„Три сестри“, еп. 269: „Недей да се оправдаваш със Сомер! Ти ревнуваш Картал!"

Разберете какво се случва в еп. 268 на „Три сестри“: Тюркян, ядосана на баща си, се обажда на адвоката си, за да поиска справка за психическото здраве на Садък. Сомер е потресен, чувайки това.

НАКРАТКО: Какво се случва в еп. 269 на турския сериал „Три сестри“, който можете да гледате на 13 ноември по Diema Family от 22:00 ч.

Притеснен от възможността за рецидив на болестта на Дьонюш, Сердар се опитва да ограничи контактите ѝ с близките ѝ.

Йозер наема стая на Севилай в хотел.

Сомер говори с Йозер и го моли да се върне у дома.

Селчук моли Картал за разрешение да се ожени за Фиген.

Семейство Календер преживяват най-големия шок, когато прочитат призовката, донесена вкъщи от Ирфан.

Незахат веднага се изправя срещу Тюркян и ѝ казва, думи, които шокират Тюркян.

Рючхан казва на Тюркян, да спре да се оправдава със Сомер, защото всъщност тя ревнува Картал от сестра си.

Всичко за „Три сестри“

Тюркян говореше по телефона с Дьонюш, решена да предприеме следващата стъпка и да изправи баща им пред комисия, за да установят дали е наред с ума си.

– Како, не мога да повярвам, че искаш да направиш това! – възкликва Дьонюш, потресена и изпълнена с възмущение.

– Не започвай и ти! – отвръща Тюркян с рязък тон. – Ти дори не си представяш през какво минавам! Мислех, че с теб ще бъдем заедно в тази битка и ще се борим рамо до рамо. Какво се промени?

– Како, тази идея беше, за да предупредим татко, не за да го унижаваме! – настоява Дьонюш, отчаяно опитвайки се да я разубеди. – Ситуацията с Дерия беше друга. Моля те, не използвай и това срещу него!

– Той нарочно разреши на Дерия да се омъжи, само за да ми направи напук! – не отстъпва Тюркян.

– Не, съгласи се, защото не иска да загуби Дерия! Како, татко наистина не е добре! Моля те, откажи се от тази идея, защото много ще го нараниш!

– Ти се поддаваш на емоциите си! Аз няма да се предам толкова лесно и ще направя всичко, което трябва! – заявява категорично Тюркян.

– Какви емоции? Ти не мислиш трезво! – избухва Дьонюш. – Ако толкова искаш тази справка, върви и си я искай сама!

– Какво намекваш? Че съм луда ли? – тросва се Тюркян.

– Да, държиш се като такава! – не се поколебава Дьонюш.

Сердар, който наблюдава спора и вече е разстроен от новината, че болестта на Дьонюш се е върнала, не издържа. С ярост взема телефона от ръцете на Дьонюш и твърдо се обръща към Тюркян:

– Повече няма да безпокоиш Дьонюш с тези проблеми! – заявява той гневно.

– Какво си мислиш, че правиш? – опитва се да възрази Тюркян.

– Никой от вас не мисли за това през какво минава Дьонюш! Тя няма нужда от този стрес! Оставете я на мира! Стига вече!

Сердар затваря телефона, оставяйки Тюркян смаяна и безмълвна.

– Защо го направи? – пита го Дьонюш, объркана.

– Защото имаш нужда от спокойствие и подкрепа, а не от напрежение и обвинения – отвръща решително Сердар. – Сестрите ти или ще те подкрепят, или ще се оттеглят от живота ти. Това е крайното ми решение!

Опитвайки се да разбере какво се случва, Дьонюш е разтърсена от новината, че последните ѝ изследвания са лоши.

В имението Сомер научава от майка си, че е наредила да следят баща му. Според нея, когато Севилай разбере, че Йозер я е напуснал, ще се опита да се сближи отново с него.

– Мамо, ти напразно ревнуваш татко от тази жена – заявява Сомер.

– Синко, тази жена е дявол и ще оплете баща ти в мрежите си, ако не я държим под око – отвръща категорично Рючхан. – Затова трябва да го следя.

Междувременно, Йозер се среща със Севилай в хотел. Севилай му признава, че е била ядосана на него, но му благодари за подкрепата в труден за нея момент.

В този момент Йозер се среща със Севилай в хотела. Севилай му казва, че му е била много ядосана, но му благодари, че отново ѝ помага и подкрепя в труден за нея момент.

– Аз не те подкрепям, Севилай! Не си въобразявай нищо подобно! – отсича Йозер студено.

– Казах го от благодарност. Г-н Картал се държа човешки с мен, но змията Дерия го е подкокоросала! Те се обединиха срещу мен!

