Разберете какво се случва в еп. 281 на „Три сестри“: След като Картал видя Мустафа около дома си, двамата с Дерия нямат спокойствие. Скоро идва новината, че Мустафа е арестуван. Докато Йозер е извикан в полицейския участък за показания, Рючхан има само един въпрос в главата си: Ще оттегли ли Йозер жалбата си, която е подал срещу Мустафа?
Какво ще се случи на ФИНАЛА натурския сериал „Три сестри“, който можете да гледате на 05 декември по Diema Family от 22:00 ч.
Всичко за „Три сестри“
Дерия, Картал и Ефе пристигат, за да видят как е Садък.
– Дядо, аз съм много ядосан на Картал – обявява Ефе с нацупено изражение.
– Какво е станало? – пита го Садък, леко усмихнат, но видимо заинтригуван.
– Той много ме обича! – отвръща малчуганът с възмущение, сякаш това е най-големият проблем на света.
– Но това е чудесно! – отвръща дядо му, опитвайки се да разбере причината за негодуванието.
– Не! Повече от всички ме обича татко – настоява Ефе, рязко поклащайки глава. – И най-красивият е татко, а не Картал.
– Така е, синко! Разбира се, че баща ти те обича най-много от всички – съгласява се Садък, като нежно погалва косата му. – Но и Картал е добър! Трябва да си щастлив, че той също те обича.
Малко по-късно Картал и Дерия споделят със Садък решението си да заминат и да живеят във Франция.
– Решихме да заминем и да живеем във Франция – обяснява Картал.
– И кога мислите да заминете? – пита ги Садък.
– Скоро ще започнем да се подготвяме – отвръща Картал.
– Като заминете, не забравяйте за близките си! – казва Садък с леко разтреперан глас.
– Никога няма да ви забравя, татко! Много ви обичам! – уверява го Дерия с искреност, като като го прегръща.
Дьонюш, която слуша разговора, не успява да сдържи сълзите си и излиза разплакана от стаята. Дерия тръгва след нея.
– Винаги ли ще бъдем толкова сами, откакто мама почина? Защо не можем да бъдем щастливи? – плаче Дьонюш, без да крие болката си.
– Не е така, Дьонюш – опитва се да я успокои Дерия, обгръщайки я с ръце. – Когато всяка от нас намери своя път и създаде дом, ще се съберем отново. Ще седнем заедно на една маса и ще знаем, че трите сестри са щастливи.
– Не знам дали ще мога да видя тези дни… – шепне Дьонюш.
– Разбира се, че ще ги видиш! – настоява Дерия с твърдост. – Не трябва да отблъскваш Сердар и да се затваряш в себе си. Ти просто си болна. Днес медицината е толкова напреднала! Дори хората, на които им остават месеци живот, не се отказват. Те се веселят, живеят и ценят всяка минута. Вземи се в ръце и се върни при любимия си.
– Но какво ще кажа на татко? – пита Дьонюш.
– Нима преди не те прикривах пред татко? Хайде, бягай! Тръгвай! – настоява Дерия, докато помага на Дьонюш да напусне къщата незабелязано.
Сердар е много изненадан, когато вижда Дьонюш пред себе си.
– Защо си тук? – пита той, объркан.
– Защото не мога да те оставя, Сердар! Аз много те обичам! – признава тя с треперещ глас. – Изплаших се. Ти забрави за себе си, когато разбра, че болестта ми отново се е върнала. Ужасих се, че ще страдаш след като... след като вече ме няма.
– Аз се побърках, Дьонюш! – признава той. – Исках да те излекувам на всяка цена. Четях всяка нощ като луд, търсех решение, но забравих най-важното – да живея с теб. Оставих те сама, а ти загуби надеждата си и престана да се бориш. Какво ще правим сега?
– Ще направим така – ти ще продължиш да бъдеш мой лекар, но само когато сме в болницата. У дома и навън ще бъдеш просто Сердар, мъжът, когото обичам.
– Знаеш ли какво трябва да направим? – пита той внезапно, а гласът му звучи по-силен и решителен. – Да се оженим!
Сердар я прегръща с цялата си сила, сякаш не иска никога повече да я пусне.
– Моля те, никога повече не си тръгвай от мен – прошепва той и слага отново годежния пръстен на пръста ѝ.
В същото време в градината на имението на Корман, Тюркян разговаря насаме с Йозер и се опитва да го убеди да не оттегля жалбата си срещу Мустафа.
– Татко Йозер, животът е много кратък. Ако утре постъпите така, не забравяйте какво се случи в миналото. Трябва да постъпите справедливо. Трябва да вземете правилното решение. Знам, че това е много тежко за вас, но най-важното е да се справите с това.
– Виж, Тюркян, моите показания и без това останаха за утре. Знам, че трябва да направя своя избор. Но, моля те, остави ме сам, за да помисля и реша.
– Независимо какво решение ще вземете, надявам се, че когато сложите глава на възглавницата си, вашата съвест ще бъде спокойна – казва Тюркян и оставя Йозер сам с мислите му.
Действието се пренася на следващия ден. Рано сутринта Йозер се отправя към полицейския участък. В същото време, Рючхан бърза към дома на Картал и Дерия.
– Деца, трябва спешно да заминете оттук – казва тя с напрегнат тон. – Йозер е наел адвокат за Мустафа и ще оттегли жалбата си.
Картал се намръщва, но запазва спокойствие.
– Ако е така, аз ще подам жалба – заявява твърдо той.
