Разберете какво се случва в еп. 274 на „Три сестри“: Къщата на Севилай е подпалена по нареждане на Рючхан, но в огнения капана попадат Сомер и Тюркян, които са тежко обгазени от дима.
НАКРАТКО: Какво се случва в еп. 275 на турския сериал „Три сестри“, който можете да гледате на 21 ноември по Diema Family от 22:00 ч.
Сомер и Тюркян са в болницата след пожара.
Полицията потвърждава, че пожарът е умишлен и е предизвикан с бензин, което шокира всички.
Междувременно, Сомер идва в съзнание, настоява да види Тюркян и споделя с полицаите, че Севилай е виновна за случилото се.
След изписването на Сомер и Тюркян, семейните конфликти продължават .
Незахат се изправя срещу Мюжган.
В същото време Сомер обвинява родителите си, че са забравили за него докато са се грижили за синовете си.
Йозер подозира Рючхан за пожара!
Действието продължава от предния епизод. Всички са в болницата, изпълнени с напрежение, очаквайки новини за състоянието на Сомер и Тюркян.
Разследващите полицаи пристигат и се насочват към групата.
– На кого принадлежи къщата, в която е станал пожарът? – пита един от тях.
– Моя! – провиква се Йозер, но след секунда добавя: – Всъщност я наех аз.
Полицаят кимва и без да губи време, казва:
– Готова е експертизата за възникването на пожара.
– Сигурно някой контакт е дал накъсо. Инсталацията беше много стара – предполага Йозер, опитвайки се да звучи убедително.
– Не, не – прекъсва го полицаят. – Според пожарната, това е истински палеж. Къщата е била подпалена с помощта на бензин.
Всички са шокирани от чутото. Садък присвива очи и гневно се обръща към Йозер.
– Някой го е направил нарочно? – недоумява той.
Полицаят потвърждава.
– Да, палежът е бил умишлен. И целта му е била ясна – да убие Сомер и Тюркян. Вратата е била затворена отвън.
Рючхан стои настрана, стиснала устни. Докато другите обсъждат, тя мълчи, сякаш потънала в собствените си мисли.
Малко по-късно, Йозер се опитва да се свърже със Севилай. Звъни няколко пъти, но телефонът ѝ е изключен. Ядосан прибира телефона
Дьонюш пристига в болницата със Сердар. Садък едва я поглежда, лицето му гори от гняв.
– Как можа да не ми вдигаш телефона през последните дни? Вместо това караш Сердар да говори с мен!
Дьонюш го гледа изумено, очевидно не разбира какво има предвид.
– Татко, сигурно е станала грешка! Никога не бих направила такова нещо.
Но Садък не е убеден, а напрежението между тях остава.
Сомер идва в съзнание. Очите му проблясват, изпълнени с тревога.
– Как е Тюркян? – е първото, което пита. Настоява пред медицинската сестра да го заведе при нея.
– Господине, трябва да останете в леглото. Все още сте твърде слаб – казва тя.
– Не, искам да я видя! Моля ви, веднага! – настоява Сомер, опитвайки се да се изправи.
В този момент Рючхан нахлува в стаята. Очите ѝ се пълнят със сълзи на облекчение. Прегръща го, целува лицето му, сякаш се опитва да се увери, че е жив.
– Сомер, сине мой! Благодаря на Бога, че си добре!
Сомер обаче не се бави. Влиза в стаята на Тюркян, макар че сестрата продължава да протестира. Тя все още не е в съзнание.
– Тя ще се оправи – казва сестрата, опитвайки се да го успокои. – Просто е вдишала твърде много дим.
Сомер сяда до леглото ѝ, хваща ръката ѝ и я гледа с надежда.
Рючхан и Йозер излизат от сградата на болницата и сядат на една пейка отпред. Атмосферата е напрегната, но и двамата се опитват да намерят думи.
– Не съм ти изневерявал със Севилай – казва Йозер. – Бях с нея само заради Ефе.
– Йозер, не си толкова бездушен, че да разделиш Дерия със сина ѝ. – казва Рючхан. – И го правиш заради Картал, нали? Ако Дерия се беше омъжила за друг мъж, щеше ли да се намесиш? Не, нямаше. Тази вещица Севилай изобщо не се интересува от Ефе. Тя те използва, за да се изправи срещу Картал.
Йозер се отпуска на пейката и въздъхва.
– Рючхан, стига. Беше права. – Гласът му трепери, докато се опитва да намери още думи.
Сълзи напират в очите на Рючхан.
– Синът ни щеше да загине, Йозер. А Тюркян... тя още не е дошла в съзнание.
– Но кой би направил такова ужасно нещо? – пита той, сякаш търсейки отговор в тишината.
– Полицията ще открие виновника – отвръща Рючхан със студена решителност.
В същото време, Дерия и Картал влизат в стаята на Тюркян, където Сомер стои до леглото ѝ. Лицето му е изтощено, но погледът му не се откъсва от нея. Дерия се приближава, сяда до сестра си и нежно прокарва пръсти през косата ѝ. Очите ѝ са зачервени от плач.
– Върни се при нас, како – казва Дерия. – Всички те чакаме.
