Майка й, египтянка, е дъщеря на известната народна певица Нора. Баща ѝ също е музикант. Със сестра си израстват в арабска езикова среда у дома, а в училище учат иврит. Ищар започва да пее още на 15-годишна възраст. Баба ѝ е тази, която ѝ дава името Ищар – името на богинята на плодородието в религиите на древна Азия.
Ищар обича да говори за себе си, но в същото време предпочита да запази в тайна тийнейджърските си години.
“Започнах работа на 15 години. Понеже родителите ми бяха много заети с кариерите си, трябваше да се грижа да двете си сестри. Заедно пишехме домашните, а сама се грижех за къщата. Обожавах тези отговорности.”
Тогава се случват и няколко събития, които завинаги бележат живота й.
“Родителите ми се разведоха, когато бях на 16. Въпреки че по-късно отново се събраха, разводът много ме промени.”
За трите сестри започва да се грижи баба им Нона. Някъде по това време Ищар става солистка на училищния хор, а след това започва да пее в местна група. Разочарована от любовта на живота си, Ищар се премества в Австралия, където живее девет месеца. Когато визата ѝ изтича изпълнителката решава да не се връща при семейството си в Израел и си купува самолетен билет за Франция.
Ищар знае френски от малка, тъй като в семейството ѝ се говори предимно този език: “До 4 годишна възраст това беше и единствения език, който говорех.” На 8 годишна възраст бъдещата изпълнителка научава арабски в училище.
Изпълнителката всъщност иска да мине през Париж, за да си напазарува. Купува си самолетен билет и вече 12 години пазарува. Във Франция открива голямата си любов – музиката и най-любимия си човек. Сега дотолкова е обвързана с тази страна, че по никакъв начин не може да си представи да живее на друго място.
Днес Ищар мисли на френски, брои на иврит и пише на английски.
Ищар пристига в Париж в началото на 90-те – сама и неизвестна. Въпреки че е възхитена от песните на Патрисиа Каас и Жан-Жак Голдман, първите ѝ изпълнения на френска земя са по английски стандарти.
В продължение на 3 месеца Ищар пее в заведението “Les Halles” – всяка вечер по пет часа, без прекъсване. Там е забелязана от шефа на музикалната компания “Atoll Music” – Шарл Ибгуи. Не след дълго Ищар се сдобива с договор и е включена като вокалистка на етно формацията Алабина.
Четиримата членове на групата “Лос Ниньос Бенд” са братовчеди. От 14-годишна възраст те свирят заедно в групата, а тяхната страст към музиката и шоуто ги водят из цяла Европа. Тони е вокалистът на групата, но той е и китарист – свири от 10-годишна възраст. Коко е перкусионист и беквокалист. Санти е завършил Академията за музика в Барселона; в групата е беквокалист и китарист. Рамон също е беквокалист и китарист, занимава се с музика от 6-годишен.
Ищар става фронтдамата на групата и, под името “Алабина”, петимата създават изключително интересно мултикултурно звучене, смесвайки арабски, испански, израелски, френски и цигански ритми с текстове на арабски, испански, английски, иврит и френски език. Смесицата от мултикултурни стилове моментално превръща музиката на “Алабина” в изключително популярна на международна сцена. Излишно е да споменаваме, че “ориенталския поп” на “Алабина” почти мигновено преминава всякакви езикови и георгафски бариери и покорява чартовете из цял свят.
Синглите “Alabina”, “Ole y Ola” и “Baila Maria” се сблъскват с невероятен успех. В действителност, групата залага на изпитаната формула за създаването на хитове – прекрачвайки и смесвайки различни култури и религии.
“Алабина” дължат своя мултикултурен успех на тяхната харизматична вокалистка Ищар, която сякаш напомня за някаква странна мистерия. Ентусиазирана и темпераментна на сцената, Ищар постепенно си извоюва отлична репутация на сцената. За по-малко от шест месеца след реализирането на първия албум на групата, те вече се представят в множество от най-големите сцени на Европа и Америка.
“Алабина” има концерти в държави като Франция, Испания, Русия, Италия, Израел, Армения, Австралия, Швеция, на африканския континет, в Гърция, Индия, Мексико, Панама, Румъния, Полша, САЩ, Бразилия. “АЛАБИНА” пеят и свирят пред стотици хиляди фенове из цял свят.
Вторият албум на групата “Sahara”, издаден през октомври 1998г., много бързо достига успеха на първия, правейки удар в чартовете в над 20 различни държави и достигайки # 8 в класацията на Билборд “ Top World Music”. А междувременно звукозаписната компания на групата продължава да продава с изключителен успех на международния музикален пазар различни версии на техните, вече превърнали се в култови, парчета.
Днес Ищар е най-известната етно певица в света.
от Gencho Angelov Angelov • 01.09.2012