Разберете какво се случва в еп. 280 на „Три сестри“: Садък моли Тюркян да прости на Дерия, но преди да довърши думите си, рухва... В същия момент Ефе, който си играе в двора на къщата на Картал, оставя играчките си и започва да крещи: „ Татко!“ Дали Мустафа се е върнал?
НАКРАТКО: Какво се случва в еп.281 на турския сериал „Три сестри“, който можете да гледате на 03 декември по Diema Family от 22:00 ч.
Докато домашните отвеждаха Садък в болницата, задължение на Тюркан беше да информира Дерия за случващото се...
Тюркян много скоро разбира лошота новина за Дьонюш.
Дерия съобщава на Тюркян за решението, което са взели с Картал.
След като Картал видя Мустафа около дома си, двамата с Дерия нямат спокойствие.
Скоро идва новината, че Мустафа е арестуван.
Докато Йозер е извикан в полицейския участък за даде показания, Рючхан е измъчвана от един-единствен въпрос: Ще оттегли ли Йозер жалбата си срещу Мустафа?
Всичко за „Три сестри“
Новият епизод започва в дома на Картал. Ефе опитва да отвори външната врата на къщата, но не успява. Малкото момче си носи стол, за да достигне до ключалката. Усилията му привличат вниманието на Дерия и Картал, които чуват шум и излизат в салона.
– Ефе, сине, какво правиш там? Защо се опитваш да отвориш вратата? – пита притеснена Дерия, поглеждайки към сина си.
– Искам да изляза на улицата! Татко е дошъл за мен! Видях го! Той е тук! – обяснява с ентусиазъм Ефе.
Картал излиза на улицата. В далечината вижда черна сянка на мъж, която много прича на Мустафа. Очите му се присвиват от напрежение, докато викът му прорязва тишината:
– Мустафа!
Без да се колебае, Картал тръгва да го преследва, но Мустафа му се изплъзва. В този момент Дерия, изплашена от реакцията на Ефе, го завежда в спалнята и го заключва вътре, опитвайки се да го предпази.
– Искам при татко! Отвори вратата! – крещи и блъска по вратата малкото момче.
Дерия, трепереща от страх, грабва телефона и набира полицията. Картал се връща в къщата малко след това, изглежда напрегнат, но същевременно решителен.
– Картал, наистина ли беше Мустафа? – пита тя с разтуптяно сърце.
– Да, беше той. Но не успях да го хвана – отвръща той, като избърсва челото си.
– А сега? Какво ще правим? Той е дошъл до дома ни! Картал, това вече не е безопасно място за нас. Трябва да се махнем! – тревогата в гласа ѝ е очевидна.
– Успокой се, Дерия. Ефе е уплашен и му е нужно спокойствие. Прегърни го, не му се ядосвай. Видял е баща си – човекът, за когото мечтае отдавна. Нека го успокоим първо него.
Дерия кимва и се връща при Ефе. Гушка го силно, шепне му нежни думи, докато малкото момче хлипа и постепенно се успокоява. Сцената изглежда като моментно затишие, но тогава се чува силно тропане по външната врата.
– Татко! – извиква Ефе и се хвърля към вратата, готов да я отвори.
– Картал, моля те, не отваряй! – шепне Дерия, дърпайки го назад.
Картал я поглежда уверено и с решителност отваря вратата. Вътре влиза разплакана Тюркян.
– Дерия, къде си? – изхлипва тя.
– Како, какво се е случило? – пита Дерия, като оставя паниката да се прокрадне в гласа ѝ.
Картал бързо взема Ефе и го отвежда в друга стая, оставяйки сестрите сами.
– Како, нещо с Дьонюш ли е станало? – продължава да пита Дерия, вече на ръба на сълзите.
– Татко… – едва промълвява Тюркян през сълзи.
– Како, какво е станало с татко? Кажи ми! – моли Дерия. Тюркян плаче и е трудно да говори – Или татко…
Действието прескача. Дерия и Тюркян пристигат в болницата. Дерия вижда Сердар да излиза от болницатаи веднага го пита:
– Как е татко?
– Влизайте вътре, ще се върна веднага – отвръща той. – Отивам да измеря кръвното ѝ.
– Чие кръвно? – Дерия присвива очи и проследява погледа му.
Сердар сочи жената, седнала на пейката пред болницата:
– Това е Мюжгян.
– Защо е дошла? – пита ядосано Дерия. – Защо е още тук?
– Дерия, не е моментът сега – опитва се да я успокои Тюркян.
