Халис неохотно разрешава на Ифакат да остане в имението. Не след дълго в къщата пристига Гюлгун. Тя съобщава на свекъра си, че иска да се разведе с Орхан. Халис приема това известие изненадващо спокойно. Казва само, че ще поговорят за всичко по време на вечерята.
Кязим се изправя срещу леля си, обвинявайки я в съучастие в насилието, което е преживял от баща си в детството си. Тя отвръща със смразяващо безразличие, като предполага, че би го била още повече, ако е знаела какъв човек ще стане той. Това бездушие шокира Кязим, който изтъква, че действията ѝ са допринесли за превръщането му в човека, който е днес.
Есме, уморена от самосъжалението на съпруга си, се намесва. Тя казва, че се е омъжила за него по принуда, продадена от родителите си, невежа и наивна по отношение на живота. Оплаква се, че жестокото му поведение е отблъснало дъщерите им и в крайна сметка тя ги е загубила. Въпреки болката си, думите на Есме са изпълнени с яростна решимост да не се поддава повече на насилието на Казим.
Есме се кара на Кязим за лошото му отношение към семейството им и се пита защо той продължава цикъла на насилие върху дъщерите им, след като самият той е страдал толкова много. Тя го упреква, че не е успял да защити и да се грижи за семейството си, като подчертава трайните белези, които действията му са оставили върху дъщерите им. Думите на Есме разбиват съпротивата на Кязим и той не може да я погледне в очите. Думите ѝ напомнят за болката, която е причинил, и повтарят тезата, че един ден той ще отговаря за действията си.
По време на вечерята в имението се събират всички членове на домакинството. Орхан, седнал до съпругата си, слуша как Халис се обръща към присъстващите. Халис казва, че е нормално хората да грешат, като признава, че грешките са нещо обичайно, но изтъква способността за добри дела и жертви. Той подчертава значението на надеждата, твърдейки, че докато човек е жив, винаги има потенциал за добро.
След това Халис насочва вниманието към Суна и Кая, празнувайки тяхната сватба като символ на надежда и обновление. Той възхвалява Суна за способността ѝ да поеме по собствен път и да създаде ново семейство, като по този начин се освободи от бремето на миналото. В речта си Халис отправя послание за помирение и прошка, като призовава всички да оставят настрана всички останали обиди в името на празнуването на брака на Суна и Кая. Той се обръща специално към Гюлгун.
След вечеря Ферит търси дядо си, като иска да научи за разговора, който е провел с вуйчото на Пелин. Халис обаче отклонява темата, твърдейки, че резултатът е това, което има истинско значение. Той критикува Ферит, обвинявайки го, че е неефективен и не е успял да върне детето си в къщата. Ферит пита какво наистина желае възрастният мъж. Той казва, че ако не успее да убеди Сейран да се върне в имението ще го напусне с нея. Халис го прекъсва, като изисква Ферит да се изправи директно срещу него и да говори като мъж. Той напомня за предишния опит на Ферит да напусне дома им, като му напомня, че той бързо се е върнал, за да поиска своя дял от наследството.
Ферит моли да намерят заедно алтернативно решение. Дядо му обаче остава твърдо решен, като напомня на Ферит за възможностите, които му е предоставил, и за това, че Ферит не се е възползвал от тях. Той изтъква зависимостта на Ферит от него за всичко, включително за жилище, транспорт и пари. Той заявява, че Ферит дължи комфортното си съществуване на щедростта на дядо си.
Халис настоява, че синът на Ферит трябва да бъде отгледан в същата привилегирована среда, той няма да му позволи да израсне другаде. След това той отпраща Ферит, като му нарежда да се върне едва когато докаже, че е способен да се изправи на крака и да застане пред дядо си като мъж.
Суна, която все още се бори с травмата от преживяното със Сафет, е обзета от тревога в сватбената си нощ с Кая. Кая, която усеща нейното притеснение, предлага да спи в друга стая. Той също така я уверява, че никога няма да я пипне, освен ако тя самата не го пожелае. Суна неочаквано заявява, че е готова за сватбената нощ. Тя прегръща Кая и започва да го целува.
Междувременно Ферит научава, че в апартамента, в който е отседнала съпругата му, са влезли няколко млади мъже. Той веднага отива там.
