Епизодът започва с погребението на Фуат, на което присъстват семействата Корхан и Санлич, включително Сафет-ага и внуците му. Когато Ферит вижда Тарик на погребението, той емоционално му се нахвърля, но баща му и Абидин се намесват, за да ги разделят. След погребението опечалените се връщат в имението на Корхан.
На терасата майстор Неджип води разговор с Ферит, който е обзет от скръб и вина. Ферит се обвинява за смъртта на брат си и изразява отчаянието си. Майстор Неджип предлага мъдри думи, като казва на Ферит да не се обвинява и подчертава, че животът и смъртта не зависят от човека. Той утешава Ферит и предлага да се върнат вътре, за да отдадат почит на опечалените и да почетат паметта на Фуат.
Сейран и Суна се опитват да утешат Гюлгун. Ифакат им крещи, че те са виновни за смъртта на Фуат. Тя гневно изисква Суна и Сейран да напуснат къщата В коридора Сейран се сблъсква със Султан и Пелин и напрежението ескалира. Ферит се намесва и се кара Султан и Пелин за поведението им, като ги предупреждава да не се отнасят зле със Сейран. Той защитава Сейран и порицава двете жени. Пелин търси утеха при майка си, Зеррин, и със сълзи на очи изразява огорчението си от ситуацията. Зеррин се опитва да успокои дъщеря си и я насърчава да остане търпелива и да не губи надежда за щастлив край.
Халис вика Латиф в стаята му, но вместо него влиза Хатидже. Тя сяда до него на леглото, а той се обръща, защото не иска да я вижда в такова състояние. Хатидже казва, че той не бива да се срамува от нея. Тя го насърчава да бъде силен пред семейството си, като му напомня, че в противен случай семейството може да се разпадне. Хатидже прегръща бузите на Халис и обръща главата му към нея. Тя го успокоява. Хатидже обляга глава на рамото на Халис и двамата плачат.
Междувременно в друга стая Ферит държи главата си в скута на Сейран и споделя мъката си. Той се пита как ще се справи с болката и ще продължи живота си. Сейран утешава Ферит, уверявайки го, че ще се справят с всичко заедно. Ферит се обвинява за смъртта на брат си, но Сейран го моли да не казва това, подчертавайки, че ще умре без него. Тя го насърчава да живее за семейството си и обещава, че ще се справят заедно. Тя стиска ръката му, като го призовава да живее още повече от преди.
Абидин и Суна се срещат дискретно зад имението. Суна изразява разочарованието си, разкривайки, че баща ѝ все още разполага с мобилния ѝ телефон. Тя казва, че баща ѝ не е разбрал, че са избягали заедно. Тя обяснява, че семейството ѝ смята, че Абидин просто е помагала на Ферит и не е обмислят друга възможност. Абидин пита кога ще избягат. Суна се колебае сега като Сейран не е готова за бягство. Абидин казва, че няма да я остави. Суна обаче смята, че в момента бягството им е невъзможно поради несигурните обстоятелства.
Междувременно Халис забелязва Ферит и Сейран да вървят заедно. Той се изправя срещу внука си, като го пита дали е постигнал това, което е искал, като е избягал. Обвинява Ферит за смъртта на брат му, обвинявайки го, че с безотговорността си е погубил един млад човек. Сейран се опитва да защити Ферит, но Халис я отхвърля и я критикува, че няма срам.
Ферит се намесва, като казва на дядо си да спре и заявява, че това е достатъчно. Халис продължава да се кара на Ферит, заявявайки, че Бог го е наказал за липсата на мъдрост и глупавите му действия. Халис осъжда Ферит за това, че отново е със Сейран въпреки смъртта на брат му, и го отрича, заявявайки, че Ферит вече няма дядо, докато остава със Сейран. Той им казва да се махнат от погледа му.
В резиденцията Гюлгюн не позволява на съпруга си да влезе в стаята им и крещи, че е убиец. Орхан намира утеха в прегръдките на Ифакат.
