Разберете какво се случва в еп.260 на „Три сестри“ Пристигането на Мюжгян в къщата предизвиква напрежение в семейство Календер. Момичетата не искат да приемат тази ситуация и са против баща им да се ожени за Мюжгян. В същото време отношенията между Картал и Дерия се изострят.
Какво се случва в епизод 261 на турския сериал „Три сестри“, който може да гледате всяка вечер от понеделник до петък по Diema Family от 22:00 часа.
Йозер, който не може да се отърси от шока, след като разбра, че Картал е син на Рючхан отива при него в фирмата му завява, че няма да го приеме никога в семейството си и се държи груба с него.
Йозер се опитва да принуди Сомер да забие нож в гърба на Картал.
Картал се сбогува с Дерия, но тя не му позволява да замине. Сомер е изненадан да види Дерия до Картал и променя плана си. Картал е арестуван заедно с Аднан.
Всичко за „Три сестри“
Йозер, който не може да се отърси от шока, след като разбра, че Картал е син на Рючхан отива при него в фирмата му.
Картал любезно го приема в кабинета си и го кани да седне.
Йозер казва на Картал, че го познава като зет на г-н Уралфа.
- Да, бях негов зет. Той беше баща на покойната ми съпруга - потвърждава Картал, вдигайки поглед.
- Това сега няма значение! - отсича Йозер с нарастващ гняв. - Разбрах, че си станал пешка в ръцете на Аднан, който години наред планирал своя план за отмъщение. В край на крачищата това разбрахме!
- Всеки го разбира както иска - отвръща Картал.
Йозер примижава и думите му падат като остри камъни:
- Не разбирам защо ни помагаш, но запомни - никога няма да те приема! Ти никога няма да станеш част от моето семейство.
След тези думи Йозер се изправя, готов да си тръгне.
Картал става от стола си в гръб му казва, че той това не очаква от него, а и защо да иска той да го приеме.
Йозер се обръща, а лицето му издава голямата му ненавист:
Йозер се обръща и казва, че той е плод на страшно престъпление, затова той винаги ще го ненавижда. Йозер не иска Картал да виси като черна тъма над сина му и жена му и добавя:
- Ти си плод на престъпление, срамно и ужасно. Завинаги ще те ненавиждам заради това! Не искам ти да стоиш като черна сянка над семейството ми, над сина ми и жена ми! Не си позволявай да се държиш като брат на Сомер. Ти си черно петно от миналото и винаги такова ще останеш!
Картал едва удържа гнева си. С хладен тон казва:
-Добре, а този, вашият син, който имате от любовницата си. Незаконно роденият, син-крадец, Мустафа, той кой е? - пита Картал.
Йозер избухва и се хвърля към Картал, викайки:
- Не смей да произнасяш името на Мустафа! Дръж устата си затворена, иначе ще съжаляваш.
Картал, невъзмутим, го поглежда право в очите:
- Ако ще говориш за мен, научи се да подбираш думите си, защото и аз мога да ги подбирам. И запомни - нито искам да съм част от твоето семейство, нито очаквам бащинско отношение от теб. Аз си имам баща! .
- Значи и него си намерил!
- Не, но скоро ще се запозная и с него!
- Значи ти знаеш, кой е той? - погледът на Йозер е смесица от страх и ярост.
- Имам телефон и адрес, но не го открих там.
Йозер пристъпва към него със заплашителен тон:
- Не си и помисляй да го доведеш в Айвалък. Заклевам се, ще ви заровя и двамата в гроба, който Аднан беше подготвил за теб!
Вбесен Картал показва на Йозер вратата и му казва да се маха.
Йозер се връща, а пред къщата вижда Сомер да мие таксито си и го моли да му разкажа, как с Картал смятат да предадат Аднан на полицията.
- Картал ми каза, че Аднан планира да избяга заедно с нашия финансов директор. Така полицията ще хване и двамата наведнъж - и Аднан, и директора.
- А защо тогава не предадеш и Картал като техен съучастник? - предлага Йозер.
- Благодарение на Картал ще успеем да оправим нещата. Той рискува живота си, доверявайки ми се, татко.
Йозер не отстъпва:
- Но всичко това се случи именно заради Картал, нали?
