В епизод 200 на турския сериал „Не пускай ръката ми“ Дженк и Азра отново се карат и ядосан Дженк ѝ казва истината, че е много болна и може да умре. Тя най-накрая се съгласява да започне лечение и признава, че знае какво я очаква, тъй като майка ѝ починала от същото заболяване...
НА КРАТКО какво се случва в епизод 201 на сериала „Не пускай ръката ми“, който може да гледате от 21:00 часа на 26 юли 2022 по Diema Family:
Г-жа Фериде се опитва да убеди Азра да започне лечение. Но Азра смята, че няма сили да го направи.
Дженк и Азра заминават, за да останат сами.
Ерсой се опитва да каже на Ширин какво изпитва към нея, но някой постоянно го прекъсва, а Ширин чува разговора им с Арда и разбира всичко погрешно.
Серап има съвест.
Азра, Дженк и г-жа Фериде се прибират от болницата, а Арза разплакана се прибира в стаята си, като им казва, че не иска да я съжаляват. Г-жа Фериде отива при Азра и ѝ припомня с колко неща е трябвало да се преборят и са преживяли заедно, и я моли да започне с лечението.
-Заради изхода с мама… - плачейки отвръща Азра.
-Всеки има различна съдба и Господ решава, кога да умрем. Аз съм тук, значи още не е настъпило времето… Аз победих смъртоносното си заболяване благодарение на вас. Защо не може да разбереш, че любовта е Чудо – казваг-жа Фериде.
-Ами ако не се справя? – пита плачейки Азра.
-Ако не вярваш и лекарствата няма да ти помогнат – отговаря баба ѝ.
В градината пред имението Дженк споделя на Ерсой, че Азра е загубила надежда, защото майка ѝ е починала от същото заболяване и те не могат да я убедят да се лекува.
Ерсой му отвръща, че трябва да се погледне, в какво състояние, и веднага трябва да се вземе в ръце и да не се предава, а да се надява и вярва. Ако той се предаде, то тогава, кой ще подкрепи Азра?!
-Аз не мога да живея без Азра, дори не мога да дишам – признава Дженк.
-Това е много хубаво, но защо ми казваш на мен? Отиди и ѝ кажи, че си до нея и няма да позволиш нещо да се случи с нея – дава кураж Ерсой на посърналия си приятел.
-Да! Аз не мога да живея без нея, но с нея ще остарея! – зарича се Дженк и влиза в къщата.
Виждайки го баба му го вика да седне до нея и им казва, като поставя ръцете им една в една. – До днес, вие преживяхте всичко заедно, без да пуснете ръцете си, сега трябва да решите дали да продължите заедно или да останете сами там, докъдето сте стигнали! Баба им излиза от стаята.
-Всички разбират какво трябва да направим. Приготвяй се! – заповядва Дженк.
-Какво искаш да кажеш? – пита Азра.
-Не задавай въпроси, заминаваме! – отговаря Дженк.
-Но, как, къде? – пита Азра.
-Не задавай въпроси, а се подготвяй! Вземи си палтото – отговаря Дженк.
-Дженк, много съм уморена – отвръща Азра.
-Ще си починеш, там, където отиваме – казва Дженк.
-Дженк, побърка ли се? Къде отиваме? – пита Азра.
-Хайде сядай в колата! Нали беше уморена, затова поспи, а аз ще ти кажа, като стигнем – отговаря Дженк.
Сумру и Гюркан подписват договора за партньорство, а тя му връща телефона на Баръш. След като тя си тръгва, Гюркан казва на хората си, че трябва спешно да разберат, къде живее Сумру.
Дженк води Азра на много красиво място, къде като малък е идвал с баща си и е много особено за него, затова искал да го покаже и на нея… Вечерта Дженк се обажда на баба си, за да ѝ каже, че те са в къщата при езерото и той не изпуска очи от Азра.
Ерсой се опитва да каже на Ширин какво изпитва към нея, но някой постоянно го прекъсва, а Ширин чува разговора им с Арда и разбира всичко погрешно.
Серап пита свекърва си, дали Дженк се е обадил, а тя ѝ отговаря, че да и са в къщата на езерото.
Серап признава на Фериде, че на Дженк въобще не му е леко, защото когато губиш половинката си, все едно губиш половината от себе си.
-Аз загубих Ариф, много неочаквано, когато съобщиха за катастрофата, аз не знаех нито какво да кажа, нито да мисля… В такъв момент не разбираш, а след това става още по-болно… Дженк живее със страха да не загуби Азра, а аз се чувствам толкова безпомощна, че не мога да направя нещо за Азра – признава Серап.
Г-жа Фериде казва, че сега трябва силно да се подкрепят и вярват, ча Азра ще се оправи, а останалото е работа на Господ.
