В епизод 289 на турския сериал „Наследство“ Яман отново е по следите на Сехер и я следва. Той отново заявява, че няма да се откаже нито от нея, нито от Юсуф. Сехер взема неочаквано решение. Юсуф и Сехер се връщат в имението! Сехер заявява на Яман, че не се е отказала. Просто ѝ е омръзнало да бяга постоянно. Тя обещава да превърне живота на Яман в ад, до толкова, че той ще се моли да умре всеки ден...
НА КРАТКО какво се случва в епизод 290 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 23 май 2024 по NOVA
Сехер вече е в дома на Яман, но поведението ѝ се е променило напълно, дори към онези, които нямат никаква вина за случилото се.
Сехер се заклева, че никой повече няма да види предишната наивна Сехер.
С действията и заплахите си Сехер започва да преминава границите и нервите на Яман са на ръба. Той никога не е изпитвал такава болка от враговете си, каквато сега му причинява Сехер. В края на краищата Яман никога не е позволявал на никого да се доближи толкова близо до него, още по-малко да говори с такъв тон. Сехер предупреждава Яман, че в тази къща ще може да живее само със старите разбити спомени.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
Сехер влиза в старата си стая. Стискайки силно ръцете си в юмруци си мисли:
„Сега ще разбереш, коя е новата Сехер! Ако трябва до последния си дъх ще се боря с теб!“
В същото време Адалет носи храна на Сехер.
-Дъще, аз ти донесох нещо да хапнеш!
-Къде са моите дрехи? – пита ядосана Сехер. -Още са в оная ли стая? Защо са там?
-Сехер, г-н Яман…
-Аделет, може ли да дойдеш с мен! – прекъсва Сехер Адалет.
Адалет оставя таблата с храната и тръгва след Сехер. Сехер влиза в стаята на Яман. Погледът ѝ веднага пада на нейната жилетка, която лежи на дивана, а след това на фотографията на бюрото на Яман, на която са тримата. Сехер взема снимката и жилетката и влиза в спалнята им с Яман. Сехер е изненадана, защото в стаята всичко изглежда така, все едно никога те с Яман не са се карали и тя преди минути е излязла от стаята им и сега се връща. Общите им снимки са там, където винаги са стояли, пижамата на Сехер е оставена на леглото.
-След като ти си тръгва, г-н Яман ни забрани да влизаме в тази стая – обяснява Адалет.
„Дори чаршафите са същите“ – мисли си Сехер.
- Дъще, каквото и да кажа… - казва тъжно Адалет.
-Адалет, можеш ли да ми донесеш чували за боклук? – казва все така ядосана Сехер.
Погледът на Сехер пада върху обувките, които Яман ѝ подари. Тя замисля за миг, а след това ги хвърля в чувала за боклук, който Адалет ѝ донесе. Същото прави и с останалите вещи, които Яман ѝ подари. Сехер пълни чувала и моли Адалет да донесе още един.
Тя отваря нощното си шкафче, къде е изненадана да намери поканата за сватбата им и албумът с техни снимки. В този момент в стаята влиза Яман. Сехер го поглежда и демонстративно ги хвърля в чувала за боклук.
-Какво да правя с тези чували, дъще? – пита Адалет.
-Ако искаш ги дай на някой, ако искаш ги изхвърли в боклука, където им е мястото! – казва побесняла Сехер, като гледа Яман в очите.
-Почакай, Адалет! – намесва се Яман и взема чувала от ръцете на Адалет.
Адалет възпитано напуска стаята и оставя Сехер и Яман сами.
Яман изсипва съдържанието на чувала на леглото и казва спокойно на Сехер:
-Може и за теб да не са важни спомени, но за мен не е така! От тук никой нищо не може да изхвърли, дори ти!
Сехер взема една от общите им снимки и ядосана застава пред Яман, като му заявява:
-Да, ти ще живееш със старите спомени! – казва Сехер и хвърля снимката им на земята, на която стъклото се разбива на парченца. - Със старите разбити спомени! – добавя Сехер и все така ядосана излиза от стаята.
Яман се навежда взема снимката им, изтръсква я от стъклата и си мисли:
„И старите спомени, и теб никога няма да оставя!“
Сехер се връща в стаята си, отваря прозореца и си поема въздух. След това се хваща за медальона подарен ѝ от сестра и ѝ си казва:
-Каквото и да правиш, ти никога повече няма да откриеш наивната Сехер, която вярваше на приказките ти!
Сехер си спомня как Яман ѝ е предложил да се оженят и да бъдат заедно до края на дните си.
