Разберете какво се случва в еп. 272 на „Три сестри“: Тюркян се извинява и отчаяно се опитва да убеди баща си да не продава къщата, която пази най-хубавите им спомени, но Садък остава категоричен в решението си.
НАКРАТКО: Какво се случва в еп. 273 на турския сериал „Три сестри“, който можете да гледате на 19 ноември по Diema Family от 22:00 ч.
Тюркян прехвърля своя дял от родната къща на Дерия. Дерия споделя това с баща си и го моли да не продава къщата.
Заради Мюжгян Садък гони от дома си Фатих и Джеврие.
Сомер моли Йозер да се върне у дома. Йозер казва, че след като Рючхан се е погрижила за синчето си, то и той ще помогне на Мустафа.
Настъпва сватбеният ден на Картал и Дерия. Когато Севилай разбира за сватбата, тя побеснява и се заканва, че ще ги изложи пред всички.
Всичко за „Три сестри“
Тюркян пристига пред бащиния си дом. Сърцето ѝ бие учестено, докато гледа към къщата, изпълнена със спомени от детството. Почуква на вратата и след няколко секунди Незахат ѝ отваря.
– Лельо, може ли да вляза? – пита тя с лека несигурност.
– Влизай, това е и твоят дом – отговаря Незахат топло, макар и с нотка на загриженост, и я подканя с жест.
Тюркян влиза в хола. Незахат, Фатих, Мюжгян и Джеврие се събират в хола. Тюркян поема дълбоко въздух и започва:
–Бях при татко преди малко. Опитах се да го убедя да не продава къщата, но... не успях.
– И какво очакваше? – пита тя с нотка на раздразнение. – Ти го превърна го в марионетка!
– Лельо, моля те! – отвръща Тюркян с умолителен поглед. – Той е неспокоен, защото знае, че и аз имам дял в тази къща. Разбрах, че няма да мога да го разубедя, освен ако не направя нещо. Ако се откажа от моя дял, той ще се откаже от продажбата.
Очите на всички се насочват към нея с изненада. Фатих повдига вежди и задава очевидния въпрос:
– И как смяташ да направиш това?
– Ще продам моя дял на Дерия – казва уверено Тюркян.
– На Дерия? – изрича Незахат саркастично. – А тя откъде ще вземе пари, за да го купи?
– Не тя – отвръща спокойно Тюркян. – Картал ще го купи. Те се обичат и искат да се оженят. Ако любовта им е толкова силна, както твърдят, ще направят тази жертва. Сигурна съм, че татко ще се откаже да продава, ако направим това.
Фатих обмисля думите ѝ и накрая кимва леко.
– В това има смисъл – казва той
В същото време Картал, Дефне и Ефе пристигат на гости при Дьонюш и Сердар. Те сядат в градината да пият кафе.
– Кога заминавате за Измир? – пита Картал, като поглежда към Сердар.
– Ще останем там половин ден, скоро ще тръгнем – отвръща Сердар. В гласа му се усеща умора, но и решителност.
Дерия се обръща към Дьонюш с лека усмивка.
– Хайде да ми покажеш къщата. Искам да я разгледам.
Дьонюш се съгласява с удоволствие, става и двете изчезват вътре, оставяйки мъжете сами. След няколко минути мълчание, Картал поглежда към Сердар, като сериозността в погледа му не остава незабелязана.
– Говори ли с професора? – пита той.
Сердар въздъхва тежко.
– Да, говорих. Той знае какво се е случило, затова и заминаваме. Ще се срещнем с него, за да обсъдим лечението.
Картал замълчава за момент, сякаш обмисля какво да каже. После добавя:
– А какво ще кажеш за консултация с бащата на бившата ти жена Айлин? Знаеш, предния път методът му беше успешен. Разбира се, само ако Дьонюш е съгласна
Сердар изглежда объркан.
– Не знам. Постоянно се опитвам да я предпазя – от хората, от ситуациите, които я разстройват. Но от друга страна... толкова ѝ липсват близките. Струва ми се, че това я измъчва дори повече.
Картал се навежда леко напред, гласът му е сериозен, но пълен с разбиране.
– Сердар, така не можеш да я предпазиш. Тя има право да знае истината, всичко. Поговори с нея. Само така ще намерите изход.
Сцената се пренася в къщата, където Дерия и Дьонюш разглеждат стаите. Внезапно, Дерия спира, сякаш събира смелост и моли сестра си да седнат на масата в кухнята.
– Дьонюш... трябва да ти кажа нещо. Аз съм бременна от Картал.