Сомер клати глава, опитвайки се да запази спокойствие:
- Не е така, татко! Не само Картал има вина. И аз, и ти, и Мустафа - всички ние допуснахме грешки. Аднан е главата на змията, а Картал беше просто използван. Да го обвиним наравно с тях е несправедливо и съвестта ми не го позволява.
Йозер го поглежда, лицето му изкривено от омраза:
- Сомер, знаеш ли какво говориш? Картал е син на онзи нещастник, който насили майка ти! Как можеш да му имаш доверие?
- Татко, не можем да хвърляме вината на бащата върху детето. Картал не е виновен за неговите грехове!
Йозер изсумтява с презрение и с още по-голяма ярост продължава:
- О, не е виновен ли? Той сега търси баща си и сигурно ще го намери. И когато това стане, ще го доведе тук, при майка ти! Какво тогава, Сомер? Знаеш ли какво ще се случи? Ще стана убиец, ще убия и двамата! -Освен ако… - Йозер хвърля пронизващ поглед към сина си - освен ако ти не предадеш Картал заедно с Аднан на полицията. Иначе цял живот ще ми носиш бельо в затвора, когато ме осъдят за убийство!
Сомер въздиша тежко. Йозер не спира, а добавя:
- Чуй ме, Сомер, сега този случай е въпрос на чест! Майка ти някога искаше да ми разкаже за онзи ужасен момент, но аз не ѝ обърнах внимание. По онова време бракът ни беше просто брак по сметка. Но с времето я заобичах, Сомер, и сега ще я защитя с живота си, дори да означава да стана убиец!
Йозер завършва с хладен, безапелационен тон:
- Направи своя избор, Сомер.
В същото време Дерия приспива малкия Ефе, нежно го завива и го целува по челото. След което отваря гардероба и изважда елегантна черна рокля. Опитва се да я пъхне в работната си чанта, но роклята едва се побира. След няколко опита успява и, оглеждайки се нервно, се опитва да се измъкне от къщата, без никой да я забележи.
Но леля ѝ я спира на вратата и я пита къде е тръгнала. Дерия отговаря, че отива на строежа, защото тази седмица трябва да приключи проекта. Леля ѝ напомня, че утре е съдебното ѝ дело за развода с Мустафа.
Появява се и Дьонюш, която знае къде отива сестра ѝ и с неодобрение я гледа. Дерия я моли да наглежда Ефе, а Дьонюш ѝ отговаря, че тя е негова леля и ще се погрижи по-добре за него от нея, затова не трябва да се притеснява.
Дерия усеща напрежението, но решава да не задълбочава разговора. С бързи стъпки излиза от къщата, усещайки погледите на леля си и сестра си върху гърба си.
Действието прескача. Картал се прибира в дома си, уморен и замислен. Когато отваря вратата, забелязва приглушената светлина и аромата на свещи, който изпълва въздуха. Влиза в хола и спира изненадан. Пред запалената камина, обгърната в меката светлина, седи Дерия, облечена в къса черна рокля
Тя се усмихва загадъчно:
- Взех ключа от Фиген. Надявам се, че нямаш нищо против.
Картал е видимо изненадан, но в очите му проблясва радост. Той се приближава бавно към нея:
- Не очаквах това, но съм щастлив, че си тук.
Двамата се прегръщат топло, усещайки близостта си.
- Гладен ли си? - пита Дерия с мек глас, гледайки го в очите.
- Не, не съм гладен - отговаря той, като не откъсва поглед от нея.
Дерия се навежда бавно и обува елегантни високи обувки, а Картал следи всяко нейно движение с възхищение.
- Тогава - казва тя, - ще пусна музика и ще започнем нашата прощална вечер.
Тя включва музика, мелодията изпълва стаята с нежни звуци. Дерия протяга ръка към Картал:
- Каня те на танц.
Той хваща ръката ѝ и я притегля към себе си. Двамата започват да танцуват, потъвайки в ритъма на музиката. Пламъците от камината хвърлят топла светлина върху лицата им, създавайки магическа атмосфера. В този момент светът навън престава да съществува, има само тях двамата и споделената им близост.
