Актуално Какво ще се случи...

„Три сестри“, еп. 260: Трите сестри се опълчват срещу решението на баща си

Добави коментар

Пристигането на Мюжгян в къщата предизвиква напрежение в семейство Календер. Момичетата не искат да приемат тази ситуация и са против баща им да се ожени за Мюжгян. В същото време отношенията между Картал и Дерия се изострят. Разберете още какво ще се случи в еп. 260 на турския сериал „Три сестри“, който може да гледате всяка вечер от понеделник до петък по Diema Family от 22:00 часа.

Тук може да разберете какво се случва в еп.252-259 на „Три сестри“

Какво се случва в епизод 260 на турския сериал „Три сестри“, който може да гледате всяка вечер от понеделник до петък по Diema Family от 22:00 часа.

Пристигането на Мюжгян в къщата предизвиква напрежение в семейство Календер.

Момичетата не искат да приемат тази ситуация и са против баща им да се ожени за Мюжгян.

В същото време отношенията между Картал и Дерия се изострят.

Йозер се опитва да настрои Сомер срещу Картал.

Тюркян заявява, че ще продаде къщата, в случай че баща ѝ се ожени за Мюжгян.

Всичко за „Три сестри“

Вечерта Фиген отива в дома на Картал. Картал я посреща като ѝ казва, че добре, че е дошла, защото има нещо да ѝ каже.

- Реших да се върна в Истанбул, Фиген. Искам да знам дали ще дойдеш с мен, или ще останеш тук. Компанията ще продължи да работи в Айвалък.

Фиген го пита, дали това не е прибързано решение. Картал ѝ отговаря, че така трябва и ще я разбере ако тя не иска да тръгне с него.

-Ти си моето семейство, батко Картал! - казва Фиген. -Където си ти, там съм и аз.

Картал я моли да не взема прибързано решение, а да поговори със Селчук.

- А какво мисли Дерия за това твое решение? Знам, че нещата между вас не са просто приятелство, батко Картал. Не съм толкова наивна.

Той сваля поглед и прошепва, сякаш се бори със собствените си чувства:

- Дерия не иска да заминавам… и аз също не искам да се разделям с нея. Тя е необикновено момиче, разбира ме така, както никой друг. Но не мога да я въвличам в моите проблеми. Не мога да постъпя така с нея.

Фиген въздъхва дълбоко и поклаща глава.

- Ох, наистина не ти върви в любовта! Толкова съжалявам…

Картал се усмихва тъжно и добавя:

- Не, този път ми провървя! С Дерия се забавлявам така, както не съм се забавлявал с никоя друга. С нея се смея, радвам се - тя е единствената, която наистина ме оценява. Дори когато се караме, има нещо мило в това.

Фиген го поглежда замислено.

- Тогава не се разделяйте толкова лесно!
-Какво да направя?
- Например, прекарайте един ден заедно. Един последен ден, изпълнен с хубави спомени. Така ще се разделите с усмивка, а не със сълзи.
-Ще стане по-лошо, така ще ѝ причиня болка - смята Картал.
-Не, не мисля така. -отвръща Фиген.- Най-хубавите спомени остават, когато двама се разделят обичайки се!

В същото време Фатих моли Дерия и Дьонюш да чуят баща, защото той има нещо да им каже.

- Не, не и докато тя е тук! - отговарят момичетата, непреклонни.

Фатих обаче настоява, опитвайки се да ги убеди. След известно време, Дерия и Дьонюш все пак се отправят към хола, където всички обитатели на къщата са се събрали.

Садък започва бавно своята реч, поглеждайки сериозно дъщерите си:

- Не искам повече караници в този дом. Искам да има мир и спокойствие. - Докато говори, погледът му се спира върху Дерия и Дьонюш, а после добавя: - Ние с г-жа Мюжгян взехме важно решение. Вие знаете за него, а утре започваме подготовките за сватбата.

Дерия и Дьонюш се споглеждат шокирани, не можещи да повярват на чутото.

