В епизод 140 на турския сериал „Моето име е Мелек“ Сеит Али е принуден да каже на Махмуд, че Мелек е болна рак. Махмуд е съсипан и съжалява за думите, които е казал на Мелек, и тича, за да поговори с нея. Среща я на пътя и плачейки ѝ казва, че съжалява за всичко. Сейит Али тръгва след него, за да го спре, за да попречи на Махмуд да каже на Мелек, че и той знае за нейното заболяване. Дали ще успее?
НА КРАТКО какво се случва в еп. 141 на „Моето име е Мелек“, който може да гледате от 21:00 часа на 8 април 2024 по Diema Family.
Мелек пита Махмуд, кой му е казал, че е болна и дали Сеит Али знае?
Митхат е побеснява, когато разбира, че парите, които Зейнел му е дал назаем са пари на Кенан.
Сейит Али не може да понесе мисълта, че Мелек може да умре, и решава да вземе нещата в свои ръце. Той събира синовете си, Халил и Мирза в школата и им казва, че трябва да направят нещо, защото Мелек вече не може нормално да се храни.
Мелек се обажда на Халил и го моли да отиде да я вземе от конака, защото изпитва силни болки и не иска децата да я виждат в това състояние.
Всичко за "Моето име е Мелек"
Мелек се прибира в конака. Тя вижда Дефне и я пита какво прави. Дефне ѝ отговаря, че бродира кърпичка за Йомер, но не знае, дали ще успее, за да я изпрати по Вилдан, която ще отиде за клетвата на Йомер. Мелек ѝ обещава да ѝ помогне. В двора слиза и Сеит Али, а Мелек казва, че ще се качи в стаята си, прави крачка и ѝ се завива свят. Мелек залита. Сеит Али, който е зад гърба на Мелек се втурва към дъщеря си, но Мелек бързо се съвзема.
-Мамо, какво ти е? – пита притеснена Дефне.
-Спънах се, като винаги! - отговаря Мелек, а Дефне притеснена поглежда към дядо си, който също изглежда притеснен.
Сеит Али пита Рейхан, дали е сготвила здравословната храна, която ѝ е казала. Нефизе, която слиза от стаята си е изненадана отбелязва, че той никога не е обичал тази храна и се пита какво се случва с него с напредването на възрастта... Разбира се, той прави всичко това, заради Мелек.
Махмуд се прибира в конака, тъжен и отчаян. Кадрие го пита какво му е, но той я отблъсква с думите:
-Просто съм уморен! Не ме закачай тази вечер!
След това тя го пита за къщата, която Сеит Али им е подарил. Той обяснява, че Сеит Али е трябвало да я продаде. Махмуд ѝ казва да спре да мечтае, че ще напуснат конака, че това няма да се случи. Кадрие се оплаква, че всички останали получават това, което искат, но когато дойде техният ред, им казват, че не е било писано да стане.
Мелек слиза за вечеря и се изправя лице в лице с Махмуд, който се бори да не се разплаче виждайки сестра си. Сеит Али, който вижда, че Махмуд е близо до състояние на пречупване, му казва да отиде и да вземе баклавата, която е имал намерение да донесе вкъщи. Когато Махмуд си излиза, Мелек се оправдава, че трябва да вземе дрехи за децата, и също излиза.
На улицата Мелек намира Махмуд да седи на земята и да плаче. Той моли Мелек да му прости за това, че той се е държал така с нея. Тя го уверява, че няма нищо против него, че той е неин брат и никога не би могла да му се разсърди.
Тя пита Махмуд кой му е казал и той признава, че това е била Митхат. Тя го пита дали баща им знае и Махмуд лъже, като ѝ казва, че ако е знаел, баща им е нямало да може да се справи със ситуацията.
Махмуд казва на Мелек, че е трябвало да ѝ каже от самото начало. Той никога не би позволил някой да я нарани. Мелек му казва да бъде силен, че ще победят всичко това заедно, а Махмуд ѝ казва, че тя също трябва да бъде силна.
В конака на Ширхан Халил се прибира вкъщи и намира Зюмрют, Джумали и Вилдан да седят на двора. Когато го питат дали ще отидат на тържеството по случай клетвата на Йомер, Зюмрют скача и казва хапливо, че Халил не може да отиде, тъй като е зает с подготовката на градината за къщата за Мелек...
Джумали присвива очи и казва на жена си, че Халил няма да дойде, защото ще се грижи за дюкяна, тъй като Джумали ще придружи Зюмрют и Вилдан на церемонията, така Джумали затваря устата на Зюмрют.
