Коментари за
В "Операция Слава": Битката на кан Аспарух край Онгъла

Интересът на българина към миналото е почти феноменален. Една от причините е научната недостатъчност на българската историография. Нахлуването на Балканите, поставянето на Империята на колене и последващото след десетина години военнополитическо обвързване между двете държави с очевидно много действащ съюз се разглеждат до ден днешен от нашата историческа общност с мерките и похватите на началото на века, като се игнорират резултатите от научните анализи. Росен Петров не може да излезе от матрицата на професор Златарски, защото тази представа е толкова вкоренена в нашето общество, че скоро няма излизане и съответно проумяване на същността на нещата, която е далече от примитивните ни схващания. Нормалния превод на „Именника” показва, че през 681 год. в Молдова е унищожен експедиционен корпус на Източната Римска империя в състав от 60-65хиляди души. Това е война, а не едно сражение. Римският император е избягал от опасността да бъде взет в плен или убит. Вероятно похода е изпреварващ удар, насочен срещу подготвеното от нас нахлуване на Балканите. След пълното унищожение на корпуса на Константин Брадати в Молдова, войските ни тръгват по три оперативни направления и овладяват Дакия, Мизия и Илирия до рубежа на Беласица. Византия капитулира пред силата на българската армия. Това е факта! Другото е примитивизъм и слабосилие на представите в една област, която се нарича Оперативно изкуство. Това Росен трябва да го знае. Ако се интересува от миналото на България, такова, каквото го описват нашите източници, а не гръцките и българските византийци, да си купи „Господарят на земята”. Има я в „Пингвините” и под „Кристал”.