Разберете какво се случва в еп. 271 на „Три сестри“: Рючхан е готова да жертва брака си с Йозер заради Картал, за да бъде той щастлив с Дерия.
НАКРАТКО: Какво се случва в еп. 272 на турския сериал „Три сестри“, който можете да гледате на 18 ноември по Diema Family от 22:00 ч.
Рючхан съветва Мюжгян да поговори със Садък докато не е късно. Да! Мюжгян говори със Садък, но го моли да живеят само двамата.
Сердар се опитва да държи Дьонюш по-далече от стреса и не ѝ позволява да говори с близките си.
Рючхан е дълбоко разочарована от поведението на Йозер, който все повече се отдалечава от нея.
Картал прави предложение на Севилай, за да се откаже от Ефе.
Сомер планира да поиска ръката на Тюркян от баща ѝ, решен да започнат нова глава в отношенията си.
Йозер наема къща за Севилай, а Сомер научава за това. Сомер се опитва да го скрие от Рючхан
Тюркян се извинява и отчаяно се опитва да убеди баща си да не продава къщата, която пази най-хубавите ѝ спомени, но Садък остава категоричен в решението си.
Всичко за „Три сестри“
Рючхан и Мюжгян седят на масата в градина на Карендер.
Рючхан си говори с Мюжгян в градината на Карендер.
– Хайде, разказвай. Как върви бракът ти с г-н Садък? – пита Рючхан.
Мюжгян въздъхва тежко и избягва да срещне погледа ѝ.
– Вече ти казах..., че няма къде да отида. Никакви пари не ми останаха. Аз съм принудена да свикна – признава Мюжгян.
– Мюжгян, ние сме много стари приятелки, но положението, в което се намираш не мога да го разбера. Мисля, че не си справедлива по отношение на г-н Садък. Казваше, че с времето ще го обикнеш, но не изглеждаш щастлива в тази къща. Ти и той сте толкова различни – дори възгледите ви за живота са напълно противоположни.
Мюжгян вдига рязко глава и среща погледа ѝ, раздразнението проблясва в очите ѝ.
– Рючхан, моля те, не започвай и ти! Сега нищо не ме интересува! Г-н Садък е добър човек. Той започва да завладява сърцето ми – лека-полека. Знам, че ако останем насаме и му обясня всичко, ще ме разбере и ще ми прости. Но Фатих и Джеврие... те са непоносими! Не мога повече да ги търпя!
Рючхан повдига вежди, изненадана от избухването ѝ.
– А, какво са направили те? – пита Рючхан.
– Отишли са да проверят дали имам имоти, записани на мое име! Разбира се, това е дело на Дьонюш. Те разбират, че съм останала без пари. Добре, че чух разговора им и се престорих пред г-жа Незахат, че нищо не знам. Казах ѝ, че съм прехвърлила всичко на сина си.
Рючхан поклаща глава с явно недоволство.
– Мюжгян, не чакай повече. Трябва да седнеш и да поговориш с г-н Садък! Той не се ожени за теб заради парите ти, нали? Г-н Садък няма да се интересува имаш ли пари или не.
Мюжгян въздъхва дълбоко, а тревогата ѝ личи ясно в погледа.
– Аз това много добре го знам. Днес той е платил дълговете ми без да ми каже нищо. Сега много се страхувам да не го огорча и загубя.
В същото време в къщата Дерия предлага на баща си Картал да купи къщата, но Садък е против.
Вечерта Рючхан и Сомер се връщат в имението. Тюркян ги посреща с разтревожена, неспособна да скрие притесненията си.
– Как е татко? А Дерия? – пита тя с несигурност в гласа Сомер.
Вечерта Рючхан и Сомер се връщат в имението. Тюркян пита веднага за баща си и Дерия.
– След като видяха Ефе дойдоха на себе си – отговаря Сомер.
– Къщата още ли се продава? – пита Тюркян, а в гласа ѝ се усеща вина, която не може да скрие.
Сомер се обръща към нея с твърдо, но спокойно изражение.