– Кажи ѝ да стои далеч от баща ми, защото ако се приближи, ще я разкъсам! – Дерия хвърля яростен поглед към жената и заедно със сестра си влиза в болницата.
Сердар отива при Мюжгян, държи апарата за кръвно в ръка.
– Кръвното ви е много ниско. Моля ви, върнте се вкъщи и си почини.
Мюжгян клати глава, гласът ѝ е твърд:
– Никъде няма да ходя, докато не видя господин Садък.
Дерия и Тюркян влизат в болничната стая на баща си. Дьонюш вече е там, седи на стола до леглото. Садък се усмихва, опитвайки се да разведри обстановката:
– Е, отново ми се размина.
– Татко, какво казва лекарят? – пита загрижено Дерия.
– Какво да каже? Че трите ми дъщери са ме разочаровали… Но вижте, имаше смисъл – събрах ви всички заедно около мен.
– Татко, как можеш да говориш така? – възкликва Тюркян.
– Момичета, вие се сърдихте една на друга, но сега виждам как обстоятелствата ви обединиха – казва той с топла усмивка, която омекотява думите му.
– Татко, не говори така – казва Дерия, като сяда до него. – Ако нещо се беше случило с теб, никога нямаше да си го простя.
Садък ги гледа внимателно, очите му стават по-сериозни:
– Тогава по-добре си простете една на друга.
Мъжът прегръща трите си дъщери, привличайки ги в силна, топла прегръдка.
– Искате ли да ви разкрия нещо? – пита той с усмивка. – Все още нямам намерение да умирам.
– Татко, прости ли ни? – пита предпазливо Тюркян.
– Имам ли избор? – отвръща той с лека ирония, но усмивката му разсейва напрежението. – Нима мога да ви се сърдя?
Сцената завършва с усещане за помирение и топлина, макар и под сянката на проблемите, които все още витаят около тях.
Действието се развива пред стаята на Садък. Сердар обяснява на Сомер, че г-н Садък е преживял тежък стрес и напрежение. Освен това явно не е взимал редовно лекарствата си, което е довело до опасно покачване на кръвното му налягане.
Момичетата излизат от стаята. Щом вижда Дьонюш, Сердар я поглежда за миг, след което казва, че трябва да върви.
– Дьонюш, какво е станало? – пита с тревога Тюркян. – Вие дори не се поздравихте. Пак ли се скарахте със Сердар?
– Разделихме се – отговаря хладно Дьонюш.
Сомер и Тюркян остават втрещени.
– Така трябваше – добавя тихо Дьонюш и тръгва, без да се обръща.
Тюркян се обръща към Сомер, объркана и напрегната.
– Сомер, не разбирам. Какво се случи между тях?
– Како, аз знам какво е станало! – казва Дерия.
Тюркян се обръща към нея с тревога.
– Какво имаш предвид? Говори!
Дерия въздъхва дълбоко и едва сдържа сълзите си.
– Дьонюш мисли, че този път няма да успее да се справи. Затова е оставила Сердар.
– Да се справи с какво? – пита объркано Тюркян.
Дерия за миг замълчава, а после казва с треперещ глас:
– Болестта на Дьонюш се върна, како.
Шокът на Тюркян е толкова силен, че тя пребледнява и изглежда сякаш всеки момент ще припадне. Сомер я прихваща ловко в прегръдката си.
– Какво? – прошепва тя, а очите ѝ се пълнят със сълзи.
Дерия я хваща за ръката, за да ѝ вдъхне кураж.
– Како, ела. Хайде да излезем, за да подишаш малко чист въздух.
Отвън Дерия разказва на Тюркян, че Картал е намерил множество лекари, а Сердар не е спирал да се тревожи за Дьонюш денем и нощем.
– Искаш да кажеш, че вие сте знаели за това отдавна? – пита Тюркян.
– Да. Много пъти си мислех да ти кажа, но заради нашите отношения... заради това, че не си говорехме и станахме врагове… – отговаря Дерия.
Тюркян избухва в сълзи. Чувството за вина я поглъща – осъзнава, че заради всичките проблеми, които са се натрупали върху нея, не е била до Дьонюш в най-трудния ѝ момент.
– Не се притеснявай, аз съм до нея! – успокоява я Дерия.
– И аз ще бъда до нея! Ще ѝ кажа, че знам всичко – отвръща Тюркян, без да спира да плаче.
Дерия я гледа със съчувствие, но гласът ѝ остава твърд:
– Ако ще плачеш и пред нея, по-добре да не говориш с Дьонюш. Тя вече се измори от това всички да я съжаляват.