Спомените ѝ са прекъснати от Неслихан, която носи един кашон, като ѝ казва, че е донесла нещата ѝ от стаята на Яман. Неслихан ѝ предлага да ѝ помогне да ги прибере. Сехер ѝ благодари, като казва, че сама ще го направи.
-Сехер, аз знам защо си тръгна от тук – казва Неслихан. -Ти може и да ми се ядосаш, но аз трябва да ти го кажа. Аз не мисля, че г-н Яман е причинил това на кака Кевсер. Г-н Яман не е такъв човек, затова това е невъзможно! Аз с очите си видях как той беше съсипан след като вие с Юсуф си заминахте. Той не се хранеше, не излизаше от стаята си, не говореше… Ние много се притеснявахме, че той ще се разболее. Той не разрешаваше да приберем нещата ти, да почистим в стаята ви. Г-н Яман толкова силно ви обича, че без вас приличаше на призрак, Сехер!
-Виж, Неслихан, това е жилетката на кака! – казва Сехер, която вади от кашона. – Може би, преди убийството, тя е искала да я облече? Но, кой знае? Може да е искала да прегърне и Юсуф?! Това което ми разказваш, не може да се сравни с живота на сестра ми! Виж, той е жив и здрав и стои на краката си, а моята сестра е в земята!
-Сехер, аз…
-Страданията, който изпитва са много малки в сравнение с това, което е направил! Въобще не ме интересува как е страдал! Аз се надявам повече да страда! Аз заради това ще направя всичко какво трябва!
Неслихан изглежда шокирана от думите на Сехер. Тя казва, че съжалява и бързо напуска стаята на Сехер.
В същото време Яман слага снимката, която преди малко Сехер хвърли на пода и счупи в нова рамка. При него влиза Дженгер, който му казва, че е разбрал от Адалет какво е станало и го пита, дали е добре.
- Тя ще воюва с мен…, без оръжие с помощта на омразата си към мен! Всеки път ще се опитва да ме нарани, но това няма да стане!
-Аз също видях решителността на г-жа Сехер.
-Независимо, че всеки път след това ще ме боли… Но, не защото ме е наранила тя, а защото аз съзнателно си причиних тази болка! Нямам друг изход, освен да се надявам, че истина ще излезе наяве!
В този момент при тях влиза Юсуф. Дженгер излиза. Яман го пита, дали добре си е починал и дали са му липсвали играчките. Юсуф отговаря, че всичко много, много му е липсвало, но най-много са му липсвали той и чичо му Зия. Юсуф пита чичо си, дали чичо му Зия е още в болница.
-Да, юначе, но той скоро напълно ще се оправи и ще се прибере!
Юсуф го пита, какво е правил, когато е бил сам, дали са му липсвали. Яман му отговаря, че сега когато са се върнали повече няма да му липсват.
-Чичо Зия, като се върне ще засади много цветя и ще излекува лимоновото ни дърво, защото аз видях, че нито един лимон не се е появил! – отбелязва Юсуф.
В този момент вратата на стаята отваря Сехер и наблюдава Яман и Юсуф, които все още не са я забелязали.
-Вие се върнахте и обезателно ще се появят лимони, юначе! Кажи ми, какво искаш заедно да правим?
-Да погледаме анимационни филмчета, да отидем при чичо Зия, защото той много ми липсва!
-Добре, юначе!
Ядосана Сехер нахлува в стаята.
-Юсуф, хайде ела! Трябва да се изкъпеш! – казва с заповеднически тон.
-Но, ние с чичо, правехме план за утре! – отговаря на леля си Юсуф и се обръща към чичо си.- Чичо, искаш ли да наредим най-големият пъзел?
-Добре, юначе!
-Леля също ще ни помогне! Нали заедно ще го наредим, лельо?
-Ние с чичо ти, повече нищо заедно няма да правим! – отвръща Сехер.
-Но… - разстройва се Юсуф.
-Хайде! Да тръгваме! – казва настоятелно Сехер.
-Ти не се разстройвай, ние с теб заедно ще го наредим! – успокоява го Яман.
-Кога ще го направим?
-Когато пожелаеш, тогава и ще го направим, юначе!
-Ние още много, много години ще бъдем заедно, нали? Нали никога няма да се разделим? – пита Юсуф.
-Никога, юначе! – отговаря Яман, а като поглежда Сехер в очите добавя. -Никога няма да се разделим!
Юсуф силно прегръща чичо си. Яман също го прегръща, като поглежда към Сехер.
