Подготовката за сватбата на Сафет и Суна, е в разгара си. Съкрушеният Абидин удавя мъката си в алкохол и в пиянски ступор изважда от гардероба скрит пистолет. На слабата светлина на нощната лампа той написва кратко писмо, което Сефика открива по-късно, когато Абидин е напуснал стаята: "Не всяка нощ е последвана от зора. Може би тази нощ е нощта."
Сефика веднага вика Ферит, за да го информира за това тревожно откритие. Ферит намира приятеля си пред мястото на сватбата и решава да му помогне. Маскирани като сервитьори, те влизат в заведението и накрая си проправят път до стаята, в която се намират булката и сестра ѝ.
Абидин прегръща силно Суна, която е облечена в сватбената си рокля, което води до шок и недоверие от страна на Сейран. Тя поставя под въпрос присъствието им и изразява загриженост за тяхната безопасност. Ферит успокоява Сейран и предлага да избягат със Суна. Сейран обаче е скептична относно успеха на плана им и ги нарича луди. Суна се намесва и изненадва сестра си, като се съгласява да избяга с нея, припомняйки си предишното обещание на Сейран да отиде с нея, където пожелае. И четиримата напускат мястото на сватбата с кола, с широки усмивки на лицата.
Когато сватбарите разбират, че булката е изчезнала, настъпва хаос. Тарик нарежда на хората си да блокират пътищата, а Сафет-ага решава да се отправи към имението на Корхан, знаейки кой е помогнал на сестрите да избягат. Суна започва да изпада в паника, страхувайки се от залавяне. Абидин спира колата в близкия магазин, където продавачката забелязва булката, което предизвиква любопитството ѝ.
Кязим и Сафет-ага пристигат в имението на Корхан, придружени от семействата си и бодигардове, за да се изправят пред Халис за отвличането на булката и сестра ѝ. Главата на семейство Ихсанлих упреква Халис, че внукът му е участвал в отвличането. Халис е изненадан от новината, а цялото семейство Корхан и Пелин и майка ѝ, са също толкова шокирани.
Кязим настоява да знае къде са дъщерите му, а Сафет-ага настоява, че никой няма да напуска къщата, докато сестрите не бъдат върнати. Халис, признавайки сериозността на действията на Ферит, обещава лично да предаде момичетата обратно на семейството ум. Той нарежда на Ифакат да се погрижи за гостите и след това тръгва със сина си.
Ифакат нарежда на Зеррин и дъщеря ѝ да се върнат в дома си, но Сафет-ага ѝ напомня, че никой няма да може да си тръгне, докато жените не се върнат. Междувременно бегълците разпъват палатки на една горска поляна, като планират да прекарат нощта там, преди да решат следващите си стъпки. Първоначалната еуфория на Сейран отстъпва място на по-реалистична оценка на положението им. Тя изразява притесненията си пред Ферит, който я успокоява и обещава, че ще се справят с предизвикателствата заедно.
В имението Фуат влиза в кабинета, където баща му и дядо му обсъждат ситуацията. Той се интересува от новините, но Халис му се кара, че е дошъл на горния етаж. Фуат защитава загрижеността си за брат си Ферит и настоява, че е дълбоко загрижен за него. Халис обвинява Фуат, че ревнува Ферит и че е разочарование за семейството. В пристъп на гняв Халис удря Фуат и му нарежда да се махне от очите му.
Зеррин смъмря разстроената си дъщеря, която не може да се справи със стреса. Пелин се оплаква от действията на Ферит, чувства, че го е загубила завинаги, и обвинява майка си за ситуацията. Майка ѝ напомня, че Ферит не я е обича и че ѝ е предложил брак само от гняв към Сейран.
Зеррин настоява, че плачът няма да помогне и че нещата в крайна сметка ще се успокоят. Тогава тя чува разговор между Орхан и Фуат в коридора. Орхан се опитва да утеши сина си, обяснявайки, че суровите думи на дядо им вероятно са били изречени от страх и тъга. Фуат изразява гнева и разочарованието си. Орхан напомня на Фуат, че дядо им е претърпял голяма загуба, която го е оставила дълбоко белязан. Той се опитва да рационализира действията на Халис и моли Фуат да разбере сложността на ситуацията. Фуат обаче не желае да прости обидните думи. Орхан обвинява Пелин и майка ѝ за цялата ситуация.
Зеррин излиза от стаята и се изправя срещу Орхан, като му се кара, че несправедливо обвиняват дъщеря ѝ. Той я заплашва, а тя изтъква липсата мъ на смелост по време на нахлуването на хората на Сафет-ага. Ифакат се намесва, като защитава Орхан и се кара на Зеррин за дързостта ѝ. Предупреждава я, че без нейната подкрепа ще бъде безпомощна в имението, и заплашва с последствия за поведението ѝ. Зеррин остава непокорна, като се заклева да разкрие всичко, което са направили, и да отведе дъщеря си от имението.
Ифакат отхвърля заплахите на Зеррин и уверява Орхан, че ще намерят решение, за да спасят Ферит. Орхан е благодарен за подкрепата на любимата си и я прегръща. Гюлгюн обаче влиза в стаята и става свидетел на интимния момент между Орхан и Ифакат, привидно невъзмутима, но явно знаеща за аферата на съпруга си.
Междувременно търсенето на бегълците от страна на Тарик се оказва неуспешно, въпреки че е близо до откриването им. Сафет-ага го вика в имението.
