Актуално Какво ще се случи...

Моето име е Мелек, еп. 111: Мелек и Халил решават да се борят за любовта си

Добави коментар

След като прочита дневника на Халил, Мелек решава да поговори с него и да му обясни защо е решила да избяга от годежа им преди 20 години. Всичко, което иска сега Халил, е да компенсира времето, загубено заради едно недоразумение. Мелек и Халил решават да се борят за любовта си! Вижте какво ще се случи в еп. 111 на турския сериал „Моето име е Мелек“, който може да гледате от 21:00 часа на 26 февруари 2024 по Diema Family.

В епизод 109-110 на турския сериал „Моето име е Мелек“ Мелек се обвинява, че тя е причината Джумали да напусне дома си и се колебае, дали да говори с Халил. Какво ще я посъветва Мираза? Йомер споделя на Дефне за случилото се с дядо му и тя му предлага подмолно решение.


НА КРАТКО какво се случва в еп. 111 на „Моето име е Мелек“, който може да гледате от 21:00 часа на 26 февруари 2024 по Diema Family. 2024 по Diema Family.

Мелек казва на Халил, че е прочел дневника му, и признава, че и тя го е обичала и че е избягала от сватбата, за да не бъде пречка между него и съученика му от университета, която я е излъгал, че са заедно. Мелек не знае, че Алпай също е бил замесен в тази лъжа.

Въпреки че вече не могат да променят миналото, Халил и Мелек решават, че сами ще напишат бъдещето си. Знаят, че семействата им ще се противопоставят на връзката им, но са решени да се изправят пред тях и да не жертват любовта си заради тях.

Кенан подслушва разговора им и иска да използва любовта им, за да унищожи Халил, когото обвинява за смъртта на сина си. Кенан казва на Алпай за двамата и Алпай отива при тях и устроила голям скандал, но Халил го поставя на мястото му.

Всичко за "Моето име е Мелек"

Йомер се ядосва и отговаря, че не е съгласен с предложението на Дефне да се разделят.

-Аз не съм ти казала, че наистина ще се разделим! Ние само така ще кажем и така ще се държим! – обяснява Дефне. -А, ти през това време ще отидеш и убедиш дядо ти да се върне!
-Браво, много хубаво! Ние сме възрастни хора! Какво ще играем на игра, защото те искат така?! - ядосва се Йомер.
-Ако имаш по-добра идея, кажи я!
-Не, не ме нападай и не ме питай за нищо! Аз не знам какво да направя, всичко ми омръзна! Омръзна ми да ме притискат!
-Защо се ядосваш?! Аз само исках да помогна! Мама и дядо също не си говорят, ние с Керем смятаме да ги сдобрим!
-Мислиш, че планът ти ще свърши работа?
-Не знам! Аз нищо не зная! Искам само мама да бъде щастлива!... Докато все още е жива…

Йомер прегръща Дефне и ѝ казва да не си мисли такива неща, защото ѝ обещава, че с майка ѝ нищо няма да се случи!

Действието прескача във вечерта. Керем, Дефне и малкият Сейит Али отиват в конака на дядо си на вечеря, на която Сеит Али и останалите да подарят подаръците на Дефне и Керем за ръжения ден.

Сеит Али подарява футболна фланелка с автографи на Керем, а на Дефне китара.

-Дядо, откъде разбра, че искам китара?
-Не знаех, но аз съм ти дядо! Но, ако бяхте по-близо до мен, щях да зная по-добре какво искате и обичате.

Дефне радостна прегръща дядо си и му благодари.

-А за мен има ли подарък? – пита обиден малкият Сейит Али.
-Как може да няма? – казва дядо му и вади подарък и за него.

В същото време Халил прави баклава в баклаваджийницата на баща си. Мелек уверена върви към същата тази баклаваджийница, за да говори с Халил. Камерата ни показва, че и Кенан е в магазина си.

Мелек пристига в сладкарницата и наблюдава Халил, който седи замислен. Тя се приближава към него.

-Мелек! – изненадан е Халил. -Добре дошла! Добре ли си? Нещо станало ли?
-Аз се притеснявах за теб! Чичо Джумали добре ли е?
-Добре е!

Халил поглежда към ръцете на Мелек, които държат кутията и дневника на Халил.

-Аз направих нещо! – казва Мелек и оставя нещата на масата. Халил взема тефтера. Камерата ни показва Кенан, който ги наблюдава.
-Най-накрая ти влезе в стаята, която е твоя! – казва Халил.
-А, това е твое! – отвръща Мелек имайки предвид кутията.

В нея Халил намира едно писмо адресирано до него. След това намира броеницата си и ѝ признава, че не е знаел, че е в нея и е учуден, че я е запазила.

-Аз не съм изхвърлила нищо, което е твое Халил!
-Колко е странно, все едно това е подарък от миналото, все едно, че ти никога не си заминавала!
-Но, аз заминах! А и оставих след себе си огромен пожар! Тук всичко е написано Халил! – казва Мелек като посочва плика адресиран до него.

Халил го отваря и вади писмото, написано от Мелек.