В очите на Дерия проблясва тъга:
- Знаеш ли, че утре е важен ден за мен?
Картал я поглежда загрижено:
- Да, знам. Как се чувстваш?
Тя въздиша леко:
- Смесени чувства. Но тази вечер искам да забравя за всичко. Искам да запомня този момент.
Картал я притиска по-близо:
- Тогава нека направим тази нощ незабравима.
Двамата продължават да танцуват, докато музиката ги обгръща, а сърцата им бият в един ритъм. Времето сякаш спира, и те се наслаждават на всеки миг, осъзнавайки колко ценна е тази споделена вечер.
На сутринта Картал и Дерия спят прегърнати, когато внезапно тя подскача уплашено - вижда силует на вратата на спалнята. Аднан стои там, наблюдавайки ги с хладен поглед.
-Време е, синко - казва Аднан, а гласът му е твърд и непреклонен.
- Махни се! Излез навън! - ядосан е Картал.
- Дай ми това, което ти дадох! - настоява Аднан.
- Чуй ме, излез веднага навън, аз ще дойда след малко! - крещи изнервено Картал.
Дерия, все още разтреперана, прошепва на Картал, че трябва да се обадят в полицията. Но той я прегръща, опитвайки се да я успокои:
- Не се тревожи, аз ще уредя всичко. Обещавам.
Картал излиза от стаята и излиза пред къщата, където го чака Аднан. Дерия слуша разговора им от терасата.
Аднан казва на Картал, къде ще пристигна на пристанището финансовия директор и казва на Картал да вземе пистолетите, защото никъде не може да отидат, без да убият финансовия директор. В същото време Дерия слиза при тях. Картал казва, че това, което му е дал е в офиса, но ще му трябва малко време.
Аднан излиза на улицата
След като остава насаме с Картал, Дерия, разтревожена, го пита:
- Наистина ли заминаваш?
Картал я прегръща силно, сякаш опитвайки се да запечата този момент в сърцето си. Очите му са изпълнени с нежност:
- Винаги съм те обичал, Дерия, и винаги ще те обичам. Никога не забравяй това.
- Тогава… остави ми нещо, което да ми напомня за теб - прошепва Дерия с тъжен глас.
- Какво да ти оставя?
- Нещо, което да поглеждам, когато те няма, и да плача…
Картал поглежда към пантофите си, който Дерия е обула и предлага това да бъдат пантофите. Двамата се прегръщат, Дерия плаче.
- Сбогом, мила моя...! - казва Картал и тръгва, но отново се връща и силно прегръща.
След това целува Дерия и напуска дома си, като оставя любимото си момиче да плаче в двора.
Картал подава ключовете от колата си на Аднан с решителен поглед:
- Вземи моята кола и върви. Аз ще се отбия в офиса да взема оръжието.
Аднан кимва и тръгва, без да подозира нищо. Щом той изчезва от поглед, Картал веднага набира Сомер и двамата уговарят среща на тиха уличка, далеч от любопитни погледи. Картал го посреща със сериозен израз и бързо обяснява:
- Планът на Аднан е да избяга тази вечер. Аз ще го задържа колкото се може по-дълго, за да спечеля време. Ти трябва да извикаш полицията, но бъди внимателен - не можем да рискуваме.
В същото време Тюркян е в съда, за да подкрепи Дерия, но нея я няма и Тюркян се опитва да ѝ се обади, но Дерия не ѝ вдига.
Същевременно, Дерия си припомня разговора между Картал и Аднан, който неволно е подслушала. Спомня си мястото и часа, когато Картал трябва да тръгне. В този момент сърцето ѝ подсказва, че трябва да бъде до него. Вместо да отиде в съда, тя бързо се отправя към кея, решена да го спре, да го задържи и да му попречи да замине.
Докато Дерия бърза към кея, Садък е събрал другите си две дъщери - Дьонюш и Тюркян - за разговор. Те приемат поканата му, като предполагат, че баща им е осъзнал грешките си и ще им се извини. Когато пристигат, обаче, Садък е облечен в официален костюм, който събужда съмнение у тях.
- Къде е Дерия? - пита Садък с хладен тон.