Дьонюш застива, шокът е очевиден на лицето ѝ.
– Дерия, какво говориш? Кой знае за това? – пита тя изумено.
– Всички – отговаря Дерия, като свежда поглед.
– И татко ли? – гласът на Дьонюш трепери.
Дерия кимва.
– Да. Той знае.
– И как реагира? Вдигна скандал, нали? – предполага Дьонюш.
– Не, нищо подобно – бърза да я успокои Дерия. – Разстрои се, да, но... ни позволи да се оженим. Разбира, че това е правилното решение.
В този момент телефонът на Дерия звъни. Тя поглежда екрана и казва:
– Леля е.
Вдига и чува гласът на Незахат:
– Дерия, Тюркян дойде. Иска да ти продаде своя дял от къщата, за да спре баща ти да я продава. Скъпа, можеш ли да поговориш с Картал за това?
– Добре, лельо, ще говоря с него и ще ти се обадя.
Дерия затваря и вижда как Дьонюш я гледа с въпросителен поглед.
– Какво каза леля? – пита тя.
– Кака съжалява. Иска да ми продаде дела си от къщата.
– И какво ще направите? – Дьонюш продължава да я гледа изпитателно.
– Първо ще говоря с Картал – отговаря твърдо Дерия. В очите ѝ проблясва решителност.
Действието се пренася в уютен ресторант, любимото място на Тюркян и Сомер. Тюркян седи на една от масите до прозореца, потънала в мисли. През големите стъклени прозорци се вижда необятната морската шир. В съзнанието ѝ се въртят думите на баща ѝ, а чувството ѝ на вина...
След малко Сомер влиза в ресторанта и се насочва към нея. Усмихва се, но в очите му се чете загриженост.
– Огладня ли? – пита той, докато сяда срещу нея.
Тюркян го поглежда и с леко разсеян глас отвръща:
– Малко...
Сомер се взира в лицето ѝ, сякаш се опитва да разгадае мислите ѝ.
– Какво направи с баща си? – пита той директно.
Тюркян избягва погледа му и се опитва да смени темата.
– Значи разговорът с баща ти не е минал добре – досеща се Сомер. – Хайде, разказвай. Знам, че не е било лесно.
Тюркян въздъхва тежко и сваля маската на спокойствие, която се опитваше да задържи.
– Какво мислиш, че стана? – казва тя тихо. – Татко няма да ми прости.
Сомер поклаща глава и я гледа със смесица от разбиране и тъга.
– Когато оставиш нещата да излязат извън контрол, после е трудно да се върнеш в началото. Татко Садък може и да съжалява, но ти си притисната в ъгъла, Тюркян. Трябва да намериш начин да го убедиш, че мислиш за всички, а не само за себе си.
Тюркян се опитва да преглътне сълзите, които напират, но вместо това решава да смени темата
– А ти? Ти също не изглеждаш добре. Какво се е случило?
Сомер се напряга леко, после въздъхва и отвръща:
– Татко... Той е наел къща за Севилай.
Очите на Тюркян се разширяват от шок.
– Какво? – прошепва тя. – Мама навярно е ужасена! Знае ли?
Сомер поклаща глава.
– Не знае. И не трябва да разбира. Поне не още. Аз ще говоря с баща си, но те моля – не ѝ казвай нищо. Това ще я съсипе.
Тюркян усеща как напрежението в нея нараства, но кима с разбиране.
– Добре, няма да ѝ казвам. Но, Сомер, трябва да решиш този проблем бързо. Мама заслужава да знае истината.
В този момент телефонът на Тюркян звъни. Тя поглежда екрана и вижда, че е Дерия. Отговаря, а гласът на сестра ѝ звучи сдържано, но решително:
– Ако не си променила решението си, да се видим. Подготвила съм парите.
Тюркян се съгласява.
Междувременно Картал отива в пощата при Садък.
– Трябва да поговорим! – казва той. – Искам да се оженя за Дерия възможно най-скоро.
Садък го поглежда с изненада.
– Защо бързате? – пита той.
– Севилай е разбра за бременността на Дерия. Притеснявам се, че ще ѝ създаде проблеми... дори може да поиска да ѝ вземе Ефе.
Садък замълчава за момент, после кимва бавно.
– Аз нямам нищо против. Ако вие сте готови, да вземете дата за сватбата.
Картал се усмихва облекчено.
– Искам и нещо друго. Позволи ми да взема Дерия от дома ти в бяла рокля, както е редно
Садък го гледа замислено, после кимва.
В същото време Дерия и Тюркян се срещата в нотариата. Дерия е придружена от леля си, а Тюркян от Сомер. Тюркан не иска да вземе парите от Дерия.
