Фуат си спомня една горска поляна от детството си, където Латиф е водил него и Ферит. Той предполага, че Ферит може да е отишл там, затова се доверява на жена си и майка си за подозренията си. Междувременно Сафет-младши се разплаква заради бягството на Суна.
Зеррин, гледайки през прозореца, забелязва Кязим в двора и протяга ръка към него и започва да му говори. Този момент привлича вниманието на Есме. Тя се намесва и конфронтира Кязим за връзката му с майката на Пелин. Тя го хваща за ръката и го предупреждава по твърд и убедителен начин, че ако нещо се случи с дъщерите ѝ, няма да се поколебае да предприеме драстични мерки. Това бележи значителна промяна в поведението на Есме, тъй като до този момент тя е била обикновено сдържана около Кязим.
Халис влиза в стаята на Хатидже и я разпитва, обвинявайки я за настоящата ситуация. Хатидже се защитава и посочва, че именно Ферит е отвякъл момичетата. Халис твърди, че Хатидже е трябвало да се противопостави на брака със семейството на Сафет, който е негов брак. Тя контрира, че именно снаха му е уредила брака. Тя казва още, че тя не искала да прекара живота си в Антеп, но го е направила заради него и сега всичките му пари няма да ѝ върнат живота. Халис излиза от стаята.
На следващия ден Фуат уведомява дядо си и Сафет-ага за здравословнит проблеми на съпругата си и иска разрешение да напусне имението, за да отиде на лекар. Сафет-ага му дава разрешение да излезе въпреки предишната декларация, че никой няма да напусне, докато момичетата не бъдат намерени.
Хората на Сафет-ага проследяват Фуат и Асуман, като откриват, че те не са отишли в болницата, както са твърдяли, а в банка. Когато Сафет-ага научава за това, между него и Халис избухва остра конфронтация. По-късно Фуат и Асуман пристигат на горска поляна, където са Ферит и Сейран. Фуат връчва на Ферит торба с пари и двамата братя излизат на разходка. Фуат съобщава на Ферит, че парите ще са достатъчни за четиримата за известно време, и ги съветва да отидат, където пожелаят, но подчертава, че е важно да изчезнат безследно. Ферит изразява дълбоката си благодарност към по-големия си брат и споделя любовта си към него, въпреки че понякога имат разногласия и караници. Братята се прегръщат.
В имението Орхан се изправя пред Гюлгюн за лъжите на Фуат. Орхан разкрива, че Фуат е бил в банката и хората на Сафет-ага са го проследили. Той иска да знае къде е Ферит, но Гюлгюн настоява, че не знае. Орхан обвинява Гюлгюн, че защитава синовете му от него, и изразява разочарованието си. Гюлгюн контрира, че ако ги беше слушал повече вместо да се обръща към Ифакат за подкрепа синовете му цеха да му споделят такива неща. Спорът им се изостря, като Гюлгюн го пита какво толкова му дава Ифакат, което тя не може. Орхан защитава действията си, като твърди, че прави най-доброто за семейството. Гюлгюн му казва, че цял живот се грижи за него, а той все е недоволен. Тя се ядосва, че не е била достатъчно добра майка, защото вечно е трябвало да се грижи за него. Гюлгун го предупреждава да не остави нещо да се случи на децата ѝ или ще остане самв къщата с Ифакат.
Фуат и Асуман си тръгват от поляната. Асуман отбелязва облекчението и веселието на бегълците в сравнение с напрежението в резиденцията на Корхан. Тя споменава и възможността Халис да ги изгони от къщата, на което Фуат отговаря с решителност, че ще напуснат къщата и ще намерят дома, за който Асуман винаги е мечтала, обещавайки живот на свобода и пътуване. Изведнъж колата им е ударена от страната на шофьора от друг автомобил с голяма сила.
В резиденцията на Корхан Орхан получава телефонно обаждане, което го разтърсва. Той съобщава на останалите членове на семейството трагичната новина и сред тях се разпространяват шок и скръб. Абидин успява да получи сигнал на телефона си и получава съобщение, което го съсипва. Той съобщава на групата, че Фуат и Асуман са претърпели катастрофа. Те се втурват към болницата, където им съобщават, че състоянието на Асуман е стабилно, но съдбата на Фуат остава неизвестна. Когато лекарите излизат от операционната зала с мрачни изражения, става ясно, че състоянието на Фуат е критично. Ферит бяга от болката в проливния дъжд и се свлича на земята, ридаейки. Сейран го утешава.
