Разберете какво се случва в еп. 279 на „Три сестри“: Дьонюш чувства, че този път няма да победи болестта и решава да напусне Сердар.
НАКРАТКО: Какво се случва в еп.280 на турския сериал „Три сестри“, който можете да гледате на 01 декември по Diema Family от 22:00 ч.
Докато Тюркан и Сомер са погълнати от вълненията около организацията на сватбеното си тържество, Дьонюш шокира Сердар с внезапното си решение.
Садък моли Тюркан да прости на Дерия, но преди да довърши думите си, рухва… В същия момент Ефе, който играе в двора на къщата на Картал, изведнъж оставя играчките си и започва да крещи: „ Татко!“. Дали Мустафа се е върнал?
Всичко за „Три сестри“
Вечерта след риболова с баща си Дьонюш събира смелост и казва на Сердар, че иска да се разделят.
– Как взе това решение, Дьонюш? – пита я той, объркан и шокиран.
– Аз разбрах, че не те обичам! – отвръща със студен тон, който прикрива бурята в душата ѝ.
Думите ѝ раздират сърцето на Сердар. Той не може да повярва.
– Какво става? Ние се обичахме! Как изведнъж стигнахме дотук?
– Да, но аз осъзнах, че не можем да живеем така... – гласа ѝ започва да трепери, но тя се насилва да остане твърда.
– Заради болестта си ти побъркваш и двама ни! – ядосва се Сердар, отчаян от болката, която изпитва.
– Не! – опитва се да възрази Дьонюш, но гласът ѝ се губи в напрежението на момента.
– Да, Дьонюш, точно това правиш! Както и преди! Постоянно мислиш за болестта си, но аз съм уверен в любовта си! Нямам никакви съмнения! Дори да излезеш на улицата и да крещиш в микрофона, че не ме обичаш, никой няма да ти повярва!
– Аз знам, че този път няма да се справя! – крещи тя със задавен глас. – Знам го и го чувствам! Затова не те искам, Сердар! Не искам това! Искам да живея, да пътувам, да се радвам на живота, а не да бъда окована от страх!
– Ти никога не си говорила така! Какво се случва с теб? Не ни лъжи! – възразява той, опитвайки се да достигне до сърцето ѝ.
– Да, аз не бях такава преди! Но вече ще бъда! Ще празнувам живота, докато го имам! Искам да се отърва от всички тези проблеми! Не искам нито теб, нито този брак! – гласът ѝ се издига в гняв и отчаяние. – Направих си списък на нещата, които искам да направя, преди да умра, и в този списък теб те няма!
С тези думи тя се качва в стаята, събира багажа си и с трясък затваря куфара. Сердар се опитва да я спре, да я разубеди.
– Дьонюш, не го прави! Моля те, не си тръгвай! Аз те обичам! – казва той, докато тя хладнокръвно върви към вратата.
– Аз вече не те обичам – отговаря тя и отваря вратата.
Сердар я гледа безпомощно, но в последния миг, преди тя да излезе, крещи с гняв и отчаяние:
– Не забравяй днешния ден, Дьонюш! Защото аз ще те запазя жива! И когато станеш на 70 или 80 години, ще ти припомня всичко, което каза днес. Тогава ти ще съжаляваш за този миг... Но сега си върви!
Връщайки се в бащината си къща с куфар в ръка, Дьонюш обещава на баща си да продължи лечението си.
Вечерта Тюркян научава от Сомер, че Мустафа може да има пръст в пожара. Очите ѝ се разширяват от изненада и тревога.
– Дерия знае ли? – пита тя.
– Картал днес ходи в полицията. Вероятно вече ѝ е разказал – отвръща Сомер.
– Навярно Картал е взел мерки, но и ние трябва да бъдем внимателни! Явно майка му го е настроила против нас – казва Сомер.
– Сомер, кажи на Картал Дерия да не излиза сама! – настоява Тюркян, тонът ѝ става по-суров, разкривайки скритата ѝ тревога.
– Защо не ѝ кажеш сама? – пита Сомер с лек укор.
– Не, ти кажи на Картал! Дерия не трябва да излиза сама! – повтаря Тюркян, която макар и да се сърди на сестра си се притеснява за нея.
На следващата сутрин Тюркян случайно чува от Джеврие новина, която я оставя без думи – Дерия е бременна. В първия момент се вцепенява, а след това яростта ѝ към сестра ѝ се удвоява. Сякаш всичко, което е сдържала досега, избухва на повърхността.
