
В епизод 152 на турския сериал „Не пускай ръката ми“ след като Сумру обвинява Азра, че е стреляла по нея, момичето влиза в затвора и е освободено само за погребението на Мерт. По време на делото Сумру променя показанията си. Но, както знам Сумру никога не прави нищо безкористно...
НА КРАТКО какво се случва в епизод 153 на сериала „Не пускай ръката ми“, който може да гледате от 21:00 часа на 19 май 2022 по Diema Family:
Дженк чака Азра пред затвора, но срещата им не е щастлива. Дженк оставя Азра, но не ѝ разкрива истинската причина.
Гневът на г-жа Фериде е неописуем и тя нарежда на Дженк да върне жена си незабавно у дома.
Азра бяга от Дженк, за да спаси душата си, и на автогарата среща едно момиче, което се прибира в Мугла. И Азра заминава с нея.
Дженк чака Азра пред затвора, но срещата им не е щастлива. Дженк оставя Азра, но не ѝ разкрива истинската причина.
Азра излиза от затвора. Пред вратите на затвора я чака Дженк, който е много тъжен и замислен.
Азра се приближава до него. Двамата мълчат около минута без да си кажат нищо.
-Ти не дойде на делото – казва Азра.
-Трябва да поговорим! Да седнем! – казва Дженк, като предлага на Азра да седнат.
-Азра, аз… - опитва се да каже нещо Дженк, но Азра го прекъсва: - Защо не дойде на делото?
-Не дойдох! – отвръща Дженк.
-Защо? Дженк, какво съм ти направила? – пита Азра.
-Азра, не прави така – казва Дженк.
-Но ти ми обеща! Каза ми, че ще бъдеш моя герой! Дженк, какво съм ти направила? – пита Азра, която не разбира какво става и защо Джнек се държи така с нея.
-Азра, ти нищо не си направила, а аз всичко съсипах – отговоря Дженк.
-Добре! Недей да правиш нищо! Дженк, моля те стани и да си вървим вкъщи – казва Азра през сълзи и става от пейката, като протяга ръка към Дженк.
-Няма да стане нищо! Не може, защото това не е наш дом – отговоря Дженк, а Азра невярваща прибира подадената към Дженк ръка.
-Дай ми някакво обяснение, поне една дума! Дженк, кажи нещо, моля те – ядосва се Азра.
-Азра, аз убих брат ти – казва Дженк.
-Това беше случайност. Ти не си виновен!– отвръща Азра през сълзи.
-Каква е разликата, Азра?! Мерт го няма и това е истината. Това винаги ще бъде преграда в нашия живот. Аз не мога да живея с това, а и ти също! – изправя се Дженк срещу Азра.

-Дженк, аз много те обичам! – казва Азра като хваща Дженк за ръката. Дженк с усилие дърпа ръката си и сяда на пейката.
-Азра, само твоята любов нищо няма да промени – отвръща Дженк, гледайки в земята.
-Само моята любов?! – изненадана е Азра от думите на Дженк.
-Съжалявам Азра! Всичко приключи! Аз искам да се разведем! – отговаря Дженк.
Азра с мъка и болка в сърцето сяда до него на пейката.
-В лоши и хубави дни… Значи до този ден?! – пита Азра.
-Аз знам, че си ми сърдита, но това е реалността, Азра! Аз няма какво повече да ти дам – отговоря Дженк, като сваля халката си и я оставя на пейката до Азра…
-Добре, сега си тръгвам, защото ти го искаш! Но, ти, никога не забравяй думите, които каза тук, защото аз никога няма да ги забравя! Никога няма да забравя болката, която ме накара да преживея! – казва Азра и вземайки неговия пръстен си тръгва…

За да оттегли показанията си, Сумру е поискала от Дженк, да се раздели с Азра.
Дженк иска толкова много да я спре, но разбираме, че е обещал на Сумру, да се раздели с Азра, за да може тя да получи това, което иска най-много – Азра да бъде нещастна, а в замяна на това, Сумру да оттегли показанията си.
„.. аз се махнах от пътя ти, за да можеш да продължиш свободна напред… Само да знаеш, колко много те обичам… Дори и да не си до мен, сърцето ми винаги ще ти принадлежи!“ – мисли си Дженк като гледа след отдалечаващата се Азра.
„..ако ме спреш и хванеш за ръка, аз ще тръгна с теб, където пожелаеш… По-добре да бяхме скочили заедно в пропастта, сега нямаше да ме боли толкова… Дори и да не си до мен, сърцето ми винаги ще ти принадлежи!“ – мисли си през сълзи Азра, която с бавна стъпка се отдалечава.