-Наистина ли, татко, Йомер така ще се зарадва! – възкликва Вилдан.
Действието се връща в конака на Карадаа. Малкият Али отива с леля си Нефизе, да му даде сладолед. На масата остават Керем, Дефне и Сеит Али. Керем казва на Сеит Али, че не се чувства добре, че само леля му Нефизе не знае, че Мелек е болна. Дефне смята, че тя не е достатъчно силна, за да се справи с това, но Сеит Али казва да оставят това на него, той ще намери начин.
Кадрие се присъединява към масата и решава, че сега е подходящият момент да каже на Сеит Али, че току-що е разбрала, че той е продал къщата, която им е обещал. Той ѝ казва, че трябвало да го направи, но след време ще ѝ купи още по-хубава къща.
Махмуд и Мелек се връщат с баклавата, а Мелек се качва в стаята си с детските дрехи. Мелек се обажда на Митхат от стаята си, за да я попита защо е казал на Махмуд. Той се извинява, но казва, че му се е изплъзнало от гняв, тъй като Махмуд много е бил ядосан и е заплашвал да напусне конака.
Митхат казва на Сейран, че тази вечер трябва да работи с таксито. Тя не е доволна от това и му казва, че нямат нужда от допълнителни пари, тъй като Мелек вече се е върнала в конака и парите, които той изкарва с количката си за храна, и нейната заплата осигуряват повече от достатъчно. Той обещава да кара таксито само тази нощ, тъй като няма кой да го замени, а утре ще върне ключовете окончателно.
Сейит Али предлага на Махмуд да се разходи с него и излизат от конака.
Сеит Али ускорява ходенето си.
-Татко, нали щяхме да се разходим?
-Обади се на Митхат да дойде в школата – казва Сеит Али, а той се обажда на Халил и му казва да дойде в школата, защото иска да му каже нещо.
Митхат се среща със Зейнел и му връща парите, които му е дал назаем. Зейнел му казва, че ги е взел назаем от Кенан и това вбесява Митхат. Зейнел не разбира защо Митхат не харесва Кенан, особено след като самият той е взел пари назаем от него. Митхат му казва, че това не е едно и също нещо.
Действието се пренася в школата, където е Мираза, той е изненадан, когато при него идва Халил. Веднага след Халил пристига и Митхат, а след него и Сеит Али и Махмуд.
Сеит Али казва, че трябва да направят нещо за лечението на Мелек.
-Мелек вече дори не може да яде. Трябва да направим нещо. Трябва да се върнем и да попитаме лекаря. Не мога да понеса да я загубя! - казва им Сеит Али.
Халил им разказва за възможността за трансплантация на костен мозък и всички решават да отидат в болницата на следващия ден, за да се изследват, за да проверят, дали може да станат донори.
-Но, как ще го направим без да кажем на Мелек? – пита Мираза.
Действието се връща в конака на Карадаа. Керем в стаята си вижда как майка му страда от раните в устата - тъгата и безсилието му са видими.
Мелек се моли на Бог да ѝ помогне да скрие влошаването на състоянието си от семейството и да ѝ даде сили.
Мелек отива в стаята на баща си, докато той не е там, облича сакото му и се чувства спокойна. Тя слага в джоба му малко торбичка лавандула и заспива.
Сеит Али е трогнат, когато намира Мелек в стаята си, увита в сакото му. Точно когато той мълчаливо си казва колко хубаво би било, ако можеше да я прегърне, да я утеши, тя се събужда, чуди се защо е заспала там и му пожелава лека нощ. Сеит Али намира лавандулата и се срива от вълнение. (Предполагам, че лавандулата е свързана с нещо между Сеит Али и Мелек от детство на Мелек).
Обратно в стаята си, Мелек е неспокойна и изпитва известен дискомфорт. Дефне е будна и вижда болката и страданието на майка си, но плачейки, не смее да помръдне и се преструва на заспала. В същото време Мелек не иска да безпокои децата, затова излиза и се обажда на Халил.
-Халил, извинявай, че те притеснявам по това време, но ми стана лошо, не искам да притеснявам децата, можеш ли да ми помогнеш?
-Добре! Излизай, след малко, ще дойда да те взема!
Халил отвежда Мелек в школата, като остава до нея през цялата нощ.
-Докато ти си до мен, аз съм спокойна. Въпреки болката ми, присъствието ти ме успокоява - признава Мелек на Халил.
