвате да ми помогнете – пита Азра.
-Аз не само на теб помагам, а и на останалите, до толкова, до колкото мога – отговаря мъжът.
Сутринта в имението на Челен Дженк казва на близките си, че се изнася.
-Бягаш значи? Ти обърка всичко, а след като не можеш да го оправиш, ти оставяш всичко и бягаш?! – ядосан Арда обвинява брат си.
-Арда, ти нищо не знаеш – казва Дженк.
-Какво не зная?! Защото те заряза Азра? Какво каза и направи на това момиче, че не издържа и си замина?! – бесен е Арда.
-Какво става? – пристига разтревожена г-жа Фериде.
-Реших да се изнеса, защото ако аз си тръгна, Азра ще се върне – обяснява Дженк.
Сумру е изписана от болницата, а Хюлия ѝ помага във всичко.
Изминава една година...
Серап не може повече да понася ситуацията и решава да събере всички неща от стаята на Азра и заличи спомена за нея.
Разбирайки г-жа Фериде казва на Серап веднага да върне вещите на местата им и да не пипа стаята.
Серап се противопоставя на свекърва си, като я обвинява, че заради нейната любов към Азра, нейните деца са я напуснали.
-Мелис, замина през девет планини в десета. Дженк живее на яхтата, а Арда се прибира по нощите и очите ну съм виждала. И всичко това, защото ти предпочете Азра – обвинява Серап г-жа Фериде.
