Зорница София, родена на 22 юли като Зорница Попганчева, изкарва до 7 клас стандартно образование, съчетано с класическо възпитание организирано от родителите й, в дисциплините пиано, английски, солфеж, класически балет, плуване, ски. След 8 клас е приета и сътветно изключена от 2 поредни средни специални художествени училища. Завършва трудно и като частна ученичка специалността «дизайн на детски играчки и кукли». Приета е подобна специалност в Художествена Академия от първи път, но решава да стане пианистка и 9 месеца свири до посиняване, по 10-12 часа на ден, особено любимите Шопен и Чайковски. Внезапно се сеща, че в изпълнението на музика, дори и най-прекрасната, ѝ липсва елемента творчество, прекъсва пианото и се връща в Академията, където е приета в нова специалност - живопис, при проф. Андрей Даниел. Записва и 2ра специалност – скулптура и танцува в непрофецинална трупа фламенко, което идва между заниманията ѝ със греъм и салса. През последната си година в Академията организира въстановяването и изографисването на параклис в Централен Софински Затвор, което реализира с приятели колеги и с две бригади затворници-рецидивисти. Академията завършва с втората си самостоятелна изложба, обяснимо озаглавена «След затвора». От там нататък минава от живопис на практиките видео арт, пърформанс и инсталации като реализира над 55 участия в международни изложби и фестивали, като финансира творчеството си предимно чрез работата си като арт директор в рекламни агенции, като например EURO RSCG. На снимките на пъвия си рекламен спот се среща с изпълнителите на клипа от СИА - Митовски и Гочев, чрез които стига до зашеметяващо откритие - че снимането някак си е възможно, постижимо и забавно. Две години наблюдава как точно се прави това, докато работи при тях като художник по костюмите, пише първия си сценарий и специализира режисура при един от петимата души, които са я формирали като човек – големият режисьор и човек академик Людмил Стайков. Останалите четирима са дядо ѝ – заслужилият летецът Петко Попганчев, баща ѝ Недялко Попганчев, един приятел и мъжа на живота ѝ Николай Киров. От 2003 започва активно да се забавлява и терзае (поравно) на пълен работен ден, 365 дни в годината като прави филми, засега 4.
Първият ѝ филм "Мила от Марс" (2004) е обявен за "мечтаното начало на новото българско независимо кино", Варайъти пише "филмът маркира пътя на режисъор, чиито изяви трябва да бъдат следени", за сайтът на ФИПРЕССИ е "пълен с открития и смел", а Фестивала в Манхайм го рекламира като "диво младо кино". Филмът, започнал като дипломна работа, е селектиран в 60 фестивала, печели 15 награди и е избран за българското предложение за наградите на Академията 2005. За Зорница обаче, образована в продължение на 10 години като художник най-ценнен е фактът, че Мила от Марс е първото и за сега единствено българско произведение показвано в Меката на съвременното изкуство МоМА в Ню Йорк, в рамките на New Directors/New Film, както и, че българската публика го предпочете пред америкаските заглавия и направи най-голямата посещаемост за български филм в кината, през последните 15 години, валидно до септември 2008. Бременна с дъщеря си, Зорница София завършва втория си филм – документален, за лечението на наркомани в комуни СМЪРТТА И ЦЕЛИЯТ ПЪТ ОБРАТНО (2005), а докато кърми, разхожда малък екип и дъщеря си из най-красивите кътчета на страната, докато снима следващия си документален филм MODUS VIVENDI - позитивен филм за 7 млади българи "извън Матрицата". ПРОГНОЗА е вторият игрален филм на Зорница София. Следва ЕСТРОГЕН, проект, развиван със съдействието на програмите Media, Babylon и EAVE. И още един с работно заглавие ВСИЧКО ОТ КОЕТО СЕ НУЖДАЕШ Е ЛЮБОВ.
В редките случаи когато не се занимава с кино, набляга на физически натоварвания сред които с приоритет са уиндсърф, ски, езда, бокс, фитнес, танци, и мечтае да изкара разрешително за пилот на самолет.