Дьонюш му отговаря, че има работа и няма да дойде и изненадана пита баща си, защо е облякъл този официален костюм.
-Аз не искам никой да говори, че живея с г-жа Мюжгян без брак, затова днес се ожених за нея! - заявява Садък и хвърля брачното свидетелство пред тях.
Дьонюш и Тюркян са шокирани, не вярвайки на очите си.
- Трите ми дъщери ми обявиха война! Ето, вземете това - след като искаме война, нека воюваме! - Той се изправя гордо. - Хайде, да видим кой ще победи!
Действието се пренася на кея, където пристига Дерия.
- Картал! - крещи тя отчаяно.
Картал се обръща изненадано и вижда любимата си
- Дерия, какво правиш тук? - притеснен, той я прегръща силно.
- Моля те, не заминавай! - Дерия се разплаква в ръцете му. - Не ме оставяй, Картал. Толкова много те обичам!
Скрит наблизо, Сомер наблюдава сцената заедно с полицията, но не може да скрие изненадата си, когато вижда Дерия до Картал.
Ядосан Сомер си мисли, че трябва да направи нов план и си спомни думите на баща си.
„Може също така да накараш полицията да арестува Картал като съучастник...“
Аднан вижда полицията и започва престрелка, но бързо е обезвреден и всички са арестувани, включително Картал. Един от полицаите задържа и Дерия, повеждайки я към полицейската кола. Картал се обръща към Сомер с молба:
- Направи нещо! Дерия няма нищо общо с това!
Сомер мълчи и не си помръдва пръста.
Действието прескача в полицейския участък.
Дерия подписва показанията си и е освободена. Дерия се обръща към комисаря и го пита какво ще стане с Картал и кога ще го пуснат.
Сомер, който стои наблизо, се намесва грубо:
- Това не те засяга, Дерия. Върви си у дома и ме чакай там. Трябва да поговорим.
Дерия го поглежда непоколебимо:
- Няма да си тръгна! Ще чакам Картал!
- Дерия?! - предупреждава я Сомер.
-Аз никъде няма да ходя! - уверено заявява Дерия и сяда обратно на стола.
Комисарят я прекъсва учтиво:
- Госпожо Дерия, не можете да чакате господин Картал тук. Имаме още работа с него и не е ясно дали ще бъде освободен скоро.
- Какво означава това? Той не е виновен в нищо! - възразява Дерия разпалено.
Комисарят свива рамене:
- Това ще реши прокурорът, като вземе предвид показанията на господин Сомер.
-Ти ще вкараш Картал в затвора ли? - пита Дерия Сомер.
Сомер казва на Дерия да поговорят отвънка и я хваща и насила извежда.
- Пусни ме! - дърпа се тя. - Дори не се опитвай да ми повишаваш глас, защото ще напиша жалба срещу теб!
-За това, че спасих живота ти ли? - пита Сомер.
-Не ти, а Картал спаси живота ми! - отвръща Дерия.
Сомер спира и я гледа настоятелно:
- Дерия, не разбираш ли, сестричке, че трябва да те защитя? Видях какво се случи на кея - ти си поела по лош път. Не мога да допусна това!
Дерия застава пред Сомер и му заявява, че тя обича Картал, а той нея!
- Картал не те обича, Дерия - казва Сомер. - Той те използва, за да отмъсти на сестра ти.
- Това не е вярно! Говорихме отдавна за това - отвръща Дерия убедено.
Сяда на една от пейките във фоайето на полицейския участък и заявява на Сомер твърдо:
- Ще чакам тук, докато не освободят Картал, независимо от цената.
Един полицай вика Сомер, за да даде показания. Дерия го поглежда за последно и го моли:
- Моля те, не обвинявай Картал.
Тюркян се прибира вкъщи и казва на Рючхан, че баща ѝ тайно се е оженил за Мюжгян.
Тя моли Рючхан да поговори с приятелката си.
Рючхан я уверява, че явно между двамата има някакви чувства, защото Мюжгян никога не би влязат в живота на друг човек.
В същото време Садък събира всички снимки на Несрин и ги подрежда в бараката в двора.
-Понякога ще идвам да си говоря с теб, казва Садък преди да напусне бараката и остави спомените си вътре.