– Това не е въпросът – прекъсва я Йозер, след което се отправя към рецепцията и нарежда да дадат стая на г-жа Севилай.

– Защо е нужно това? Можех да остана в твоята стая! – усмихва се лукаво Севилай.

– Не говори глупости, Севилай!

– Просто се пошегувах, Йозер!

Севилай взема ключа от стаята си и оставя Йозер във фоайето. В този момент Сомер влиза и баща му е видимо изненадан да го види там.

Сомер предлага на баща си да поговорят.

– Татко, когато най-сетне можем да се насладим на живота си, ти решаваш да живееш в хотел? – пита Сомер.

– Да, за съжаление – въздъхва Йозер.

– Ти притискаш мама прекалено много. Картал ѝ е син, можеш да проявиш малко разбиране!

– Аз проявих достатъчно разбиране, Сомер! Но майка ти се обърна срещу мен и направи своя избор.

– Татко, защо трябва да правите избор? Човек не може да обича един и да наранява друг! И двамата робувате на гордостта си и се наранявате жестоко един друг!

– Виждам, че ти отдавна си приел Картал като свой брат – въздъхва тежко Йозер.

– Татко, не ме принуждавай да правя избор! Аз не съм приел Картал, но се опитвам да защитя семейството ни! Преживяхме толкова много трудности заедно, татко! Сега, когато можем да сме щастливи заедно, ти напускаш дома и влизаш в конфликти с мама. Моля те, върни се вкъщи! Хайде, обещавам, че мама няма да ти зададе нито един въпрос!

– Не, няма да се върна. Не мога да преглътна наглостта на Дерия, постъпките на Картал и факта, че майка ти тръгна против мен! Извинявай, Сомер, но и аз имам достойнство и гордост! – отсича Йозер и си тръгва…

Фиген и Селчук решават да се оженят и канят Картал на вечеря, за да му съобщят новината. Селчук изглежда видимо напрегнат, докато двамата с Фиген чакат появата на Картал.

След малко Картал пристига, ръкува се със Селчук, а Фиген му благодари, че е приел поканата им за вечеря. Без да губи време, Селчук заявява решението си:

– Решихме с Фиген да се оженим – казва той.

– Ти наистина искаш да се ожениш за Фиген? – пита Картал, замислен, сякаш преценява ситуацията.

– Да, но не съм само аз – и Фиген е съгласна с това! – отвръща Селчук.

– Виж, Селчук, не съм ти голям почитател, и го знаеш – заявява Картал с лека усмивка.

– Батко Картал! – намесва се Фиген, опитвайки се да смекчи тона.

– Но и ти не ме харесваш, нали?

– Ами… като вземем предвид обстоятелствата… – отговаря Селчук несигурно, докато Фиген го рита под масата, за да го подсети да внимава с думите си.

– Независимо от всичко, ти искаш да се ожениш за сестра ми, така ли? – пита го отново Картал, този път по-сериозно.

– Батко Картал, моля те! – намесва се отново Фиген.

– Фиген, какво става с теб? Успокой се! – скастря я Картал. – Ние си говорим. – Той се обръща към Селчук и пита: – А знаеш ли как се иска ръката на момиче?

– Това не е официално – започва да се оправдава Селчук. – Исках първо твоето съгласие, а после…

– Не, не, така не се иска съгласие – прекъсва го Картал. – Нямаш ли никого до себе си? Къде е брат ти?

– Какъв брат? – пита Селчук изненадано.

– Сомер – уточнява Картал.

– Сомер не ми е брат, а приятел от детството!

– Щом нямаш някой от семейството, поне доведи този твой приятел! – казва Картал строго.

– Всичко е объркано и мисля, че не е редно да викам Сомер в тази ситуация – казва Селчук объркано.

– Не бъркай двете неща! Ти и Сомер трябва да дойдете заедно, за да получиш моето съгласие. Аз теб не те познавам добре. Познавам само Сомер – заявява Картал твърдо. – Без него няма да получиш съгласието ми. Доведете го, поискай ръката на сестра ми като хората, и тогава ще помисля над решението си!

Селчук се напряга и обръща към Фиген с възмущение:

– Фиген, предупредих те да не се виждаме с този човек! – казва той нервно.

Картал се изправя и заявява:

– Фиген, предай на този човек, че няма нужда да идва със Сомер, защото съм против този брак!

Картал става от стола, но преди да успее да си тръгне, Фиген отчаяно го моли:

– Батко Картал, не си тръгвай!

– Какво? Да си тръгна ли? – пита Картал с усмивка. – Всъщност станах, за да видя кога ще донесат храната. О, ето, че вече идва!