- Защо толкова бързаш, татко?! - възразява ядосано Дьонюш. - Нима синът на госпожа Мюжгян не влезе съвсем наскоро в затвора? А вие вече за сватба мислите?

Садък се обръща към Мюжгян с кратко извинение и обяснява:

- Нали всички искахте Узай да си понесе последствията? Това вече е зад нас.
- Но не разбираме защо трябва да бързате толкова! - настоява Дьонюш. - Сега ли е времето за това?

Садък отговаря с увереност:

- Сега е най-подходящият момент.

Дьонюш потръпва от гняв и възмущение:

- Как можеш да доведеш в дома ни жена, която дори не познаваме, татко?

Садък взема ръката на Мюжгян и с твърд глас заявява:

- Аз я познавам достатъчно добре, Дьонюш. И който иска, може също да я опознае и приеме. Това е всичко, което исках да ви кажа.

В този момент Дерия демонстративно напуска стаята.

- Разбрахме, татко - казва Дьонюш с разтреперан глас. - Още не си се оженил, а ние ти станахме чужди. Няма повече какво да си кажем! - поглеждайки баща си с огорчение Дьонюш отива в стаята си.

Дьонюш набира телефона на Тюркян, а Дерия е до нея. Когато сестра им отговаря, Дьонюш ѝ съобщава през сълзи:

- Утре татко се жени… Готвят се за сватба.

Тюркян от другата страна мълчи, видимо шокирана, и след дълга пауза им казва:

- Моля ви, не се карайте с никого. Ще ви се обадя, щом осмисля тази новина.

В същото време Сомер и Йозер си говорят в градината.

- Говори ли с Картал? - пита Йозер, втренчен в далечината. - Той знае ли кой е истинският му баща?

Сомер въздъхва и клати глава.

- Говорихме, но за това не е ставало дума. В момента планираме как да поставим капан на Аднан.

Йозер пламва и рязко го прекъсва:

- Никакво „ние“, Сомер! - настоява той с гневен тон. - И не трябва обезателно да действаш с Картал! Този мерзавец трябва час по-скоро да напусне живота ни.
- Ще го напусне, татко, но първо ще помогне на полицията да хване Аднан и финансовия директор.

Йозер го пронизва с поглед, лицето му е изпълнено с подозрение.

- Това е трик, Сомер! - процежда ядосано той. - Картал си играе с теб, за да бъде близо до теб и майка ти. Не му позволявай да ти се прави на голям брат!

Вбесен, Йозер се изправя и се прибира, оставяйки Сомер сам с мислите си. Сомер се усмихва леко.

- Ти се оказа по-лош от мен, татко…

В този момент към Сомер се приближава Тюркян. Тя сяда на масата до него, въздишайки тежко.

- Какво става? Май новините не са добри? - пита Сомер.

Тюркян го поглежда тревожно и въздъхва.

- Баща ми се готви да се ожени за Мюжгян.

Сомер вдига рамене, опитвайки се да омекоти ситуацията.

- Тюркян, може би трябва да го оставите на спокойствие. Доста внимание му отделихте за това решение.
- Но той е решил да я доведе на мястото на мама! - възразява тя, очевидно разстроена.

Сомер се опитва да бъде разумен, като поставя ръка върху нейната.

- Минало е много време, откакто майка ти е починала. Нормално е баща ти да иска да намери щастие и спокойствие с друга жена. Може би това е нещо, което и той заслужава.
- Искам баща ми да бъде щастлив, Сомер. Но не и с нея! Не и с Мюжгян. Това няма да го допусна.

Сомер отговаря, че той е уверен, че трите сестри ще се справят с този проблем.

Сомер се усмихва и с нежност я прегръща, притискайки я към себе си. После я пита шегувайки се:

- А ние? Кога ще се оженим? Или сестрите ти няма да разрешат?

Двамата се смеят.

-За нас не знам, но на баща си няма да позволя да се ожени! - категорична е тя.
Рано сутринта Тюркян пристига в бащината си къща, разтърсена от гняв и решителност. Тропайки на входната врата, тя събужда всички обитатели на дома.

