Този петък, 23 ноември „Имаш поща” ще срещне зрителите на Нова ТВ със затрогващата история на две сестри, след което ще покани в студиото и известната българска певица Силвия Кацарова. Първите гости на Гала този петък ще бъдат две силни жени, които си приличат. Във вените им тече една и съща кръв. В душата си имат една и съща надежда – Дочка и нейната дъщеря Райна от София.
Ето и тяхната история:
Преди седем години в голямото и задружно семейство на Дочка, разбират от чужди хора, че нейната сестра, която също се казва Райна, иска да остави в дом двете си деца – Валентин и наскоро родената ѝ дъщеричка Дочи, и да замине да живее с някакъв мъж във Варна. Майчиното сърце на Дочка трепва. Самата тя има три деца и не може да си представи, че би се разделила с което и да е от тях. След разговор в семейството и получената благословия от всички, Дочка се опитва да разубеди сестра си. Предлага ѝ помощ и покрив над главата, но получава категоричен отказ. Тогава тя я умолява поне да не дава децата си в дом, а да ги остави при нея. Сестрата на Дочка се съгласява. Оформят официално документи за настойничество, но само за малката Дочи, и двете деца заживяват с леля си. Всички ги приемат топло и радушно. Обграждат ги с внимание, грижи и любов. Дочка не дели никого и дарява всеки по равно с майчина обич. Година, по-късно, обаче, Райна се връща с мъжа, с когото е заминала, и взима сина си Валентин. Обещава, че ще се грижи за него, и заявява, че когато се установят и заживеят в собствен дом, ще се върне и за малката Дочи. Заобичала ги като свои деца, макар и трудно, Дочка е готова да се раздели с Валентин, защото вярва, че най-доброто за него е да бъде с майка си. Двете сестри се разбират, че ще се чуват често и Райна пак заминава. За съжаление, след този момент, Райна се обажда за последно преди 4 години, но оттогава телефонът замира и тя повече не потърсва дъщеря си.
А Дочи расте будно и умно дете. Вече е на 7 години и знае, че някъде там има братче и друга мама - Райна. Една от мечтите ѝ е да познава Вальо, а другата - един ден да заживее и с двете си майки в една къща. И независимо, че никога не е виждала едната от тях, тя ги обича по равно, защото мама Дочка ѝ е казвала колко важно е това...
Специален гост в следващата история е една от най-обичаните български певици Силвия Кацарова. Тя е в студиото, за да изненада една жена от името на признателната и дъщеря Радостина Грозданова. И както казва младото момиче в писмото си, иска да ѝ благодари не за това, че и е дала живот, а че я е отгледала и възпитала… защото Радостина е осиновена…
Ето и част от нейното писмо:
Много пъти съм си мислела, че ако имам възможност, бих избрала точно „Имаш поща”, за да разкажа и аз моята история. Казвам се Радостина и съм на 22 години. Не познавам жената, която ми е родила. Когато съм била малко бебе, тя е избрала баща ми пред мен и ме е изоставила в дом... не я обвинявам и не я съдя – всеки сам носи отговорност за решенията си. И не я търся. Защото имам .. мама. Моята истинска майчица е жената, която се е грижела за мен и ме е отгледала - Йорданка Петрова. На нея, мила Гала, искам да благодаря.
Ще ми се да намеря думи, за да мога да опиша колко много я обичам. Обичах я защото ми е майка, а когато разбрах, че ме е осиновила – я заобичах двойно повече. Не бих могла да си представя живота без нея. В нейната топла и успокояваща прегръдка, дори сега, когато отдавна не съм дете, се чувствам в безопасност. На нея мога да изплача всичките си сълзи и да усетя майчина опора, да намеря успокоение. Когато ме погледне, очите ѝ разбират всичко без думи... дните ми не са същите, ако не видя кротката усмивка, ако не усетя ласкавия допир на майчината ръка. Тя е единственият човек, който ме обича безусловно и който винаги ми мисли доброто. Тя е моята мама.
