Тук може да разберете какво се случва в еп.252-259 на „Три сестри“
Какво се случва в епизод 260 на турския сериал „Три сестри“, който може да гледате всяка вечер от понеделник до петък по Diema Family от 22:00 часа.
Пристигането на Мюжгян в къщата предизвиква напрежение в семейство Календер.
Момичетата не искат да приемат тази ситуация и са против баща им да се ожени за Мюжгян.
В същото време отношенията между Картал и Дерия се изострят.
Йозер се опитва да настрои Сомер срещу Картал.
Тюркян заявява, че ще продаде къщата, в случай че баща ѝ се ожени за Мюжгян.
Всичко за „Три сестри“
Вечерта Фиген отива в дома на Картал. Картал я посреща като ѝ казва, че добре, че е дошла, защото има нещо да ѝ каже.
- Реших да се върна в Истанбул, Фиген. Искам да знам дали ще дойдеш с мен, или ще останеш тук. Компанията ще продължи да работи в Айвалък.
Фиген го пита, дали това не е прибързано решение. Картал ѝ отговаря, че така трябва и ще я разбере ако тя не иска да тръгне с него.
-Ти си моето семейство, батко Картал! - казва Фиген. -Където си ти, там съм и аз.
Картал я моли да не взема прибързано решение, а да поговори със Селчук.
- А какво мисли Дерия за това твое решение? Знам, че нещата между вас не са просто приятелство, батко Картал. Не съм толкова наивна.
Той сваля поглед и прошепва, сякаш се бори със собствените си чувства:
- Дерия не иска да заминавам… и аз също не искам да се разделям с нея. Тя е необикновено момиче, разбира ме така, както никой друг. Но не мога да я въвличам в моите проблеми. Не мога да постъпя така с нея.
Фиген въздъхва дълбоко и поклаща глава.
- Ох, наистина не ти върви в любовта! Толкова съжалявам…
Картал се усмихва тъжно и добавя:
- Не, този път ми провървя! С Дерия се забавлявам така, както не съм се забавлявал с никоя друга. С нея се смея, радвам се - тя е единствената, която наистина ме оценява. Дори когато се караме, има нещо мило в това.
Фиген го поглежда замислено.
- Тогава не се разделяйте толкова лесно!
-Какво да направя?
- Например, прекарайте един ден заедно. Един последен ден, изпълнен с хубави спомени. Така ще се разделите с усмивка, а не със сълзи.
-Ще стане по-лошо, така ще ѝ причиня болка - смята Картал.
-Не, не мисля така. -отвръща Фиген.- Най-хубавите спомени остават, когато двама се разделят обичайки се!
В същото време Фатих моли Дерия и Дьонюш да чуят баща, защото той има нещо да им каже.
- Не, не и докато тя е тук! - отговарят момичетата, непреклонни.
Фатих обаче настоява, опитвайки се да ги убеди. След известно време, Дерия и Дьонюш все пак се отправят към хола, където всички обитатели на къщата са се събрали.
Садък започва бавно своята реч, поглеждайки сериозно дъщерите си:
- Не искам повече караници в този дом. Искам да има мир и спокойствие. - Докато говори, погледът му се спира върху Дерия и Дьонюш, а после добавя: - Ние с г-жа Мюжгян взехме важно решение. Вие знаете за него, а утре започваме подготовките за сватбата.
Дерия и Дьонюш се споглеждат шокирани, не можещи да повярват на чутото.
- Защо толкова бързаш, татко?! - възразява ядосано Дьонюш. - Нима синът на госпожа Мюжгян не влезе съвсем наскоро в затвора? А вие вече за сватба мислите?
Садък се обръща към Мюжгян с кратко извинение и обяснява:
- Нали всички искахте Узай да си понесе последствията? Това вече е зад нас.
- Но не разбираме защо трябва да бързате толкова! - настоява Дьонюш. - Сега ли е времето за това?
Садък отговаря с увереност:
- Сега е най-подходящият момент.
Дьонюш потръпва от гняв и възмущение:
- Как можеш да доведеш в дома ни жена, която дори не познаваме, татко?
Садък взема ръката на Мюжгян и с твърд глас заявява:
- Аз я познавам достатъчно добре, Дьонюш. И който иска, може също да я опознае и приеме. Това е всичко, което исках да ви кажа.
В този момент Дерия демонстративно напуска стаята.
- Разбрахме, татко - казва Дьонюш с разтреперан глас. - Още не си се оженил, а ние ти станахме чужди. Няма повече какво да си кажем! - поглеждайки баща си с огорчение Дьонюш отива в стаята си.
Дьонюш набира телефона на Тюркян, а Дерия е до нея. Когато сестра им отговаря, Дьонюш ѝ съобщава през сълзи:
- Утре татко се жени… Готвят се за сватба.
Тюркян от другата страна мълчи, видимо шокирана, и след дълга пауза им казва:
- Моля ви, не се карайте с никого. Ще ви се обадя, щом осмисля тази новина.
В същото време Сомер и Йозер си говорят в градината.
- Говори ли с Картал? - пита Йозер, втренчен в далечината. - Той знае ли кой е истинският му баща?
Сомер въздъхва и клати глава.
- Говорихме, но за това не е ставало дума. В момента планираме как да поставим капан на Аднан.