Фатих отваря вратата, зяпайки изненадано.

-Добро утро! - поздравява я чичо ѝ.
-Чичо, можеш ли да извикаш татко?
-Задава се ураган…
-Чичо, повикай татко, чакам го в кухнята - повтаря ядосана Тюркян.

Садък скоро се появява, видимо изненадан от ранното ѝ посещение.

- Тюркян? Толкова рано… Какво се е случило?
-Теб трябва да попитам, татко? - отговаря тя хладно.

В този момент в кухнята влизат Дерия и Дьонюш.

- Момичета, оставете ни да поговорим насаме с Тюркян - казва Садък със спокоен, но твърд тон.
- Не, не, нека и те останат! - отвръща Тюркян решително. - Нека и те чуят това, което ще кажа.

Садък се замисля за момент и осъзнава:

- Значи вие вече сте казали новината на сестра си?
- Това е въпрос, който засяга всички ни, нали така, татко? - намесва се Дерия с предизвикателен поглед.

Садък става видимо ядосан:

- Така ли? Значи аз не мога да се меся във вашите дела, но вие може да се месите в моите?

Гневът му започва да се разпалва.

-Също така идваш рано сутринта, вдигаш шум и вдигаш на крак цялото семейство.

Тюркян пристъпва напред и с категоричен тон заявява:

- Ще дойда, когато пожелая, защото това е моят дом, татко! Ако някой не е доволен, може да си тръгне!

Думите ѝ са насочени към Мюжгян, която стои на втория етаж и слуша напрегнатия разговор.

-Дори да е твой дом, ти нямаш право да идваш тук така! - крещи нервен Садък.
-Има, татко! - заявява Дьонюш.
-Ти също нямаш право да си против нас, заради тази жена! - отвръща Дерия.
- Вие напълно сте забравили къде е мястото ви! - възкликва Садък, почервенял от яд.
-С какво ние сме преминали границата, виж се себе си! - крещи Тюркян.
-Какво си мислите, че правите? Кои сте вие, за да ми държите сметка?! - беснее Садък.
- Ние сме твоите деца! - отговаря Тюркян с разтреперан глас. - Може да не живеем тук, може мама вече да не е с нас, но ти не можеш да ни забраняваш да кажем мнението си!
- Това е неуважение! - извиква Садък. - Вие не можете да застанете срещу мен така! Или ще проявите уважение, или…
- Или какво? - Тюркян го поглежда право в очите, невярваща. - Ще ни зачеркнеш заради тази жена? Ще ни изгониш от дома ни ли?
-Аз не мога да допусна да проявявате неуважение към мен! Вратата е там - Садък сочи вратата, обзет от безсилие и гняв.
- Ти няма да ми сочиш вратата, татко! Аз също имам право над този дом. Напомням ти, че Сомер купи третия дял от къщата! А сестрите ми имат право над този дом като законни наследници на мама - учителката Несрин!

Садък сменя цвета на лицето си от гняв и въпросът му прозвучава като предизвикателство:

- Какво означава това? Заплашваш ли ме, че ще ме изгониш от собствения ми дом?
-Аз искам да ти каже, че не можем да живеем с тази жена под един покрив! - отговаря Тюркян. -Но, ти го разбирай като искаш татко. Но, след като си решил да доведеш в дома ни чужда жена, то аз знам, как да срина тази къща върху главата ти! - казва Тюркян и както дойде с гръм и трясък, така и си тръгва като затръшва вратата със всички сили.

По-късно Мюжгян се опитва да успокои Садък и му предлага:

- Защо не се преместим в чифлика след сватбата? Така ще избегнем караниците с момичетата.

Но, Садък не приема предложението като казва, че това е неговият дом. Мюжгян му предлага ако иска да отложат сватбата си, докато момичетата се успокоят.