„Халил, това да си до мен е винаги било ценно за мен! В началото не знаех, как да нарека чувствата, които чувствах към теб, но разбрах, че това е повече от приятелство, че те ревнувам от Хандан. Оказва се, че много те обичам! Бракът с теб, за това, че го искат нашите семейства, когато ти обичаш Хандан, ще бъде несправедлив по отношение към теб! Не мога да сваля такъв товар на теб! Затова освен да замина, друг изход нямам!“
-Защо си помислила, че аз съм влюбен в Хандан, Мелек?
-Не ме питай! Не ме питай, Халил! Оказва се, че съм вярвала в това, което са ми говорили!
-Кой ти каза това, Мелек? Не разбирам за какво говориш?
-Хандан! Един път тя дойде при мен и ми каза: „Аз обичам Халил, а Халил обича мен! Но, Халил не може да тръгне против волята на чичо Джумали“, тогава е разбрала за годежа ни. Аз не можах да ти го кажа, защото не исках да те разстройвам. Аз много се разстроих Халил и не знаех какво да правя. Алпай ми каза, че ме обича, че иска да се ожени за мен. Но татко каза, че това никога няма да допусне. И ние избягахме. Халил аз бях много млада и не знаех как да покажа чувствата си.
-Какво преживяхме, Мелек?! Хандан никога не ми е била нещо повече освен приятелка. Аз само теб…
-Разбрах, когато прочетох тефтера! Когато се върнах от Германия, аз въобще не се изненадах, че татко и чичо Джумали не са ми простили, но не можех да разбера, защо ти не си се оженил. Аз даже не разбрах, защо така се разстрои след като аз заминах! Аз си мислех, че си ми ядосан, затова че направих семействата ни врагове!
-Много години живях с мисълта, че не ме обичаш! Но, не те обвинявах в това! Но, тези твои думи, всичко можеше да бъде различно, Мелек! Ти съсипа най-хубавите си дни с човека, който не искаше, а обичах само теб! Всичко това, заради някаква глупава лъжа!

Мелек му обяснява, че от вчера само за това мисли, ако тогава е поговорила с него и му е разказала, е нямало да замине за Германия.

-Всичко щеше да бъде различно. Татко нямаше да ме мрази, а аз нямаше да нося този товар, и чичо Джумали нямаше да избяга в Халфети. Щяхме да станем едно огромно семейство!
-Аз ще се побъркам! Искам да намеря този, който е поел този грях върху себе си, и да му потърся сметка. Искам да си отмъстя за всичките тези тъжни дни!
-Това което е станало, е станало, Халил! Какво ще промени това?
- Това което е станало, е станало с нас, Мелек! Това което е станало, е станало с нас! Животът ни бе откраднат, без да забележим!
-Съдба! Така е писано! Ние не можем да го променим! – казва Мелек!
-Ти си права, ние не можем да променим миналото, но бъдещето можем да напишем ние! - Мелек изненадана поглежда Халил, който се усмихва на Мелек.

През цялото време Кенан подслушва разговора между Мелек и Халил. А след това си говори сам:

-Това ли е твоята справедливост! Докато аз страдам за загубата на сина си. При Халил се върна любовта, която е загубил преди много години! Но, да не се казвам Кенан, че в този огън няма да изгоря всички вас!

Действието се пренася в конака на Карадаа. Дефне свири на китара, която получи, някаква мелодия, а Керем я подканя да става и да си ходят, че Сейит Али е заспал. Хафизе им предлага да останат в конака, защото къде ще носят малкото дете по-нощите.

-Не искаме да ви притесняваме! – казва Керем.
-Керем, нали знаеш, че ако Али се събуди по-пътя ще капризничи! – отвръща Дефне.
-Керем, Дефне е правя, останете тази вечер тук, това е и ваш дом – казва Сеит Али.

Нефисе им казва, че стаята им е готова и може да се качват да си лягат. Дефне моли брат си да останат. Керем се съгласява със сестра си.

Междувременно Кенан разказва на Алпай за разговора на Мелек и Халил.

-Какво говориш? Те са говорили за миналото? Те какво, да не са луди?! От тогава минаха двадесет години! – бесен е Алпай. -Аз не я разбирам тази жена, тя ще ме побърка! - Кенан иска да спре Алпай. -Ти, какво да не мислиш, че аз ще стоя и гледам безучастно, как те ще запалят, загасналия огън?!

Действието се пренася в конака на Ширхан. Йомер не знае какво да прави и казва на майка си, че ако не се раздели с Дефне, дядо му няма да се върне.

-Да, баба ти и дядо ти вложиха много в теб, но ти ще им се отплатиш като вървиш по своя път, който сърцето ти показва и ти смяташ, че е правилен. Скъпи сине, вземи любимата си и заедно изградете живота си, където пожелаеш - там, тук или другаде! Аз съм твоя майка и съм съгласна с теб! Никога не забравяй, че винаги ще те подкрепя, синко!
-Колко хубаво е, че си до мен! – казва Йомер и прегръща майка си.

Действието се връща при Халил и Мелек.