Гневът на г-жа Фериде е неописуем и тя нарежда на Дженк да върне жена си незабавно у дома.
Вечерта Дженк се прибира сам вкъщи. Майка му го вижда в салона и го пита, къде е Азра?
-Азра, не си ли е вкъщи? – пита Дженк.
Арда също излиза от стаята си и го пита, къде са се загубили, защото баба му много се е притеснила и той също го пита, къде е Азра.
Дженк мълчи, Серап го моли да каже нещо. Пристига и г-жа Фериде.
-Деца, какво е станало? – пита Фериде.
-Бабо, Азра я няма – отговоря Арда.
-Дженк?! – обръща се тя към внук си.
-Бабо, ние се разделихме пред затвора – казва Дженк.
-Синко, защо се разделихте, скарахте ли се? – пита Серап.
-Аз казах на Азра, че трябва да се разделим! Не сме се карали, но тя си тръгна след това, което казах – признава Дженк и тръгва към стаята си, но на г-жа Фериде ѝ прилошава.
-Бабо, добре ли си? – пита Дженк, като помага на баба си да седне и ѝ подава вода. Г-жа Фериде става и ядосана пита Дженк, как е могъл да постъпи така, след като ѝ е обещал да доведе Азра вкъщи.
-Бабо, всичко свърши! – казва Дженк.
-Това не е игра?! Ела на себе си! Ще намериш Азра! Ще намериш моята снаха и ще я доведеш при мен – избухва баба му.
-Бабо, тя не е вече твоя снаха – отговоря Дженк.
Г-жа Фериде ударя плесница на Дженк.
-Ако искаш ме пребий, но дори и да я намеря, нищо няма да се промени, разбираш ли? Аз не искам! Всичко свърши! – крещи Дженк.
-Тоест след като ти си казал, че всичко е свършило, то трябва да свърши, така ли? А какво ще стане с това момиче? Ти помисли за това, когато я заряза пред вратата на затвора? Къде е Азра, Дженк? Къде е това момиче, което има нужда от нас, нейното семейство? - пита г-жа Фериде, но Дженк мълчи виновно. -Дженк, теб те питам?! – крещи баба му.
-Не знам! – крещейки отговоря Дженк.
-Не знаеш, а теб въобще интересува ли те? – пита баба му. -Арда, подай ми телефона – казва Фериде на другия си внук и вземайки телефона си казва на Дженк: - Ако нещо се случи с това момиче, никога няма да ти простя, да знаеш!

Азра бяга от Дженк, за да спаси душата си, и на автогарата среща едно момиче, което се прибира в Мугла. И Азра заминава с нея.
В следващата сцена виждаме, че Дженк е в едно такси и говори с някой по телефона: -Вие прихванахте ли сигнала? Благодаря ви! След което Дженк казва на таксиметровия шофьор накъде да кара.
В същото време Азра е на автогарата и седи на една пейка, до нея сяда едно момиче, което ѝ казва, че телефона ѝ звъни. Азра вади телефона от чанта си, но не вдига. Момичето я пита, дали има проблеми, защото не изглежда никак добре, а Азра през сълзи ѝ казва, че не.
-За къде пътуваш? – пита я момичето.
-Не знам, не знам – отговоря през сълзи Азра. Момичето я гледа минута – две и ѝ предлага да тръгне с нея в Мугла…
В този момент Азра вижда Дженк да слиза от едно такси и тръгва да бяга без да каже нищо на момичето.
Момичето я настига и предлага да ѝ помогне. По-късно ги виждаме двете да се качват в един автобус. Азра през прозореца вижда Дженк и мислено се сбогува с него….
В същото време Дженк се оглежда в тълпата за нея и мислено я моли да не заминава, защото не може да живее без да чува гласа ѝ.