Мюжгян пристига в къщата на Садък, за да си вземе някои неща, които е забравила. В същото време Дьонюш подрежда снимките на своите родители в стаите, сякаш се опитва да възстанови нарушената хармония.
– Г-жо Мюжгян, вие много ме разстроихте – казва Дьонюш. – Мислех, че не сте такава.. Надявам се вие също да се сблъскате с същото.
– Аз обичах баща ти, Дьонюш! – признава Мюжгян.- Наистина го обичах! Той ми е много скъп! Заради децата си, той ще направи всичко. Уважавай те!
Междувременно Незехат решава да събере семейството и кани Тюркан, Сомер, Джеврие, Фатих и децата на вечеря. Радостта на Дерия отново е помрачена, когато разбира, че тя, Ефе и Картал не са поканени.
Ефе, който разбира от Дефне настоява майка му да го заведе, за да си поиграе с Дефне и Кираз. Дерия, разстроена и напрегната, не успява да се овладее. Гневът ѝ избухва неочаквано.
– Ефе, престани! – извиква тя, а думите ѝ прорязват въздуха. Детето се отдръпва с уплаха, а Дерия, осъзнавайки реакцията си, бързо се обръща и се качва в стаята си, където се срива напълно.
Картал се опитва да успокои Ефе, като го завежда навън. Двамата пускат корабчета в басейна, смяхът на детето отеква в тихата вечер. Камерата обаче ни показва сянка на мъж, който ги наблюдава в мрака. Напрежението се покачва. Кой е той и какво иска?
Действието прескача в къщата на Садък. Тюркан, Сомер, Джеврие, Фатих и децата пристигат за вечерята. Тюркян пита леля си, къде е баща ѝ. Тя отговаря, че се облича и ще слезе след малко.
Камерата се насочва към стаята на Садък. Той стои сам, държейки се за лявата ръка, после за сърцето. Очевидно изпитва болка, но не иска никой да забележи. Поглежда към хапчетата на нощното шкафче, изпива ги с чаша вода и събира сили да се присъедини към гостите.
– Дядо, Ефе няма ли да дойде? – пита Кираз.
Садък поглежда тъжно към Тюркян, която бързо отмества погледа си от баща си.
Действието се пренася в къщата на Картал. Той влиза при Дерия и се опитва да я успокой.
– Къде е Ефе? – пита тя.
– Не се притеснявай, той си играе в градината – отговаря Картал.
– Картал, на мен не ми харесва това. Да те ме изгониха, но каква вина има 6 годишния ми син – казва Дерия. -Той винаги пита за дядо си, а сутринта питаше за леля си Незахат. Той също им е внук. Добре, не приемайте него, но поне да бяха извикали Ефе. Защо оставят настрани сина ми? – Дерия не успява да сдържи сълзите си. Картал се приближава, опитвайки се да я успокои, но Дерия плачейки продължава. – Нека правят каквото искат с мен, но не и със сина ми. Няма да им простя! Картал, ти беше прав – трябва да заминем! Да започнем нов живот далеч от всичко това!
В същото време Ефе, който си играе в градината на къщата, усеща, че някой го наблюдава:
– Татко?! – извиква той, тръгвайки към мъжа, чиято самоличност остава скрита за зрителя.
В същите минути в къщата на Календер се събира на масата. Садък дава няколко съвета на Тюркян.
– Тюркян, три трябва да простиш на Дерия. Ти си най-голямата, те ще бъдат под твоята закрила след като аз си отида – и Дьонюш и Дерия! Ти трябва да си до тях, независимо от всичко! Трябва да внимаваш за поведението и да се питаш: „Дали аз не съм допуснала грешка?“ само така ще се получи. Аз винаги ще бъда до вас! – Садък са хваща и разтрива областта около сърцето си. – Разбира се, един ден ще си отида тихо от този свят, но ако оставя след себе си дъщери, които си обръщат гръб, ще си отида с отворени очи.
Садик рухва, преди да успее да завърши речта си. Осъзнавайки състоянието на баща си, Дьонюш и Тюркан викат бърза помощ.
– Татко отвори очи! – крещи Тюркан.
Сомер, който се опитва да напипа пулса му изглежда шокиран.
– Татко! – плаче Дьонюш.
Жив ли е Садък?
