Тази събота, 18 ноември в “Ничия земя” Даниела Тренчева ни отвежда в Арман махала в Пловдив.
Името вече е асоциация за набързо изкарани ревящи деца, отчаяни крещящи майки и разярени бащи. Там багерите рушат животи, защото животите са си построили къщи, където си искат. Багерите са поотлагали изравняването на постройките със земята няколко десетилетия и сега нахлуват толкова категорично, че земята под тепетата се разтърси.
Ромите в Арман махала винаги са знаели, че ги заплашва преселване и винаги са се надявали да се отложи. Почти всеки ден жителите са в готовност да се събират на протести и да легнат на пътя на багерите. През април Eвропейският съд по правата на човека в Страсбург спря събарянето на някои от незаконните постройки на общински терен. Но само някои и само за кратко…
“И така сагата с багерите продължава, но това не е единственото проблемно място в страната. Факт е, че не е редно всеки да си строи, където си поиска и законите да важат за едни, а да не важат за други.
А това, че с граденето на сгради е изградено и чувството за безнаказаност, е друг въпрос… В омагьосания кръг на търсене на покрив и решения всяко подобно място се превръща в бомба със закъснител не само заради конфликтите, които се създават. Липсата на дом ще служи като оправдание децата да се спрат от училище. Липсата на обезщетение за съборената къща ще послужи като оправдание за кражби. Липсата на топлина през зимата ще се разходи директно по параграфите за дискриминация, а липсата на адекватни решения ще продължи да взривява животи.”
