(org. ISTNIENIE)
Реж. Марчин Кошалка
„Йежи Новак: Живот след смъртта” е реалистична и смела продукция за неизбежността на смъртта. Йежи Новак признава, че е решил да участва в продукцията, за да си спечели слава с първата, за цялата си кариера, главна роля.
Актьорът педантично се подготвя за своята смърт и държи под око и най-малките детайли. Вместо да се страхува от смъртта, той се примирява с нея. Стъпка по стъпка, ние следим ежедневието на Новак, докато той изчаква своя край.
Придружаваме го на сантиментално пътуване до Украйна, на посещения в болницата, ставаме свидетели на спорове с жена му и с приятели. Пробивът идва тогава, когато актьорът взима съзнателно решение да дари тялото си на науката. Той дори посещава отделението, където студенти по медицина развиват своите практически познания по човешка анатомия. Мирът, който цари в съзнанието му и това, че се е примирил с неизбежното, дават израз на неговата забележителна смелост, за която много хора могат само да завиждат. „Аз няма да умра докрая”, казва той, и всъщност е съвсем прав.
За много хора смъртта е табу. Включвайки натуралистични сцени на “тъкани, съхранени с формалин”, филмът на Марчин Кошалка разбива стената на мълчнието. Режисьорът поставя важни въпроси, свързани с определението за добре изживения живот и наследството, което оставяме след себе си.
Работейки над „ЙЕЖИ НОВАК: ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА”, той дава на смъртта едно неподправено човешко лице.
Реж. Марчин Кошалка
„Йежи Новак: Живот след смъртта” е реалистична и смела продукция за неизбежността на смъртта. Йежи Новак признава, че е решил да участва в продукцията, за да си спечели слава с първата, за цялата си кариера, главна роля.
Актьорът педантично се подготвя за своята смърт и държи под око и най-малките детайли. Вместо да се страхува от смъртта, той се примирява с нея. Стъпка по стъпка, ние следим ежедневието на Новак, докато той изчаква своя край.
Придружаваме го на сантиментално пътуване до Украйна, на посещения в болницата, ставаме свидетели на спорове с жена му и с приятели. Пробивът идва тогава, когато актьорът взима съзнателно решение да дари тялото си на науката. Той дори посещава отделението, където студенти по медицина развиват своите практически познания по човешка анатомия. Мирът, който цари в съзнанието му и това, че се е примирил с неизбежното, дават израз на неговата забележителна смелост, за която много хора могат само да завиждат. „Аз няма да умра докрая”, казва той, и всъщност е съвсем прав.
За много хора смъртта е табу. Включвайки натуралистични сцени на “тъкани, съхранени с формалин”, филмът на Марчин Кошалка разбива стената на мълчнието. Режисьорът поставя важни въпроси, свързани с определението за добре изживения живот и наследството, което оставяме след себе си.
Работейки над „ЙЕЖИ НОВАК: ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА”, той дава на смъртта едно неподправено човешко лице.
