Латиф открива Халис в безсъзнание в имението, стиснал снимките на Ферит и Сейран. Той веднага вдига тревога и семейството вика линейка с надеждата да спаси Халис, който е в критично състояние.
Междувременно Сейран и Ферит се срещат отново на алеята зад къщата на Санлич, чувствайки се облекчени и щастливи. Те изразяват желанието си най-накрая да заживеят заедно без никакви проблеми. Ферит уверява Сейран, че ще ѝ донесе само щастие, и обещава никога повече да не я изоставя. Моментът им обаче е прекъснат от въоръжения Тарик, който се приближава към тях.
Ферит застава пред Сейран, за да я защити, но Тарик се изправя срещу тях, обвинявайки Сейран, че го е предизвикала въпреки опитите му да бъде учтив. Сейран изразява страха си пред Ферит, който я успокоява и я подтиква да си тръгне с него.
Когато двамата се обръщат да си тръгнат, Тарик прострелва Ферит в гърба, вследствие на което той пада. Сейран е покрусена, държи се за Ферит и го моли да остане с нея. Въпреки молбите ѝ, състоянието на Ферит се влошава и той заявява, че му е студено, след което губи съзнание и оставя Сейран да крещи от мъка.
След като Ферит е откаран в болницата и опериран, напрежението сред членовете на семейството нараства. Гюлгюн обвинява Сейран за състоянието на сина си, а Орхан също смята Сейран за отговорна и ѝ нарежда да напусне. Халис в състояние на шок и гняв, изисква Сейран да си тръгне. Ифакат крещи по нея. Семейството на Сейран, пристигат в болницата и Кязим защитава дъщеря си от обвиненията, хвърлени от семейство Корхан. Между Кязим и Халис избухва ожесточен спор, като Халис заплашва с насилие Кязим и изисква да си тръгнат.
Орхан се опитва да се намеси и казва, че ще го убие, ако не си тръгнат. Кязим го упреква, като обвинява семейство Корхан за трагедиите, които са преживели дъщерите му. Кязим споменава, че е поверил дъщерите си на Орхан, и смята, че той е предал доверието му, като ги е изложил на опасност с психопатите на Сафет-ага. Той разкрива, че Суна едва е оцеляла и е потърсила убежище при него, а Сейран едва е избегнал куршум и се е обадила плачейки. Орхан казва, че сина му е в критично състояние и ще говорят по-късно. Кязим заявява, че няма да си тръгнат, докато не разберат какво е състоянието на Ферит
Докато лекарят ги осведомява за състоянието на Ферит, разкривайки риск от парализа на лявата му ръка вследствие на куршума, Ферит за кратко идва в съзнание и извиква името на Сейран.
Халис се ядосва и иска виновникът да бъде заловен. С нарастването на напрежението Халис насочва гнева си към Ифакат, обвинявайки я, че е създала проблеми в живота им, като ги е свързала със семейството на Кязим. Ифакат се опитва да се защити, но Халис я отхвърля, отказвайки да слуша каквито и да било оправдания.
Халис, обзет от гняв и отчаяние, прехвърля вината върху Ифакат и останалите, обвинявайки ги, че са предали доверието му и са се провалили като родители. Той изисква Суна и Сейран да бъдат доведени при него. Жените идват с баща си. Халис изисква обяснение от Сейран за събитията, довели до раняването на Ферит.
Сейран, обзета от емоции, разказва как тя и леля ѝ са отишли в Антеп, където са ги чакали Тарик и неговите хора. Ферит я е намерил и ѝ е предложил да избягат заедно. Бягството им обаче е спряно от Тарик, който се появява с пистолет. Сейран призовава Ферит да си тръгне, но той отказва, което води до раняването му.
След като изслушва историята на Сейран, Халис се обръща към Суна с въпрос за ситуацията в къщата на Сафет-ага. Суна обяснява, че след са чули новината за раняването на Ферит, в къщата е настъпил пълен хаос и тя се е възползвала от възможността да избяга и да се върне при баща си. Тя обаче не може да осигури повече информация за плановете на Сафет-ага. Халис се изнервя, повишава глас и притиска Суна да си спомни всички подробности. Намесва се Казим, който защитава Суна и поставя под въпрос необходимостта от такава агресия. Халис се заклева да вземе нещата в свои ръце.
Хатидже влиза в стаята, решена да разговаря с Халис. Тя настоява, че й остава малко време и заслужава да изрази последното си желание. Седнала лице в лице с бившата си любов, тя апелира към чувството му за човечност, като му напомня за последиците от търсенето на отмъщение.
Тя моли Халис да обмисли последиците от ескалирането на ситуацията в ожесточен конфликт. Тя подчертава значението на прекъсването на цикъла на насилие и настоява Халис да се въздържа от отмъщение срещу Сафет и семейството му. Тя се опасява, че ако той прибегне до насилие, няма да стане по-различен от тези, които иска да накаже.
Халис, погълната от гняв и скръб, се затруднява с идеята за прошка и сдържаност. Чувства се завладян от желанието си за справедливост и възмездие, неспособен да овладее горящата в него ярост.
Хатидже, която разпознава вътрешното вълнение на Халис, го моли да погледне към бъдещето и да се откаже от желанието си за отмъщение, като го призовава да запази мира и да предотврати по-нататъшно кръвопролитие.
Въпреки искрените молби на Хатидже, Халис се затруднява да даде такова обещание, тъй като дълбоко в себе си знае, че може да не е в състояние да го спази. Тежестта на емоциите му и сериозността на ситуацията се стоварват върху него, като го разкъсват между желанието му за справедливост и любовта му към Хатидже.
В отчаяния си опит да спаси Халис от самия него, Хатидже разкрива собствената си уязвимост, признавайки, че някога е обмисляла самоубийство, но се е отказала от него. Тя моли Халис да преосмисли постъпката си, опасявайки се, че стремежът му към отмъщение ще доведе само до още повече страдания и загуби.
Междувременно Сейран е допусната в стаята на бившия си съпруг, тъй като тя е единствената, която Ферит иска да види.
