С решителна стъпка Гюлгун събира багажа си и напуска имението, решена да се откъсне от оковите на фамилията Корхан и привилегиите, които идват с нея. Тя нарежда на шофьора да я закара до хотел, но той, подчинявайки се на инструкциите на Орхан, я изоставя насред пътя, далеч от желаната дестинация и в опасна част на града. За капак, шофьорът грабва и куфара ѝ. За щастие жената има със себе си телефон. Тя се обажда на Сейран, вярвайки, че тя е единствената, която може да ѝ помогне.
Сейран вдига телефона и от другата страна се чуват плач. Тя пита какво се е случило. Гюлгюн ѝ казва, че не е знаела на кого да се обади, и ѝ обяснява какво ѝ се е случило. Сейран я пита дали може да дойде при нея. Свекърва ѝ отговаря, че няма пари, а Орхан е блокирал кредитните ѝ карти. Сейран предлага да поръча такси през приложение, като обещава да покрие разходите при пристигането ѝ. Тя отвежда Гюлгюн в апартамента на своя приятелка от колежа.
В имението Латиф води сериозен разговор с Ферит, в който изразява недоволството си. Латиф признава, че е пренебрегнал многобройни проблеми от загриженост към Ферит, но твърди, че не може повече да търпи неуважителното поведение и наглите забележки на Ферит. Той изисква от Ферит да се събере и да погледне реалността в очите. Ферит отговаря с пренебрежителен кикот, като поставя под въпрос способността на Латиф да го "разтърси". Латиф контрира, обвинявайки Ферит, че подценява всички и гледа отвисоко на другите, докато по ирония на съдбата е по-некадърен от всеки друг в домакинството.
Латиф се изправя срещу него открито, разкривайки суровата истина за това как другите го възприемат. Той обвинява златното момче, че е разглезено дете, на което са угаждали винаги, когато е изпадало в пристъп на истерия, и че няма чувство за добро и зло. Латиф го предизвиква да порасне. Продължавайки разговора, Латиф пита Ферит какво наистина заслужава от всичко, което има. Той предизвиква Ферит да помисли за това, което наистина е извоювал и заслужил, вместо да е получил заради фамилията си. В отговор Ферит отвръща, че не може да промени това, което е.
Латиф обаче отказва да приеме това, като твърди, че Ферит е способен на повече. Той напомня на Ферит, че както той, така и дядо му знаят истинския му потенциал. Латиф призовава Ферит да положи усилия и да се докаже с действията си и така да се бори с дядо си. Ферит яростно отрича да притежава способността за успех, изразявайки убеждението си, че е безполезен по природа и е обречен да разочарова всички. Той се примирява с кръговрата на непрекъснатите грешки, чувствайки се неспособен да постигне нещо стойностно.
Латиф прекъсва тирадата на Ферит, призовавайки го да спре и да се бори. Той сочи рисунките на бюрото на Ферит, подчертавайки таланта на Ферит. Латиф набляга на това, че липсата на вяра в себе си е най-голямата вреда, която Ферит нанася на себе си. Той окуражава Ферит да започне отнякъде, като му внушава, че вярата в себе си е решаващата първа стъпка. Той уверява Ферит в неговата уникалност и стойност, като подчертава значението на самоуважението. Латиф предупреждава Ферит, че талантът може да бъде или благословия, или проклятие, в зависимост от това как се борави с него.
Повлиян от думите на Латиф, Ферит претърпява дълбока промяна в гледната си точка. Твърдо решен да промени живота си, той решава да изостави лекомислието и да се отдаде на усърдна работа. Още на следващия ден Ферит, облечен в костюм, се явява пред дядо си с новооткрито чувство за цел. Той гордо показва рисунките си и заявява намерението си от този момент нататък да се посвети изцяло на постигането на успех чрез упорит труд.
Суна и Пелин почти се сблъскват в имението. Суна прави забележка на Пелин да внимава къде ходи, но Пелин ѝ отвръща, че тя трябва да внимава, защото Пелин е бременна. Суна казва, че би и показала, къде е ѝ е мястото, ако не беше. Пелин я пита за коя се мисли.
Суна заявява позицията си на член на семейството, като показва сватбения си пръстен като доказателство. Тя пита, коя е Пелин за да ѝ говори така. Пелин казва, че булката на Ферит Корхан, което я прави по-важна от Суна. Суна отхвърля Пелин като обикновен заложник в къщата, подобен на всички останали. Тя заклеймява Кая като фалшив внук. Тя препоръчва на Суна да се моли да бъде взета заедно в Лондон, когато Кая замине, намеквайки, че дните ѝ на комфорт в дома са преброени.