Сомер поглежда към нея с тиха решителност.
– Няма да ни остави – казва той уверено. – Тюркян е силна. Ще се пребори.
– Вие за малко, заради нас, да загинете – казва Картал.
– Ако знаех, че така ще стане, нямаше да стъпя там! - отвръща Сомер. – В каква беда се оказахме, за да ви спестим проблемите.
Картал благодари за това на Сомер.
– Нека само Тюркян да дойде на себе си и да продължи да се кара с вас – казва Сомер.
– Аз съм съгласна, само да се оправи! – отвръща Дьонюш.
– Само да се оправи Тюркян, ще я взема с децата и ще заминем от тук – казва Сомер.
– Не, вие останете, а ние ще заминем – отвръща Картал.
– Ти какво, нали не искаш да ти каже нещо лошо пред Дерия. Ти трябваше да заминеш, но остана, та дори се ожени, какво искаш да те чакам до пенсия ли? – смее се Сомер.
Влиза разследващия полицай, а Сомер му казва, че Севилай Ялчин е човекът, който ги е заключил в горящата къща.
Картал и Дерия го гледат шокирани, неспособни да повярват на чутото.
Полицаят вижда Йозер и Рючхан в салона на болницата. Той ги доближава със сериозен израз на лицето.
– Г-н Йозер, къде можем да открием Севилай? Синът ви ни съобщи, че тя ги е заключила в горящата къща – казва полицаят директно.
Думите му падат като гръм. Йозер и Рючхан са шокирани, невярващи на чутото.
– Това... не може да е истина... – прошепва Рючхан, но лицето ѝ бавно придобива тревожен израз.
По-късно и Тюркян идва в съзнание.
-Сомер! – провиква се тя с изнемощял глас.
Сомер, който стои до леглото ѝ, избухва в радост. Очите му се пълнят със сълзи, докато я целува по челото.
– Тюркян, ти се върна при нас! Толкова се радвам, че си добре!
Щастието му е заразително, но той не губи време. Излиза в коридора и съобщава на семейството:
– Тюркян дойде на себе си!
Радостта и облекчението обхващат всички.
Тюркян настоява да се приберат вкъщи, за да види децата. След консултация с лекарите, и двамата със Сомер са изписани.
Междувременно Йозер също се прибира с Рючхан в имението.
Действието се пренася в къщата на Дерия и Картал. Картал подсушава косата на Дерия с кърпа. Тя го гледа с леко притеснение в очите.
– Ефе ще остане при леля си Рючхан, а дядо му Йозер ще го води на детска градина. Малко се притеснявам... – казва тя.
Картал оставя кърпата и я поглежда с усмивка.
– Йозер е дядо на Ефе. Той обича това дете и няма да му направи нищо лошо. Освен това, мисля, че вече е разбрал грешките си.
В този момент телефонът на Картал звъни. На екрана изписва името на Севилай. Той сбърчва чело и затваря.
– Трябваше да разбереш какво иска – казва Дерия с нотка на тревога.
– Знам какво иска – отвръща Картал. – Преди дни ѝ предложих пари в замяна на Ефе. Сигурно за това се обажда.
Дерия го поглежда замислено.
– Да ѝ дадем парите и да се избавим от нея.
– Не! – казва Картал твърдо. – Тя се опита да убие сестра ти и Сомер. Трябва да понесе последствията. Няма да ѝ позволим да си играе с живота на хората.
Незахат виждайки истинското лице на Мюжгян се изправя срещу нея, за да ѝ разясни как стоят нещата. В гласа на Незахат се долавя гняв и решителност.
– Ти изгони брат ми Фатих от тази къща. После изгони момичетата. Ако аз съм следващата, по-добре се подготви. Няма да ти позволя! Ако се опиташ да го направиш, ще те удуша със собствените си ръце.
Мюжган примигва, но Незехат продължава, без да трепне:
– Ако брат ми е главата на тази къща, то правилата и законите са мои!
В дома на Сердар, напрежението между него и Дьонюш достига връхна точка.
– Ти ме държиш далеч от семейството ми. Не ми позволяваш да говоря с тях. Защо, Сердар? – избухва тя.
Неспособен да издържи на обвиненията на Дьонюш, Сердар бързо казва:
– Болестта ти се върна отново, Дьонюш. Казвам ти това не като лекар, а като мъж, който те обича. Искам да те спася. Моля те, разбери ме!
Дьонюш избухва в сълзи, прегръща го и обещава на Сердар, че ще се оправи.
Йозер води децата на градина, а след това се връща и пита Сомер, дали майка му е знаела, за къщата на Севилай, защото тя може да направи всичко в гнева си. Сомер му казва, че майка му не е знаела нищо, че той го е прикривал, защото знае, че няма чувства към Севилай.
След кратка пауза добавя:
– Докато ти се опитваше да решиш проблемите на сина си Мустафа, а мама тези на сина си Картал, и двамата забравихте за сина си Сомер. За моите чувства. За това, което аз преживявам.
Рючхан чува разговора на Йозер и Сомер и веднага се обажда на своя човек и му казва, че му е превела голяма сума пари по сметка и го моли веднага да напусне Айвалък.
