Джихан казва на жена си, да съобщи на дъщеря им, че тази вечер ще дойдат сватове, да и искат ръката. Зехра и Раян, които излизат да се поразходят с малката Гюл ги чуват и се питата, какво е направила отново Ярен, че така бързо искат да я омъжат. А Гюл казва, че женихът на Ярен не хубав като Миран...
А Миран и Фърат ги следват, защото Миран иска да говори с Реян.
Разбирайки, че дядо ѝ иска да я омъжи, Ярен отива да му се моли, но той казва, че не може да и прости грешката, която е направила...
Джанер разбирайки, че ще омъжват Ярен споделя на майка си, че все още има чувства към нея, но да не се притеснява на никой няма да разкаже за тях.
Гюл виждайки Миран още от излизането си от имението, решава да му помогне да остане насаме със сестра й. Сяда на улицата и казва, че докато майка ѝ не и купи черен балон няма да си тръгне, а Реян и казва, че много се уморила, но Гюл си държи на своето, сестра ѝ да си ходи, а те с майка ѝ да ходят за балон.
И Реян си тръгва сама... а Миран тръгва след нея... и казва, че трябва да поговорят... Реян го пита колко време ще ходи след нея, а той и отвръща до безкрайност.... Той отново и дава пръстена, който тя изхвърли, но тя му казва, да го даде на тази, която му принадлежи. А той ѝ казва, че това е тя. Раян се отскубва и си тръгва... А гледайки след нея мислено Миран казва: Тя ще се върне!
Ярен моли Фърат да се срещнат, тя се надява на помощ, казвайки му, че искат да я оженят насила, но Фират вече не ѝ вярва.
Асланбей започва да описва собствеността на Шадоглу. Яростен от всичко, което се случва, Насух посяга на Реян...
като я обвинява, че тя за всичко е виновна, за Миран, който тя довела в имението, а сега се смее над тях, като иска да го вземе... Грабвайки пистолета от Насух Реян бяга от имението.
С пистолет в ръка отива във фирмата на Миран, а по-пътя си припомня думите, които преди минути и каза Миран:
„Аз едва сега започвам, Реян! Ще се изумиш на какво съм способен.“
В яростта си, тя погрешно разбира казаното, защото Миран нищо не знае за долните игрички на Азизе. Виждайки течащата кръв от устата на Реян, той я пита, кой и е причинил това, а тя му казва, че неговата ненавист и жажда за отмъщение... Тя му казва де се спре, да свали ръцете си от тях...
Давайки пистолета в ръцете му, го моли, да я я освободи от мъките й!
Но Миран я прегръща и казва: Ако няма Реян, то няма и Миран!
В този момент се появява Хазар... той иска да убие Миран, но Реян застава пред Миран и не му позволява...
- Дъще, аз, искам да те спася! Ти не можеш, да убиеш този, който го няма, татко! И си тръгват...
Връщайки се в имението, Хазар се скарва с баща си, дава му пистолета в ръката и му казва да убие и него и Зехра, и Раяну, за да се избави от мъките защото не са му останали сили да понесе всичко, което се случва. Това тогава Миран се появява пред Шадоглу.
Той казва, че всички дългове ще им опрости.., но иска Раян! И всичко ще свърши!
- Ще ни опростиш дълговете, ще спреш с враждата... и искаш само Раян? - пита го Насух
Но Насух му отказва, защото никой от неговата фамилия не се продава... и само продажните хора си мислят, че могат да купят всичко за пари!
- Реян ще остане... и ще се ожени за Азат, право в очите му казва Насух.
Гледайки Раян, Миран не може да се примири с думите на Насух, не може да я загуби и тръгва към нея, но Реян вижда Гюнул на портите и това я кара твърдо да каже, че тя ще се омъжи за Азат... И посочвайки Гюнул, му казва да върви, там където му е мястото!
- Ти какво търсиш тук, Гюнул?- Дойдох да те прибера!
- Аз какво съм ти казал, да не се бъркаш в моите работа, да не си там, където съм аз.
- Аз съм там където трябва – до мъжа си, което вбесява до краен предел Миран...
- Как ще завърши историята на Реян и Миран... от "Вятърничав"
- „Вятърничав“ - една история за невъзможна любов, породена от отмъщение...