Незахат се намесва:
– Тюркян, ти ще вземеш парите от сестра си, а ти, Дерия, ще вземеш дела ѝ! Нека това да приключи веднъж завинаги.
Тюркян прехвърля дела си на Дерия и двете си тръгват като две непознати.
Действието се пренася в къщата на Садък, където той се прибира от работа, а Дерия го моли да отидат в кухнята, за да поговорят. Дерия вади документа и казва на баща си, че сестра ѝ е прехвърлила своя дял от дома им. Дерия моли баща си да не го продава, като му казва, че тя не иска този дял от къщата и след време ще му го прехвърли обратно. Първоначално Садък се инати, но след това се съгласява да спре продажбата.
Всички са радостни, най-вече Фатих и Джеврие, но радостта им трае кратко, защото Садък ги гони от къщата, след като Мюжгян му се оплаква, че двамата са се обадили на бившия ѝ мъж, за да го питат за нейното финансово състояние.
– Явно има някаква грешка! – намесва се Незахат, за да защити брат си и снаха си.
– Не, няма никаква грешка! – крещи Садък, побеснял. – Брат ми, заедно с жена си, са се опитали да разберат за имуществото на жена ми!
– Батко, недей така! – отвръща Фатих. – Ти си разбрал погрешно!
– Млъкни, Фатих, аз всичко знам! – бесен е Садък. – Вие двамата сте едни неблагодарници. Вие ядете моя хляб и в същото време искате да не съм щастлив!
– Хайде, Джеврие, аз няма да остана и минута тук! – казва Фатих и хваща жена си за ръка.
Незахат ги моли да се успокоят и предлага по-късно да поговорят, но Садък е категоричен, че няма за какво да си говорят.
– Такива неблагодарници като тях не искам в дома си! – крещи Садък и им показва вратата.
– Батко, един ден ще разбереш намеренията на тази жена! Тя ще те настрои против цялото семейство и ти ще останеш сам! – казва Фатих, преди да си тръгне.
– Махай се оттук! – крещи Садък.
– Батко, какво правиш? – пита Незахат, опитвайки се да го вразуми.
Дерия се изправя, готова да каже нещо на Мюжгян, но Незахат я хваща за ръката и я спира:
– Недей сега. Ела с мен в стаята ти, трябва да поговорим.
Мюжгян, доволна от случилото се, се прибира в стаята си, с лека усмивка на триумф.
Незахат повежда Дерия към стаята ѝ, затваря вратата след тях и въздъхва тежко.
– Дерия, ти побърка ли се? Защо се опитваш да говориш с нея? Току-що се сдобри с баща си! – казва Незахат, с укор в гласа си.
– Лельо, ти не видя ли колко беше доволна, докато татко и чичо се караха? – пита Дерия с гняв в очите.
– Видях. Всичко видях. И ти си права. Още от самото начало вие бяхте прави – признава тя с тежко сърце. – Маската на Мюжгян падна пред очите ми. Фатих е прав – тази жена наистина иска да раздели семейството ни!
– Тя го прави, за да си отмъсти за сина си – казва Дерия с решителност. – Но ще си получи заслуженото. Татко ще разбере истината, а аз ще му помогна. Ще си върнем старите щастливи дни!
Фатих и Джеврие стоят пред къщата на Дьонюш и Сердар. Фатих почуква на вратата. След миг вратата се отваря, а Дьонюш ги посреща с изненада.
– Какво се е случило? – пита тя, докато поглежда загриженото лице на Сердар зад себе си.
– Дьонюш, баща ти ни изгони от къщата! – каза Джеврие.
Сердар и Дьонюш ги канят да влязат.
Сомер се среща с баща си в хотела. Йозер пристига от някъде запъхтян. Сомер се приближава към него с решителна крачка и започва директно:
– Татко, какво правиш? Защо си наел къща за Севилай?
Йозер го поглежда спокойно, сякаш предварително е знаел, че този разговор ще се състои.
– Правя го заради внука си, Ефе. И за да помогна на Мустафа.
Сомер се ядосва, но се опитва да се сдържи.
– Татко, това, което правиш, не е правилно! Мустафа не може да бъде с Ефе. С действията си само огорчаваш мама! Престани с това и се върни вкъщи. Чуй ме, тази работа със Севилай няма да доведе до нищо добро. Не можеш да ѝ имаш доверие!
