Лица Изпълнители

Кирил Маричков: През комунизма ме заплашиха, че ще ме изселят от страната, ако говоря опасни неща

Добави коментар

Да успееш в шоубизнеса е задача, която не всеки може да реши. Изисква се труд, постоянство, сила, амбиция, талант и много енергия.

Да успееш в шоубизнеса е задача, която не всеки може да реши. Изисква се труд, постоянство, сила, амбиция, талант и много енергия. Кои са стъпките в шоубизнеса сподели човек, който е доказал качествата си в годините и е съумял да запази себе си, въпреки провокациите, трудностите и предизвикателствата - Кирил Маричков в предаването „Десет“ с Ирина Белчева.


Бъдете себе си – Единият ми дядо беше архитект (Киро Маричков – бел. авт.), а другият диригент (Борис Левиев – бел. авт.) - той ме насочи към музиката. Започнах да свиря на пиано като дете, но бях мързелив. По-лесно ми бе да пея, отколкото да свиря. Майка ми ми е казвала, че когато съм бил на годинка, не съм можел все още да говоря, но съм запомнял песни и съм ги тананикал. Минавали хора край нея и казвали: „Госпожо, бебето ви пее“, а тя важно отговаряла: „Знам“.

Бъдете смели -  Навремето държавата ни пречеше непрекъснато. Избрахме да кръстим групата „Щурците“, защото хем по някакъв начин прилича на „Бийтълс“, хем името е свързано с българския фолклор. Та, като измислихме името, отидохме в концертна дирекция и обяснихме, че сме вокално-инструментален състав (не рок група, за да не ни отпратят). Спомням си, че шефът удряше по масата и казваше: „Такава група в България никога няма да има! Прилича на ливърпулските рошльовци! („Бийтълс“)“. Това бе първата ни хитрост, но се научихме да постъпваме по този начин. След това отидохме в радио „София“. Харесаха ни и предложихме да направим конкурс за име на групата, и те приеха. Тогава организирахме всичките си приятели да пишат до радиото за името „Щурците“ и то спечели най-много гласове. Така го наложихме.

Бъдете амбициозни – Не разбирахме защо имаше табу за рока, но впоследствие ни стана ясно – подтиква към свободомислие. Когато хората ставаха прави по концертите, ги биеха с палки да сядат обратно, а ние обирахме пешкира. Тогава пречките пред нас бяха табутата за музиката, но днес има други неща. Често се говори за духовност, но след като през годините на комунизъм ни възпитаваха в атеизъм, цялото избухване сега, се дължи точно на това и за съжаление се разширява.
Създайте контакти - Много хора ни помогнаха. Искаше ни се да се реализираме с наши песни, но бяха отхвърлени и сме благодарни на композиторите, които ни подадоха ръка.

Не се отказвайте от мечтите си – Това бяха времена, в които голяма част от народа бе впрегната да подслушва, всичко се донасяше. Спомням си, че когато излязоха филмите „Вчера“ и един за „Щурците“, ме канеха заедно с режисьора по младежките домове, за да говорим за филмите. Разказвах как нашата музика е била забранена, както и други неща срещу системата. Затова се стигна до заплахи. Предупредиха ме, че ако говоря опасни неща, ще ме изселят от страната. Това ме  уплаши и започнах да се съобразявам.

Рискувайте – Винаги съм се интересувал от политика, но не съм имал интерес самият аз да ставам част от нея. Но написах една песен – „Аз съм просто човек“, която стана много популярна и изведнъж ме включиха в списъците на СДС. Песента стана като химн на промените. В политиката се натъкнах на неща, които не ми харесваха, и се отказах.

Всеки успех е постижение – Когато срещна млади хора, които казват, че са се запознали на фона на моя песен, се чувствам приятно.

Бъдете дискретни – Неприятно е когато медиите нахлуват в личното ми пространство. Веднъж мислех да съдя жълта медия заради небивалици. Консултирах се с адвокат и той каза, че най-вероятно ще спечелим, но от този момент нататък медията ще си пълни страниците с материали за мен и пак ще трябва да водим дело. Това ме отказа.

Публикуването на този текст е без разрешение на рotv.bg
Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Още публикации за: Кирил Маричков