Ето защо, мила Гала, искам да я поканя при вас, да целуна майчините ръце и да кажа пред всички – благодаря ти, мамо. Благодаря ти, не, че си ми дала живот, а че ми даде по-важното – даде ми шанс и ме научи да го живея като достоен човек.
Ето и тяхната история:
Преди седем години в голямото и задружно семейство на Дочка, разбират от чужди хора, че нейната сестра, която също се казва Райна, иска да остави в дом двете си деца – Валентин и наскоро родената ѝ дъщеричка Дочи, и да замине да живее с някакъв мъж във Варна. Майчиното сърце на Дочка трепва. Самата тя има три деца и не може да си представи, че би се разделила с което и да е от тях. След разговор в семейството и получената благословия от всички, Дочка се опитва да разубеди сестра си. Предлага ѝ помощ и покрив над главата, но получава категоричен отказ. Тогава тя я умолява поне да не дава децата си в дом, а да ги остави при нея. Сестрата на Дочка се съгласява. Оформят официално документи за настойничество, но само за малката Дочи, и двете деца заживяват с леля си. Всички ги приемат топло и радушно. Обграждат ги с внимание, грижи и любов. Дочка не дели никого и дарява всеки по равно с майчина обич. Година, по-късно, обаче, Райна се връща с мъжа, с когото е заминала, и взима сина си Валентин. Обещава, че ще се грижи за него, и заявява, че когато се установят и заживеят в собствен дом, ще се върне и за малката Дочи. Заобичала ги като свои деца, макар и трудно, Дочка е готова да се раздели с Валентин, защото вярва, че най-доброто за него е да бъде с майка си. Двете сестри се разбират, че ще се чуват често и Райна пак заминава. За съжаление, след този момент, Райна се обажда за последно преди 4 години, но оттогава телефонът замира и тя повече не потърсва дъщеря си.
А Дочи расте будно и умно дете. Вече е на 7 години и знае, че някъде там има братче и друга мама - Райна. Една от мечтите ѝ е да познава Вальо, а другата - един ден да заживее и с двете си майки в една къща. И независимо, че никога не е виждала едната от тях, тя ги обича по равно, защото мама Дочка ѝ е казвала колко важно е това...
Специален гост в следващата история е една от най-обичаните български певици Силвия Кацарова. Тя е в студиото, за да изненада една жена от името на признателната и дъщеря Радостина Грозданова. И както казва младото момиче в писмото си, иска да ѝ благодари не за това, че и е дала живот, а че я е отгледала и възпитала… защото Радостина е осиновена…
Ето и част от нейното писмо:
Много пъти съм си мислела, че ако имам възможност, бих избрала точно „Имаш поща”, за да разкажа и аз моята история. Казвам се Радостина и съм на 22 години. Не познавам жената, която ми е родила. Когато съм била малко бебе, тя е избрала баща ми пред мен и ме е изоставила в дом... не я обвинявам и не я съдя – всеки сам носи отговорност за решенията си. И не я търся. Защото имам .. мама. Моята истинска майчица е жената, която се е грижела за мен и ме е отгледала - Йорданка Петрова. На нея, мила Гала, искам да благодаря.
Ще ми се да намеря думи, за да мога да опиша колко много я обичам. Обичах я защото ми е майка, а когато разбрах, че ме е осиновила – я заобичах двойно повече. Не бих могла да си представя живота без нея. В нейната топла и успокояваща прегръдка, дори сега, когато отдавна не съм дете, се чувствам в безопасност. На нея мога да изплача всичките си сълзи и да усетя майчина опора, да намеря успокоение. Когато ме погледне, очите ѝ разбират всичко без думи... дните ми не са същите, ако не видя кротката усмивка, ако не усетя ласкавия допир на майчината ръка. Тя е единственият човек, който ме обича безусловно и който винаги ми мисли доброто. Тя е моята мама.
Ето защо, мила Гала, искам да я поканя при вас, да целуна майчините ръце и да кажа пред всички – благодаря ти, мамо. Благодаря ти, не, че си ми дала живот, а че ми даде по-важното – даде ми шанс и ме научи да го живея като достоен човек.