– Те ще се опитат да потулят всичко с пари – отвръща Рючхан, като се опитва да сдържи емоциите си. – Затова е важно тримата да напуснете Айвалък, и то веднага.
– Г-жо Рючхан, ние и без това планираме да заминем за чужбина. Не защото се страхуваме от Мустафа, а защото искаме да оставим всичко това зад гърба си.
Рючхан ги поглежда с молба в очите.
– Моля ви, докато не са освободили Мустафа, напуснете града. Тук не сте в безопасност.
Картал се изправя с решителност.
– Не се страхувам от Мустафа. Няма да влача бременната си жена и 5-годишния си син насам-натам. Ще останем тук, докато всичко се изясни.
Действието прескача. Пред полицейския участък Рючхан чака Йозер. Той излиза, изглежда тъжен и разплакан.
– Днес взех най-трудното си решение – казва той с треперещ глас. – Със собствените си ръце изпратих Мустафа зад решетките.
Рючхан, виждайки мъката му, го прегръща, опитвайки се да го утеши. А Йозер се опитва да се справи със съвестта си.
Садък след болестта си, решава да се оттегли от началник на пощата в Айвалък и да се пенсионира. Неговото място е заето от Ирфан.
Дьонюш пита Тюркян, дали ще покани Дерия и Картал на сватбата си със Сомер. Тюркян отговаря, че дълго е мислила, но смята, че това ще бъде неправилно.
Сомер моли Картал да му отдели два часа преди да замине за Анкара, защото иска да поговорят за нещо важно. Сомер и Картал се срещат, а Сомер иска ръката на Фиген за приятеля си Селчук.
По-късно Рючхан отново посещава Картал и Дерия.
– Мустафа е арестуван. Йозер не оттегли жалбата си – съобщава тя с облекчение.
Въпреки това изглежда разстроена.
– Тръгвате си, без да съм имала шанса да се порадвам на новооткрития си син – добавя със свито сърце.
Картал я поглежда с топлина.
– Ние ще се чуваме, мамо – казва той, с което предизвиква усмивка на лицето ѝ.
Рючхан ги прегръща силно.
– Желая ви да бъдете много щастливи. Не ме забравяйте.
Садък и Мюжгян се срещат. Мюжгян моли Садък да ѝ прости, защото тя не е такъв човек, но той ѝ казва, че някой неща не може така лесно да се забравят и простят. Мюжгян му казва, че е подала заявление за развод и повече няма да се наложи да се виждат, защото адвокатът ще уреди разводът им.
С това техният път се разделя завинаги.
В същото време в къщата на баща им, Дерия, Дьонюш и Тюркян прекарват време заедно. Дерия съобщава, че същата вечер заминават с Картал за Анкара за визи.
– Момичета, мисля, че като три сестри заслужаваме една последна красива нощ – казва Дьонюш с усмивка.
Трите сестри обличат дълги елегантни рокли и се веселят като в добрите стари времена. Дерия вижда поканата за сватбата на Тюркян и Сомер.
– Всъщност исках да те поканя – започва Тюркян.
– Нямаше да дойда, но вие със Сомер заслужавате да бъдете щастливи – прекъсва я Дерия.
Години по-късно
Сердар и Дьонюш са се оженили и имат син – Джан, който сега е палаво и енергично момче. В един прекрасен следобед, той се покатерва на едно дърво в градината, точно както някога е правила майка му. Но не за да мечтае, а за да си направи селфи. Докато го гледа отдалече, Дьонюш се усмихва – толкова много неща са се променили, но и някои са останали същите.
Дьонюш е станала известен писател, обичана и призната от всички. Тя е на върха на кариерата си и днес представя последната си книга на специално събитие. Докато разговаря с почитателите си, пред нея внезапно застава млада жена с блестящи очи – Мелиса Кьоксал, дъщерята на Картал и Дерия.
Дьонюш не може да сдържи радостта си.
– Мелиса! Колко се радвам да те видя! – казва тя, просълзена.
В този момент към тях се присъединяват Дерия, Картал и Ефе.
– Кога пристигнахте? – пита изненадана Дьонюш.
– Преди няколко часа – отговаря Картал с усмивка. – Мелиса разбра, че представяш книгата си, и решихме да те изненадаме.
– Лельо, аз съм ти фенка! – казва Мелиса с вълнение.
След края на събитието, цялото семейство се отправя към червената къща, където се подготвя парти-изненада за 80-ия рожден ден на Садък. Подготовката кипи от сутринта, а вълнението расте с всяка изминала минута.
Когато Дьонюш пристига у дома заедно с гостите, Дерия се обръща към баща си.
– Татко, аз се върнах! – казва тя със сълзи на радост в очите. За нея това е дългоочакван миг. Но изражението на Садък става объркано. Той я гледа и казва:
– Несрин? Знаеш ли сънувах сън? Дерия се е върнала с дъщеря си, която толкова много прилича на теб.
Сърцето на Дерия се свива. Тя разбира, че баща ѝ не я познава – мисли я за покойната ѝ майка. Разплакана го прегръща.
Разбираме, че Сомер и Тюркян имат син.
Всички се събират около голямата трапеза в градината на червената къща, с гледка към морето, която сякаш пази тайните на миналото и обгръща всеки от тях с топлината си. Спомените оживяват в разговорите, а радостните смехове огласят вечерта. Семейството е отново заедно – обединено от любовта, времето и спомените.
Морето шепне тихо, а къщата ги приема с отворени обятия, сякаш никога не са си тръгвали.
КРАЙ