-Не очаквай от мен да пренебрегна любовта, която те очакваше години наред в мен – заявява Халил.
-И какво ще правим? Виж, какво преживяхме след като аз пристигнах. Всички имат някакъв ред и правила!
-Ще ги нарушим!
-Ние нямаме право!
- Имаме най-големи права върху това!
-Нали знаеш, защо чичо Джумали замина за Халфети?! Той дори не може да ни гледа един до друг, а татко въобще не ме поглежда.
- Това е нормално! Какво може да бъде по-лошо от това? Какво си мислиш, че ако не се виждаме, всички ще живеят щастливо ли? След тази вечер аз нямам и минута, която да съм готов да жертвам за някого, Мелек! Аз съм готов да тръгна против всички! Аз съм готов да направя всичко, което е по силите ми, заради любовта, която не съм забравял ни за миг!

В този момент побеснял пристига Алпай и хвърля един стол пред масата, която е между Халил и Мелек.

-Мелек! – крещи бесен Алпай. – Какво правиш тук?
-А, ти какво правиш? – пита го Халил и блъска Алпай.
-Чуй ме ти! Аз нямам работа с теб, аз имам работа с нея! Разбера ли ме? – отвръща Алпай.
-Ние с теб, нямаме никаква работа, Алпай! – заявява Мелек.
-Какво правиш тук? – пита Алпай.
-Това теб, какво те интересува, Алпай? – пита Мелек.
-Така ли?!
-Има ли значение?!
-След като не искаш да бъдеш майка на децата, защо са ти тогава настойническите права? Къде да децата? Какво правят? – крещи Алпай.
-Ти не можеш да ми говориш за мое майчинство! Веднага се махай от тук!
-Чуй сега! Хайде тръгвай! Тръгвай, на теб говоря! – казва побеснял Алпай и блъска Мелек пред себе си..

Халил не по-малко ядосан хваща Алпай и го пита, дали няма да поумнее, нима истинските мъже постъпват така като него. Алпай му отговаря, че Мелек е длъжна да отговаря пред него.

-За какво да отговарям, Алпай?! – пита Мелек.
-Ти ще се отчиташ пред мен! – крещи Алпай.
-Какви ги говориш? – пита Халил и ударя Алпай с юмрук в лицето. -Ще се отчита! Пред кой тя ще отчита – Халил хваща Алпай, който се подпира на една от масите.- На кого трябва да се отчита? Ти мъж ли си? Това ли означава да си мъж?!
-Ти на кого се надяваш? – крещи Алпай като сочи към Мелек.
-Аз не се нуждая от защита и нямам нужда от ничие покровителство! – заявява Мелек. -Махай се оттук!
- Това отне твърде много време! – Алпай размахва пръст към Мелек. И отново я хваща грубо за лакътя и ѝ казва да върви пред него.

Халил не издържа, поваля Алпай и му казва, да поумнее и да престане да преследва Мелек.

В този момент идва Кенан, който нарочно насъска Алпай, да вдигне този скандал. Кенан се кара на Алпай и извинява на Мелек. А след това двамата с Алпай си тръгват, като Алпай се заканва на Мелек, че ще види какво ще направи с нея.

Действието се връща в конака на Карадаа. Керем казва на сестра си, че не постъпват добре като оставят майка си сама.

-Това е единственият начин да я накараме да дойде тук. Ти не разбираш ли?
-Това въобще не ми харесва?
-Мама е болна, Керем! Те не иска да каже на дядо, защото не иска, той да ѝ прости от съжаление. Знаеш ли това? И на нас не може да каже, за да не се разстройваме, но ние знаем! Знам, но не можем на никой да кажем, не можем да кажем на дядо. Затова трябва да направим нещо и да ги съберем заедно под някакъв предлог. Разбираш ли ме?
-Цяла вечер дядо гледаше към вратата.
-Видях!
-Виж, само какво ни е купил.
-Защото ни обича!
-Аз мисля, че и мама много обича! Затова, хайде да пробваме, Керем! Нищо няма да загубим ако пробваме!
-Ти много хубаво говориш, но… Как ще го направим?
-Аз известно време ще поживея тук с Али. Ти ще останеш с мама, така тя няма да е сама. След като Али и аз оставаме тук, мама ще е принудена да дойде в конака. И никой нищо няма да каже!

Керем е съгласен с плана на сестра си.

Дефне излиза и се обажда на Йомер, за да го попита как е, а след това му казва, че каквото и да става тя е до него, но разговора ѝ е чут от дядо ѝ.

-Виж, дъще, не можеш да построиш нов дом върху руйните на стария! – казва Сейит Али. -Кажи на Йомер да намери начин да върне дядо си. А, ти, не заставай между Джумали и семейството му! Това не ти отива, дъще!
Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Още публикации за: Моето име е Мелек

Моето име е Мелек, еп. 144: Новините от лекаря на Мелек не са добри...

Моето име е Мелек, еп. 143: Керем е обвинен в кражба! – какво ще се случи…

Моето име е Мелек, еп. 142: Мелек признава пред леля си, че е болна и умира

Моето име е Мелек, еп.141: Мелек крие болката си, а баща ѝ търси отчаяно решение

Моето име е Мелек, еп.140: „Махмуд, Мелек се е върнала, за да умре…“