Тюркян след кратка пауза, решава да смени темата:
– Ти си бременна... Как е бебето?
– Всичко е наред! – отвръща с усмивка Дерия. – Постоянно слуша около себе си гласове и сигурно се чуди как ще се появи на този свят с всичките тези драми. – Тя се засмива леко, опитвайки се да разведри атмосферата. – Но освен това усеща страховете на майка си.
– Какво искаш да кажеш? – пита Тюркян, като се напряга.
– Мустафа е тук, в Айвалък! – изстрелва Дерия.
Тюркян замръзва, шокът е изписан на лицето ѝ.
– Как така?! Пред теб ли се появи? Заплашва ли те?
– Не, не сме се виждали. Но Ефе го е видял. Картал тръгна след него, но не успя да го хване. Разбира се, съобщихме на полицията. Не знам защо е дошъл, но се страхувам. – Дерия въздъхва тежко. – Надявам се да го намерят бързо, за да можем да се махнем от тук. С Картал решихме да заминем за Франция. Това е най-доброто решение за всички.
В този момент към тях се присъединява Дьонюш. Тя сяда между сестрите си и се опитва да разчупи напрежението:
– Утре ще изпишат баща ни – казва с усмивка.
Тюркян избухва в сълзи:
– Дьонюш, ти разбра ли, че Дерия и Картал заминават за Франция?
Дьонюш поглежда към Дерия с изненада:
– Така ли?
Действието прескача на сутринта, когато изписват Садък. Мюжгян наблюдава отстрани, но не може да се доближи до него, защото и трите му дъщери са до него.
В същото време Дерия научава, че Картал е завел Ефе на детска градина. Веднага я обзема ужас – мисълта, че Мустафа може да отвлече сина ѝ, не ѝ дава мира. Картал обаче успява да я успокои:
– Няма от какво да се страхуваш. Мустафа е задържан. Сега е в полицията и не може да ни нарани.
Дерия и Картал се срещат със Сердар и му казват, че Дьонюш е сложила край на всичко, защото тя сега има нужда от неговата любов, а не от това постоянно да бъде зает с работа и мисълта, че може да умре.
В същото време Рючхан и Йозер се връщат от пътешествието си в Париж. Айла им отваря вратата. Рючхан е учудена, че никой не ги посреща. Айла ги уведомява, че от снощи са в болницата, защото на г-н Садък му е станало лошо.
Без да губят време, Рючхан и Йозер се отправят към дома на Садък, за да му пожелаят бързо възстановяване. Там, обаче, се случва нещо неочаквано – Садък и Йозер, които бяха в обтегнати отношения, се помиряват. Всички присъстващи усещат, че тежестта на старите вражди изчезва.
Разбираме, че докато Рючхан и Йозер са били в Париж, Рючхан е признала на Йозер, че тя е виновна за пожара, че тя е наредила да запалят къщата, но тя не е мислила, че Сомер и Тюркян ще бъдат вътре в нея.
Докато са в къщата на Садък, Йозер получава телефонно обаждане от полицията, за да отиде и даде показания.
– Йозер, какво става? – пита разтревожено Рючхан.
– Викат ме да дам показания. Хванали са Мустафа. – Йозер звучи сериозно, а изненадата на Рючхан е осезаема.
Йозер се готви да тръгне към полицейския участък. Сомер предлага да го придружи, но Йозер отказва:
– Не е нужно. Това е мой проблем.
Въпреки това, Сомер усеща, че трябва да бъде там. Рючхан го моли:
– Ако баща ти оттегли жалбата, Дерия и Картал никога няма да имат спокойствие.
Сомер преследва баща си и успява да го настигне пред участъка.
Йозер вижда сина си и го пита, дали майка му го е изпратила. Сомер му отговаря, че никой не го е карал да идва. Той моли баща си да не оттегля жалбата си, защото ако всички постъпи на Мустафа останат безнаказани, то Йозер ще остане без семейство и жена.
-Мама, никога няма да ти прости! Ще умреш, защото съвестта ти ще те измъчва и ще останеш сам на този свят и ще съжаляваш, че Мустафа не е изтърпял наказанието си.
Йозер тръгва да влиза в участъка и моли сина си да не идва след него.
Дьонюш започва лечение по настояване на Фатих и Незахат.
В първия ден, в който отива в болницата, Дьонюш вижда Сердар вместо друг лекар и напуска стаята.
Сердар, който тръгва след Дьонюш, се опитва с всички сили да я убеди в любовта си...