– Тюркян, не искам да се караме за това. Вече ти казах – не мога да направя нещо, което ще нарани баща ти. Не мога да купя къщата, дори да мислиш, че това ще реши проблемите.
Тюркян бързо поклаща глава, опитвайки се да го увери.
– Аз няма да те моля за това, Сомер. Искам да убедя татко да не продава къщата! Тя е важна за всички ни. – думите ѝ звучат решително, макар че в гласа ѝ се усеща тревога.
Сомер я поглежда нежно, но и уверено ѝ казва.
– Мисля, че той ще размисли. Не иска да я продава – прави го от гняв. Гняв към всичко, което се случи, и най-вече защото вие го ядосахте.
Тюркян свежда глава, а очите ѝ се навлажняват.
– По-точно аз го ядосах. Аз съм виновната. Момичетата нямат никаква вина. – признава тя
Сомер поставя ръка на рамото ѝ, опитвайки се да ѝ вдъхне увереност.
– Ще седнете и ще поговорите, когато нещата се успокоят. Той ще те чуе, Тюркян, просто трябва време.
– Не, няма да иска да ме чуе! Той е твърдоглав, а аз го разочаровах... – казва тя с треперещ глас.
Сомер я поглежда настоятелно, опитвайки се да ѝ вдъхне смелост.
– Ще те чуе, Тюркян, сигурен съм. Ще отидем заедно при баща ти, ще му съобщим, че сме определили ден за сватбата ни. Ти ще му целунеш ръка, ще му покажеш уважението си, а след това ще поговорите.
Тюркян вдига глава и среща погледа на Сомер. В очите ѝ се прокрадва лека искрица надежда, макар все още да е силно притеснена.
– Мислиш ли, че ще ме разбере? – пита тя, търсейки увереност на Сомер.
– Знам, че ще те разбере. Просто му дай време. – отговаря той.
В този момент, макар и притеснена, Тюркян усеща, че не е сама в тази битка. Силата на Сомер и подкрепата му ѝ дават куража да се изправи пред баща си и да се опита да поправи ситуацията.
В същото времеРючхан провежда телефонен разговор с човека, който следи Йозер и Мюжгян. Гласът му от другата страна на линията е тих, но сериозен.
– Г-жо Рючхан, току-що двамата подписаха някакви документи – докладва той.
– Това са документите за попечителство – досеща се Рючхан и казва повече на себе си, отколкото на събеседника си.
– Сега влязоха в хотела. – продължава мъжът, без да изпуска детайли.
– Внимавай да не те забележат. Провери дали не са отседнали в една и съща стая. И веднага ми съобщи! – нарежда тя.
Затваряйки телефона, Рючхан си поема дълбоко въздух, сякаш се подготвя за предстоящата битка. Не минава много време, когато телефонът ѝ отново звъни, мъжът ѝ съобщава, че се в различни стаи.
В същото време Сердар притеснен за здравето на Дьонюш прави всичко възможно да я предпази от всякакъв стрес и държи на разстояние от близките ѝкато при всеки удобен момент той вдига телефона на Дьонюш и отговаря, че е много заета и продължава да я разсейва с малки жестове на внимание.
Мюжгян предлага на Садък да живеят само двама, като казва, че така ще е по-добре за тях. Садък обаче не приема идеята ѝ.
На вечеря Сомер съобщава на Рючхан, че са определили дата за сватбата си Тюркян и добавя като се шегува:
– Може спокойно да започнете войната между свекърва и снаха.
Рючхан го поглежда с повдигнати вежди и отвръща сухо:
– Синко, не очаквай от мен да се занимавам със сватбата.
Сомер обаче не спира.
– Не, мамо, приготви се, защото ще ходим да искаме ръката на Тюркян.
Рючхан въздиша дълбоко.
– Отново ли? Не може да бъде!
В другата част на Айвалък Картал разговаря с Дерия по телефона.
– Подкрепата на г-жа Рючхан така ме успокой. Не го очаквах, тя отново ме изненада.