Картал се връща на мястото си и сяда, смеейки се, докато Фиген и Селчук го гледат шокирани. Избухнал в смях, Картал ги изненадва:

– Батко Картал, как не те е срам! Всичко това шега ли беше? – пита Фиген с упрек, но и облекчение.

Смеейки се, Картал признава:

– Селчук, няма да преживееш скоро този шок! Но, ако разбирам правилно, ти и Фиген се обичате. Тя ми е като сестра. Но в момента брат ѝ е в казармата. Когато се върне, ще седнете и ще поговорите. Единственото, което аз мога да направя сега, е да ви поздравя!

На следващата сутрин Ирфан връчва на Садък уведомление да се яви пред комисия, за да бъде оценено психическото му състояние. Садък е шокиран – мачка листа, а в този момент Дерия, която се готви да заведе Ефе на детска градина, и Незахат излизат навън. Садък не губи време и, решен да изчисти името си, започва да се облича, за да отиде пред комисията. Дерия намира смачкания лист и осъзнава, че сестра ѝ е изпълнила заканата си.

– Дерия, какво се случва? – пита притеснена Незахат.

– Сестра ми съвсем се е побъркала! Тя иска да докаже, че баща ни не е с всичкия си! – казва Дерия, ядосана.

Решена да изясни нещата, Незахат веднага отива в имението на Корман и търси Тюркян.

– Лельо, какво е станало? Изглеждаш разстроена – посреща я Тюркян, но забелязва напрегнатия ѝ поглед.

– Когато вчера чух разговора ти с баща ти, не можах да повярвам на ушите си. Мислех, че говориш така от гняв, но разбирам, че намеренията ти са били съвсем сериозни!

Тюркян въздиша тежко.

– За това ли си дошла?

– Да! – казва твърдо Незахат. – Призовка дойде от съда, а баща ти едва не припадна на вратата. Майка ти никога не би постъпила така, Тюркян. Не знам на кого си се метнала, но това не ти отива! Постъпваш жестоко!

– А ти изобщо не мислиш какво преживях аз, лельо! Защо виждаш нещата само от една страна? Сестра ми обърна баща ми против мен, а ти очакваш да стоя и да търпя!

Незахат, дълбоко разочарована, казва, че Садък винаги е подкрепял и трите си дъщери и винаги е бил до тях.

– Знаеш ли как се нарича това, което правиш? Неблагодарност!

– Лельо! – възкликва Тюркян.

– Тюркян, Бог не ми даде шанс да имам свои деца, но винаги съм казвала, че имам три дъщери – теб, Дерия и Дьонюш. Всичко, което имам, е за вас. Преписах всичко на баща ти, без да искам нищо в замяна, но ако знаех, че така ще постъпиш, щях да оставя всичко на непознати – поне щяха да се молят за мен! А ти какво правиш? Искаш да изхвърлиш собствения си баща! Как не те е срам?

– Лельо, никого не смятам да гоня! Чичо и ти ще останете в къщата, защото смятам да я купя! А баща ми може да се премести с любимата си Мюжгян при Картал и Дерия!

– Добре разбирам твоите намерения, Тюркян! Мюжгян и останалото са само извинение. Ти искаш да отмъстиш на баща си за това, че подкрепи брака на Картал и Дерия! Дано Господ ти даде шанс да осъзнаеш това, което правиш, и дано съвестта ти помогне да изчистиш злобата от сърцето си! – заявява Незахат и си тръгва, като се разминава с Рючхан.

– Е, успя! Най-накрая направи онова, което искаше – казва Рючхан, поглеждайки Тюркян.

– Всички вие ме принудихте! – отвръща Тюркян, опитвайки се да се оправдае.

– Никой не те е принуждавал, Тюркян! Ти сама реши да ровиш все по-дълбоко, заслепена от злоба към Картал и Дерия!

– Моята сестра, без капка срам, отиде при бившия ми съпруг! Баща ми, Сомер, вие всички – всички решихте, че това е нормално! – отвръща Тюркян.

– Казваше, че се притесняваш какво ще каже Сомер и че не искаш да избираш между сестра си и него. Но виж – никой не го прие толкова сериозно, освен теб. Вече всички затвориха тази страница. Що за гняв е твоят?

– Какво искаш да кажеш?

– Недей да се оправдаваш със Сомер, Тюркян! Ти ревнуваш щастието на сестра си! Ревнуваш Картал!

– Вие… чувате ли се какво говорите? Как можете да си помислите нещо такова?! – възкликва Тюркян, видимо разтърсена.

– Тогава не ме карай да си го мисля – отвръща Рючхан. – Щом аз съм го усетила, може и Сомер да го усети! Ела на себе си, Тюркян!