Йозер въздъхва, но продължава да го гледа безмълвно. Сомер продължава, този път с повече настоятелност:
– Мустафа ти е син, разбирам. Но той предаде всички нас, татко! Дори не понесе никакво наказание за това, което направи. Не усложнявай нещата повече. Остави Дерия да бъде щастлива!
Йозер обаче остава твърд. Гласът му е категоричен, почти студен:
– Сомер, Мустафа е мой син. Нима Картал не се оказа предател? А после дойде при майка ти, направи се на невинен и обърна целия ни живот с главата надолу. И сега ми казваш, че трябва да оставя Мустафа? Не, това няма да стане!
Сомер прокарва ръка през косата си, отчаян от упоритостта на баща си.
– Добре, татко, явно си зациклил на едно място и само това си повтаряш. Но кажи ми, какво ще правиш, когато мама разбере за Севилай?
Йозер се усмихва сухо, дори леко саркастично.
– Нищо няма да правя. Но тя вероятно ще ми изпрати адвокатите си, за да се разведем.
Сомер го гледа невярващо, а разочарованието в очите му е очевидно.
– Татко, не позволявай това да се случи! Нали ти ми каза, че обичаш мама? Че нямаш намерение да я оставиш? Какво стана сега?
Йозер го поглежда за миг, но бързо отвръща поглед, сякаш иска да избегне въпроса. После се изправя и заявява твърдо:
– Виж, Сомер, майка ти направи всичко заради синчето си, а аз ще направя всичко за Мустафа.
След два дни
Дерия седи пред огледалото, сияеща в красива бяла рокля. Усмивката ѝ е широка, а очите ѝ греят от щастие. Отвън се чува музика – звуците на традиционния оркестър изпълват въздуха. Леля ѝ Незахат влиза в стаята и я пита с любопитство:
– Какво става, Дерия?
– Лельо, този път сватбата ми ще бъде както трябва, според всички традиции! – отвръща Дерия с ентусиазъм, като се изправя.
– Татко, дойдоха! – вика тя радостно, като застава пред Садък.
Садък не може да откъсне очи от красивата си дъщеря. В очите му проблясват сълзи, докато мисли за Несрин. Ако беше жива, сигурно щеше да е най-щастливата майка, виждайки една от дъщерите си облечена в бяла рокля, готова да се омъжи според традициите, които тя така много уважаваше.
Садък хваща малкия Ефе за ръка, а след тях вървят Мюжгян и Незахат. Те излизат заедно, следвайки Дерия, която сияе от щастие.
Отвънка Картал пристига пред дома на Садък водейки след себе си бял кон, облечен в елегантен костюм. Всички гости ръкопляскат и се усмихват. Сред тълпата са Рючхан, която сияе от гордост, както и Дьонюш, Сердар, Фиген, Селчук, Фатих и Джеврие.
Когато Дерия излиза от къщата, Картал я вижда и за миг остава без думи. Тя е ослепителна. Очите му не могат да се откъснат от нея. Той се приближава, протяга ръка и я хваща с нежност. След това маха воала ѝ и я целува по челото.
– Толкова си красива, Дерия – прошепва той.
Започва народен танц, който изпълняват Картал и Дерия. Присъстващите пляскат с ръце и се забавляват, а смехът и радостта огласят целият квартал.
В този момент Севилай се обажда на Дерия, чийто телефон е у леля ѝ.
– Защо звъниш? – пита тя остро, когато чува гласа на Севилай.
– Вие без никакъв срам правите сватба, но аз ще ви направя за смях! – заканва се Севилай ядосано. – Довечера ни чакайте, ще дойдем с Йозер!
Незахат стиска устни, за да сдържи гнева си, но накрая отсича:
– Нищо няма да направиш! – казва твърдо и затваря телефона.
Дьонюш, която наблюдава случващото се, забелязва напрежението у леля си и веднага я пита:
– Какво става, лельо?
– Севилай каза, че довечера ще дойде на сватбата с Йозер – отвръща Незахат.
Дьонюш реагира мигновено:
– Ще се обадя на батко Сомер!
Сомер и Тюркян са в автосалон, където избират нова кола за нея. Телефонът на Сомер звъни, а когато вижда името на Дьонюш, лицето му става сериозно.
– Какво има, Дьонюш? – пита той.
– Батко Сомер, Севилай е казала на леля, че ще дойде довечера със чичо Йозер на сватбата.
Сомер замълчава за миг, после отговаря твърдо:
– Добре. Аз ще се погрижа за това. Не се тревожи.
Тюркян го поглежда озадачено.
– Какво се е случило отново?
– Трябва веднага да тръгваме! По пътя ще ти разкажа.
Сомер я хваща за ръка и двамата се качват в колата.