– Тя ти е майка. Толкова е хубаво, че поне някой вярва в нас. Но аз се страхувам, Картал. Много лошо се получи, че г-жа Севилай разбра, че съм бременна.
– Сомер смята същото, затова трябва да ускорим нещата със сватбата. Няма време за губене!
Късно вечерта, Сомер и Тюркян седят гушнати на терасата, увити в одеяло. Тюркян се усмихва несигурно и пита:
– Сериозен ли беше, когато каза, че отново ще поискаш ръката ми?
– Да, сериозен бях – отвръща Сомер. – Спомняш си, че първия път не дойдох и не поисках ръката ти. Сега ще направим всичко, което не направихме тогава.
– Как? Ще се оженим отново ли? – пита тя, полу-шеговито, полу-смутено.
– Моята Тюркян, няма как да не продължим историята, която не завършихме. Ще отворим нова страница – казва той и я целува по челото.
Тюркян избухва в смях, припомняйки си миналото.
– Но като дойдете у дома, не забравяй да си свалиш обувките! Мама винаги се ядосваше за това.
Сомер също се смее и казва:
– Ще си сваля обувките, обещавам. Но нищо не мога да гарантирам за мама. Ще вземем шоколад, сладки, цветя... и ще почукаме на вратата.
Усмивката на Тюркян помръква, а в очите ѝ се появява сянка на тъга.
– Разбира се, ако изобщо има врата, на която да почукате. Ако татко не продаде къщата...
– Тюркян, баща ти няма да направи това – уверява я Сомер и я притиска към себе си. – Утре отиди и поговори с него. Може да ти е ядосан, но няма да те обиди. Ти му липсваш.
– Липсвам му? – пита неуверено.
– Нима можеш да не му липсваш? Ти си прекрасна, дори когато си ядосана!
Тюркян се усмихва леко, но сменя темата.
– Сомер, разстроена съм заради г-жа Рючхан. Тъкмо нещата между нея и г-н Йозер започваха да се оправят...
– И мен тази ситуация ме вбесява! Когато всичко най-накрая започна да се нарежда, татко направи глупост. Докато тази жена е до него, няма да има спокойствие. Но Картал ще се погрижи.
Тюркян се изненадва.
– Какво ще направи Картал?
– Ще направи нещо, ще видим – отвръща уклончиво Сомер.
На следващата сутрин Картал се обажда на Севилай и ѝ предлага пари, ако се откаже от Ефе. Севилай е на ръба да се съгласи, но Йозер чува разговора, грабва телефона и вдига скандал на Картал.
В същото време в компанията Рючхан разказва на Сомер колко много е разочарована от баща му, че при първата им караница веднага е отишъл при Севилай.
Сомер се опитва да я успокои.
– Мамо, татко е ядосан заради Картал. Той си мисли, че ти си избрала Картал пред него.
– Нека си мисли каквото иска! Когато доведох Картал, не съм си и помисляла да се отказвам от теб и баща ти. Просто очаквах разбиране!
– Мамо, аз реших тази ситуация за себе си, но татко не можа.
– Да, и затова веднага отиде при оная жена! – заявява Рючхан.
– Не, тя се възползва от момента! Разбираш ли? Вие с татко ѝ разрешихте! Като продължаваш така да се държиш всичко оставяш на онази жена, но ти не го разбираш!
– Не, няма да направя и крачка назад. Да му искам прошка? Никога! Той не ме интересува повече! – казва тя, но очите ѝ издават болката, която не изрича
Малко по-късно Сомер научава, че баща му е наел къща за Севилай. Шокиран, той се обажда на мъжа, когото майка му е наела да следи Йозер, и му предлага пари, за да запази това в тайна от нея.
Същата сутрин Тюркян отива при баща си и го моли да не продава къщата. Садък обаче е категоричен:
– Ще продам къщата. Всеки ще получи своя дял.
Тюркян усеща, че баща ѝ иска да продаде къщата заради нейния дял, и решава да продаде своята част на сестра си Дерия. Надява се, че така Садък ще се откаже от продажбата.
