Разберете какво се случва в еп. 278 на „Три сестри“: Сомер иска да разсее Тюркян, която е тъжна и угрижена след последните събития и ѝ прави изненада.
НАКРАТКО: Какво се случва в еп. 279 на турския сериал „Три сестри“, който можете да гледате на 28 ноември по Diema Family от 22:00 ч.
Докато разследването на пожара, от който Тюркян и Сомер едва се спасиха, продължава, вниманието се насочва към Мустафа, който остава в неизвестност. Това създава напрежение между Дерия и Картал.
Сомер и Тюркян се подготвят за сватбата си, като избират рокли за момичетата.
Сердар, притеснен за любимата си, споделя със Садък, че болестта на Дьонюш се е върнала.
Дьонюш, усещайки, че този път няма да победи болестта, взема решението да напусне Сердар.
Всичко за „Три сестри“
Сутринта Картал се събужда и, без да подозира, че денят му ще започне с изненада, тръгва да излиза от стаята. Установява, че вратата е заключена. Силно раздразнен, започва да вика.
– Дерия, Ефе?! Кой заключи вратата?! – гласът му кънти из къщата.
Камерата се прехвърля към спалнята. Ефе лежи в леглото, лицето му грее в широка усмивка, докато безшумно се смее на неудобството на чичо си Картал. До него, все още в обятията на съня, е Дерия. Телефонът ѝ звъни и я събужда. Ефе бързо затваря очи, преструвайки се на заспал.
– Картал, скъпи, какво се е случило? – пита Дерия със сънен глас, докато се опитва да се ориентира в обстановката.
– Дерия, вие сте ме заключили, не мога да изляза от стаята! – отговаря ядосан Картал.
– Какво?! Сега идвам, скъпи! – изненадана, Дерия хвърля бърз поглед към Ефе, който продължава да се преструва.
Докато обува пантофите си, Дерия мърмори на себе си, но думите ѝ са насочени към Ефе:
– Боже мой, как може моят син да спи толкова дълбоко?
Тя протяга ръка под възглавницата му и изважда оттам ключа за заключената стая. В този момент Ефе внезапно отваря очи и скача от леглото.
– Мамо, не му отключвай! – вика той с тревожен тон.
– Как така да не му отключа?! Чичо ти Картал е затворен вътре! – укорява го тя
Дерия отива до вратата, докато Ефе я следва плътно, опитвайки се да я разубеди. Без да обръща внимание на протестите му, Дерия отключва стаята. Картал излиза и бързо се запътва към тоалетната.
– Мамо, виж го, сега и в нашата тоалетна отиде – негодува Ефе.
– Ефе, какво ти става? – ядосва се Дерия.
Действието прескача в имението, където Сомер тихо влиза в спалнята, носейки закуска на Тюркян. Лъчите на утринното слънце се прокрадват през завесите, а тя все още спи спокойно. Той оставя таблата на нощното шкафче и нежно я докосва по рамото. Тюркян се събужда, мигайки сънливо, но е приятно изненадана от жеста му.
– Това е толкова мило от твоя страна, Сомер – усмихва се тя. – Но ще трябва да ставам, трябва да приготвя момичетата за детската градина.
-Те днес няма да ходят – отвръща той, докато се настанява на ръба на леглото. – Случайно им споменах, че вчера сме били за сватбена рокля, и сега и те искат рокли за сватбата.
– Ах, Сомер!
– Какво, ах Сомер?! – разсмива се той. – Ти им обеща, че ще ти бъдат шаферки.
– Браво! – въздъхва тя. – Много добре си направил! Ще ни подлудят!
– Не се тревожи. Момичетата ще се държат културно. Затова няма да ходят на градина, а ще отидем да им купим рокли.
– Добре – съгласява се Тюркян, но след миг добавя: – Преди това обаче имам работа. Ще ходя на гроба на мама. Ние ѝ обещахме, че ще спасим татко от онази жена.
В същото време Незахат пристига в имението и моли Фатих и Джеврие да се върнат у дома, но те категорично отказват.
Междувременно Садък вижда Мюжгян и ѝ казва, че когато има време, иска да поговори с нея за развода им.