Сехер хваща Юсуф за ръка и му казва, че е много мръсен и трябва да се изкъпе. Юсуф тъжно поглежда към чичо си и излиза заедно с леля си от стаята.
Действието прескача. Юсуф излиза от банята, а Сехер му помага да се облече. Той е нетърпелив, защото иска да отиде да попита кака си Неслихан, къде е пъзелът, който ще нареди с чичо си.
-Юсуф, хайде да си поговорим малко с теб!
-Лельо, ти не искаш ли с нас да редиш пъзел?
-Не, не искам! Но, виж, ако сме само аз и ти, може! Но, с чичо ти не може! Ние с чичо ти сме скарани!
Юсуф настоява и пита кога тя ще прости на чичо му. Самият Яман чува от вратата суровия отговор на Сехер, която казва, че никога няма да прости на чичо му.
Действието прескача във вечерта. Яман е легнал да спи на дивана. Той поглежда към леглото, на което Сехер спеше. Виждаме, че той отново е върнал общите им снимки по местата им.
Яман с болка си спомня думите на Сехер: „Ти ще живееш със старите разбити спомени!“, „Ние с чичо ти, повече нищо заедно няма да правим заедно!“ „Аз никога повече няма да простя на чичо ти!“
Мислите му са прекъснати от Юсуф, който влиза при него.
-Ти още ли не си заспал, юначе?
-Не мога да заспя! Може ли да спя при теб, чичо?
-Може, юначе?
-Ти, защо не спиш на леглото? Също ли не можеш за заспиш?
-Да, юначе!
-Преди спяхме тримата заедно, а сутрин когато се будех, ти беше от едната ми страна, а леля от другата. Няма ли да спим отново заедно?
-Да, юначе и това ще стане! Предстоят ни по-хубави дни, дори и от преди!
-Тогава ще ми разкажеш ли отново приказка?
-Ако искаш и сега ще ти разкажа!
Юсуф ляга на дивана и Яман започва да му разказва.
Действието се пренася при Сехер, която се ядосва, че е забравила да включи телефона си. Тя вижда, че Фикрет ѝ е звънял много пъти и му се обажда. Фикрет отново ѝ предлага да напусне имението, но Сехер му казва, че най-добре за Юсуф да остане в имението.
След като приключва разговора Сехер отива да провери Юсуф, но не го намира в стаята му. Тя отива в стаята на Яман и чува, че той му разказва приказка и се връща обратно.
Яман излиза от стаята си, а Сехер го вижда и тръгва след него.
-Стой! – крещи Сехер.
Сехер се доближава до Яман и му поставя в ръцете, парите за медальона, който той е откупи.
- Дръж се по-далече от всичко, което е останало от сестра ми! Разбра ли ме? Най-вече от нейният син! Всичко, което е останало от сестра ми е мое наследство! – крещи Сехер.
Яман поглежда към парите, който Сехер постави в ръката, мачка ги и хвърля на земята.
-Нищо не може да застане между мен и Юсуф! – заявява уверено Яман. -Нито преживяното, нито ти! Аз съм негов чичо!
-В деня, когато уби майка му, ти загуби това право! – крещи Сехер.
-Чичо?! – Юсуф слиза по стълбите и се приближава към тях.
Изненадана Сехер го пита, защо не спи. Юсуф отговаря, че му се е пие вода. Яман му казва да отиде в кухнята, а той след малко ще дойде.
Яман се доближава до Сехер и ѝ заявява:
-Той е част от мен! Каквото и да съм направил, аз ще продължа да съм негов чичо!
-Никога няма да позволя, той да прилича на теб! Никога!
В същото време това време в полицейския участък Фърат е наказана заради Сехер. За щастие, той е спасен от Али, но отново не е напълно спасен, защото Дуйгу случайно подслушва разговор между Ибрахим и Кара, в който те споменават колко важна е Сехер в живота на Фърат.
Техните намеци, че може би Фърат наистина сам е скрил диска и не го е забравил случайно, карат Дуйгу да реши да проучи цялото досие на Яман, от началото до края.
Дуйгу вика при себе си Метин, друг полицай от участъка и му нарежда, да ѝ донесе цялата информация свързана с Яман Къръмлъ.
Метин отбелязва, че с този случай се занимава комисар Али, но Дуйгу му заповядва да направи това, което му нарежда.
-Метин, никой не трябва да знае за това, особено екипа на Али! – нарежда Дуйгу. -Да видим, коя е тази Сехер, за която говорят?!
Запознаваме се с майката на Дуйгу, която е недоволна от всичко, което прави дъщеря ѝ.
