В епизод 302 на турския сериал „Наследство“ Юсуф обръща гръб на Сехер, защото чува, че леля му е стреляла в чичо му. Яман обяснява на Юсуф, че това което е чул не е истина и Юсуф се извинява на леля си. Но, Сехер е бясна на Яман! Какъв ще бъде новият им сблъсък?
НА КРАТКО какво се случва в епизод 303 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 12 юни 2024 по NOVA
Юсуф пита чичо си каква е била майка му Кевсери, а Сехер е изненадана да чуе колко добре говори Яман за сестра ѝ.
Зия се връща в имението и си спомня най-накрая кой е убил Кевсер.
Дуйгу разбира, че момичето, което прилича на сестра ѝ Ясемин е застреляно.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
Действието продължава от предния епизод. Сехер се заема с приготовленията за помена за първата годишнина от смъртта на сестра си Кевсер.
Яман влиза в кухнята и пита, дали закуската на Юсуф е готова. Адалет му обяснява, че днес се навършва годишнина от смъртта на г-жа Кевсер и те се подготвят.
-Преди едно година почина сестра ми! – казва Сехер, която бърка нещо на котлона. -Но, убиецът ѝ се разхожда все още на свобода!
След малко идва Юсуф и пита леля си на какво мирише в кухнята. Сехер сяда с Юсуф на масата. Сехер обяснява на племенника си, че приготвят някои неща в памет на майка му и днес ще дойдат всички, който са я познавали, за да се помолят за нея.
Сехер е изненадана от реакцията на Юсуф, защото за разлика от Сехер, Юсуф казва, че това е много хубав ден, защото ще говорят само за майка му, и добавя, че понякога много се страхува да не забрави лицето ѝ.
-Аз ти обещавам, че никога няма да забравиш майка си, няма да разреша да се случи това! Никой не може да те накара да я забравиш! – казва Сехер като поглежда злобно към Яман.
Погледите им се срещат и Яман напуска кухнята.
Юсуф настига чичо си и го моли и той да му разкаже за майка ми. Юсуф пита чичо си каква е била майката му, а Сехер, която тайно ги наблюдава е изненадана да чуе колко добре говори Яман за нея. Той дори казва, че я е обичал много и загубата ѝ много го е разстроила.
Виждайки Сехер Яман казва на Юсуф, че след това ще продължат разговора си, защото сега трябва да излезе.
-Чичо ми разказа за мама! – казва Юсуф на леля си. Сехер едва сдържа сълзите си.
Яман отива на гроба на Кевсер, където се изповядва и изказва цялото си съжаление, което чувства в сърцето си, че толкова дълго е затварял очите си за злодеянията на Икбал.
-Почивай в мир! Синът ти и сестра ти са поверени на мен, те са моето семейство! Те са най-важното нещо в живота ми! Спи спокойно! Аз ще дам живота си, но няма да позволя да им се случи нещо лошо!
Яман вади кърпичката от джоба си и не вижда, че писалката му пада на земята.
В същото време Зия придружен от Недим се връща в имението. Пристигането му прави и Сехер, и Юсуф много щастливи. Сехер придружава Зия до стаята, за да може да си почине, но Зия е замислен за помена, който се прави за Кевсер.
Останал сам в стаята си Зия се заставя да си спомни за деня, в който Кевсер е починала, защото до този момент си спомня само деня, в който е подарил цветя на Кевсер и тя щастлива ги е приела.
Зия си спомня в детайли деня, в който Кевсер е починала.
-Валеше дъжд, духаше вятър… Аз тръгнах да видя цветята на терасата… Някой крещеше… Кой крещеше? Кевсер викаше… това беше нейният глас… - спомня си Зия, а след това действието се връща назад и Зия вижда, как Икбал блъска Кевсер през парапета на стълбите… Икбал вижда, че Зия е станал свидетел на това което е направила с Кевсер. Тя веднага отива при Зия, а той я обвинява, че я е видял какво е направила.
Икбал го заплашва, че ако каже на Яман, че тя е направила това с Кевсер, Яман ще я изгони от имението и той ще остане сам…
Действието се връща с настоящето.
-Икбал е направила това! Икбал е убила Кевсер! Икбал го е направила, а не аз! – повтаря радостен Зия. -Трябва да кажа на Яман, той трябва да знае, че аз не съм убиец!
Зия се обажда на брат си, но Яман не му вдига, защото си е забравил телефона в имението.
В същото време Сехер отива на гроба на сестра си.
-Аз знам, че сега ти не си спокойна, но много скоро твоята душа ще намери покой! Аз не можах убиецът ти да си признае вината, но ще направя всичко, каквото трябва, за да си получи заслуженото! Юсуф не може да живее с убиеца на майка си… - Погледът на Сехер попада върху писалката, която Яман изпусна преди малко.
-Ти?! Как си посмял да дойдеш тук?!
Дуйгу разбира, че Али е изпратил жалба срещу нея, до големия им шеф, който е издал заповед, че Дуйгу трябва да бъде изключена от операцията, която е провалила. Въпреки че признава на Али правото за подадената от него жалба, тя му дава ясно да разбере, че повече няма да се оттегли от тази операция. Останала сама, тя хваща на улицата един от младежите от групата и поставя пистолет на главата му, само и само да го накара да говори.
Али я наблюдава отдалеч, приближава се до тях и веднага издърпва Дуйгу от момчето. Докато заедно, те получава новината по радиостанцията, че във въпросната група младежи е станала стрелба и едно от момичетата е загинало.
Мислейки, че Ясемин е мъртъв, Дуйгу губи самообладание и се втурва към моргата. Тя поглежда гривната на ръката на момичето и се разплаква, мислейки, че това е Яасмин, но липсващата следа от изгаряне от вътрешната страна на ръката на момичето ѝ дава да разбере, че това не е Яасмин.
От огромното щастие, което изпитва, Дуйгу се хвърля на врата на Али.