В същото време, спазвайки обещанието си към покойната си майка, Тюркян отива на гробището. Погледът ѝ е замъглен от сълзи, докато коленичи пред гроба на Несрин. Тя разказва с разтреперан глас всичко, което се е случило – за болката, разочарованията, неспособността си да прости на Дерия.
–Толкова много я обичам, мамо – прошепва тя. – Но понякога някои неща просто не могат да се простят.
Дерия продължава да получава обаждания от непознат номер, които просто мълчи в слушалката, след което затваря. Дерия също пристига на гроба на майка си, като носи щайга с цветя. Двете сестри се разминават отново като две непознати.
Докато разследването на пожара, от който Тюркян и Сомер едва успяха да се спасят, продължава, всички погледи се насочват към Мустафа, който е в неизвестност. Подозренията към него създават напрежение между Дерия и Картал.
Сомер отива при Картал и му съобщава за това, че трябва да даде показания, защото подозират Мустафа за съучастник на Севилай. Картал е изненадан и пита Сомер откъде се е взело сега това. Сомер отговаря, че не знае, но мисли, че ще го попитат за това какви са били отношения между тях. Сомер вижда, че Картал е притеснен.
– Не се притеснявай! – казва му Сомер.
– Дори Мустафа да се появи, той нищо няма да може да направи, защото Дерия обича таб! Но, аз искам да знам, кой запали къщата, за да не се навърта повече около нас, да си понесе наказанието.
В същото време Дьонюш пристига при Дерия, а тя притеснена ѝ споделя, че непознат номер ѝ звъни, а след това мълчи и затваря.
– Да не е Мустафа? – попита Дьонюш.
– Не говори глупости! – отвръща Дерия. – Полицията го търси навсякъде. Той няма да рискува, ще се изплаши.
Двете излизат в градината, за да си поговорят.
– Знаеш ли, Дерия – започна Дьонюш, сякаш събираше кураж. – Този път може би няма да се справя. Няма да победя болестта.
Дерия замръзна на място, поглеждайки сестра си с невярващи очи.
– Не говори така, Дьонюш! Не искам да чувам такива неща!
– Защо да не говоря? – пита Дьонюш. – Или ще живея, или ще умра! Това е реалността!
Очите на Дерия се пълнят със сълзи. Тя се опитва да я успокои, но думите не идват лесно.
– Не казвай такива неща, моля те...
– Истината е, че не ме интересува колко ми остава – продължава Дьонюш с решителност в гласа си. – Но Сердар... той е полудял, откакто разбра, че болестта ми се е върнала. Постоянно търси информация, говори с лекари. Опитва се да ме излекува, но не разбира, че аз се нуждая от любовта му сега, а не от усилията му.
Дерия я слуша, напълно погълната от емоциите си.
– Разбирам те, Дьонюш – казва тя. – Но той прави това за теб, защото те обича. Сигурна съм, че когато се излекуваш, ще имате време да бъдете заедно.
– Не, не ме разбираш. Никой не ме разбира! Аз може да нямам толкова време, Дерия!
Настъпва мълчание, което продължава само миг, преди Дерия да вземе решение.
– Добре... Ще говоря със Сердар. Ще направя така, че той да те чуе.
Дьонюш я гледа с тъжна усмивка:
– Ако Сердар имам време за теб, може би ще го направиш.
– Ще го направя, не се тревожи. Ще намеря начин!
Междувременно Сердар опитвайки се с всички сили да запази живота на Дьонюш, Сердар отива при Садик и му казва, че болестта на Дьонюш се е възобновила. Сердар го моли да не казва на Дьонюш, че знае, че е болна.
Садък веднага се обажда на Дьонюш и я кани да отидат на риболов. Дьонюш радостна приема.
Дьонюш казва на баща си, че болестта ѝ отново се е върнала, затова е решила да напусне Сердар.
– Татко, чувствам, че този път няма да успея...
Картал се прибира вкъщи и казва на Дерия, че е бил в участъка, за да даде показния. Казва ѝ, че полицията подозира, че Мустафа може да е замесен. Картал казва, че той е притеснен. Дерия му отговаря, че тя не е като сестра си и няма да го остави.
– Знам, сигурен съм в чувствата ти. Но ако Мустафа се появи… Дерия, може да ти се наложи да избираш. Ефе толкова много мисли за баща си... Не искам да те поставям в такава ситуация, но...