Дерия отива на работа, а там я чака Картал. Тя го поглежда изненадано и с лека нотка на раздразнение в гласа си пита:

-Защо се старееш за къща, в която не смяташ да живееш?
-Може други да живеят тук?
-Какво? Мислиш да я продадеш ли? - пита Дерия.
-Не, защо да я продавам? Може ти да живееш тук, заедно с детето си?
- Какво ще правим със сина ми в твоята къща? - казва тъжна Дерия.

Картал предлага на Дерия да се разходят.

- Сбогуванията не трябва да бъдат тъжни, Дерия.- казва ни в клин, ни в ръкав Картал.

Тя го поглежда с объркване.

- А какви трябва да бъдат, според теб?

Картал нежно я хваща за ръцете и прошепва:

- Липсваш ми, Дерия… много ми липсваш.

Дерия се дърпа леко, опитвайки се да прикрие емоциите си.

- Сбогуването означава раздяла, Картал. И какво искаш, да ме ядосаш ли? Едва се сдържам да не те ударя!
- Ако искаш, може да ме удариш, но мисля, че тук не е подходящото място.
- Писах ти хиляди съобщения - избухва тя. - А ти не отговори на нито едно! Сега обаче стоиш тук пред мен и ми говориш, че ти липсвам! Недей да си играеш с моите чувства, защото ми е трудно да живея така!

Картал отстъпва крачка назад и тихо казва:

- Права си, Дерия. Извини ме… по-добре ще е да си тръгна.

Изненадана Дерия го хваща за рамото, преди да успее да се отдалечи.

- Картал, какво става с теб? Не мога да те разбера! Един ден идваш, на следващия си отиваш! Не знам на какво да вярвам вече.

Картал разказва на Дерия за снощния му разговор с Фиген, за нейното предложение да се разделят обичайки се.

Дерия го поглежда с неподправено възмущение и иронична усмивка.

- Фиген наистина е казала голяма глупост - изрича тя хладно и рязко се обръща, оставяйки Картал сам

Садък, който се готви да се ожени за Мюжган въпреки всичките възражения на дъщерите си, води бъдещата си съпруга в затвора, за да види сина си Узай.

Узай, който вини Мюжган за случилото се с него, наранява майка си още повече с всяка своя дума.

-Всеки ден ще идваш на тази врата, ще искаш да ме видиш... Ще те науча как да живееш, без да ме виждаш... - заявява Узай.

Същия ден, в ресторанта, където Сомер и Тюркян за пръв път се срещнаха, двамата сядат на масата, обзети от спомени.

Сомер се усмихва с носталгия и леко закачлив тон:

- Днес отново сме тук, ти като готвачка, а аз като таксиметров шофьор - казва той със закачка. - Помниш ли? Там, ей на онази маса седяхме.

Тюркян се разсмива, очите ѝ заблестяват от спомена:

- Помня! Първото нещо, което си помислих, беше: „Какъв богат сноб.“

Сомер се прави на възмутен и се подсмихва:

- Сноб?! Така ли си мислеше?
- Така си помислих, като те видях за първи път! - потвърждава тя с усмивка.

Сомер замълчава за миг и после добавя с нежност:

- А аз, когато те видях, си помислих колко си красива и деликатна. Но за мен нещата тогава бяха по-сложни.

Тюркян казва, че ако животът им се беше развил по друг начин и ако не се бяха развели, щяха да имат годишнина следващата седмица. Когато казва това, на устните ѝ се появява лека усмивка. Но Сомер казва, че и без това е тяхната годишнина.

Решена да предотврати брака между Садък и Мюжган, Тюркан моли Сомер да ѝ помогне с продажбата на къщата, ако баща ѝ се реши да направи това.
Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Още публикации за: Три сестри

„Три сестри“, еп. 267: Садък шокира всички с решението си за Картал и Дерия

„Три сестри“, еп. 266: Йозер стреля по Картал! - какво ще се случи…

„Три сестри“, еп. 265: Садък гони Дерия от дома си, като ѝ взима детето!

„Три сестри“, еп. 264: Дерия съобщава на Картал, че е бременна!

„Три сестри“, еп. 263: Ще замине ли Картал? Ще остави ли Дерия?