Йозер пламва и рязко го прекъсва:
- Никакво „ние“, Сомер! - настоява той с гневен тон. - И не трябва обезателно да действаш с Картал! Този мерзавец трябва час по-скоро да напусне живота ни.
- Ще го напусне, татко, но първо ще помогне на полицията да хване Аднан и финансовия директор.
Йозер го пронизва с поглед, лицето му е изпълнено с подозрение.
- Това е трик, Сомер! - процежда ядосано той. - Картал си играе с теб, за да бъде близо до теб и майка ти. Не му позволявай да ти се прави на голям брат!
Вбесен, Йозер се изправя и се прибира, оставяйки Сомер сам с мислите си. Сомер се усмихва леко.
- Ти се оказа по-лош от мен, татко…
В този момент към Сомер се приближава Тюркян. Тя сяда на масата до него, въздишайки тежко.
- Какво става? Май новините не са добри? - пита Сомер.
Тюркян го поглежда тревожно и въздъхва.
- Баща ми се готви да се ожени за Мюжгян.
Сомер вдига рамене, опитвайки се да омекоти ситуацията.
- Тюркян, може би трябва да го оставите на спокойствие. Доста внимание му отделихте за това решение.
- Но той е решил да я доведе на мястото на мама! - възразява тя, очевидно разстроена.
Сомер се опитва да бъде разумен, като поставя ръка върху нейната.
- Минало е много време, откакто майка ти е починала. Нормално е баща ти да иска да намери щастие и спокойствие с друга жена. Може би това е нещо, което и той заслужава.
- Искам баща ми да бъде щастлив, Сомер. Но не и с нея! Не и с Мюжгян. Това няма да го допусна.
Сомер отговаря, че той е уверен, че трите сестри ще се справят с този проблем.
Сомер се усмихва и с нежност я прегръща, притискайки я към себе си. После я пита шегувайки се:
- А ние? Кога ще се оженим? Или сестрите ти няма да разрешат?
Двамата се смеят.
-За нас не знам, но на баща си няма да позволя да се ожени! - категорична е тя.
Рано сутринта Тюркян пристига в бащината си къща, разтърсена от гняв и решителност. Тропайки на входната врата, тя събужда всички обитатели на дома.
Фатих отваря вратата, зяпайки изненадано.
-Добро утро! - поздравява я чичо ѝ.
-Чичо, можеш ли да извикаш татко?
-Задава се ураган…
-Чичо, повикай татко, чакам го в кухнята - повтаря ядосана Тюркян.
Садък скоро се появява, видимо изненадан от ранното ѝ посещение.
- Тюркян? Толкова рано… Какво се е случило?
-Теб трябва да попитам, татко? - отговаря тя хладно.
В този момент в кухнята влизат Дерия и Дьонюш.
- Момичета, оставете ни да поговорим насаме с Тюркян - казва Садък със спокоен, но твърд тон.
- Не, не, нека и те останат! - отвръща Тюркян решително. - Нека и те чуят това, което ще кажа.
Садък се замисля за момент и осъзнава:
- Значи вие вече сте казали новината на сестра си?
- Това е въпрос, който засяга всички ни, нали така, татко? - намесва се Дерия с предизвикателен поглед.
Садък става видимо ядосан:
- Така ли? Значи аз не мога да се меся във вашите дела, но вие може да се месите в моите?
Гневът му започва да се разпалва.
-Също така идваш рано сутринта, вдигаш шум и вдигаш на крак цялото семейство.
Тюркян пристъпва напред и с категоричен тон заявява:
- Ще дойда, когато пожелая, защото това е моят дом, татко! Ако някой не е доволен, може да си тръгне!
Думите ѝ са насочени към Мюжгян, която стои на втория етаж и слуша напрегнатия разговор.
-Дори да е твой дом, ти нямаш право да идваш тук така! - крещи нервен Садък.
-Има, татко! - заявява Дьонюш.
-Ти също нямаш право да си против нас, заради тази жена! - отвръща Дерия.
- Вие напълно сте забравили къде е мястото ви! - възкликва Садък, почервенял от яд.
-С какво ние сме преминали границата, виж се себе си! - крещи Тюркян.
-Какво си мислите, че правите? Кои сте вие, за да ми държите сметка?! - беснее Садък.
- Ние сме твоите деца! - отговаря Тюркян с разтреперан глас. - Може да не живеем тук, може мама вече да не е с нас, но ти не можеш да ни забраняваш да кажем мнението си!
- Това е неуважение! - извиква Садък. - Вие не можете да застанете срещу мен така! Или ще проявите уважение, или…
- Или какво? - Тюркян го поглежда право в очите, невярваща. - Ще ни зачеркнеш заради тази жена? Ще ни изгониш от дома ни ли?
-Аз не мога да допусна да проявявате неуважение към мен! Вратата е там - Садък сочи вратата, обзет от безсилие и гняв.
- Ти няма да ми сочиш вратата, татко! Аз също имам право над този дом. Напомням ти, че Сомер купи третия дял от къщата! А сестрите ми имат право над този дом като законни наследници на мама - учителката Несрин!
Садък сменя цвета на лицето си от гняв и въпросът му прозвучава като предизвикателство:
- Какво означава това? Заплашваш ли ме, че ще ме изгониш от собствения ми дом?
-Аз искам да ти каже, че не можем да живеем с тази жена под един покрив! - отговаря Тюркян. -Но, ти го разбирай като искаш татко. Но, след като си решил да доведеш в дома ни чужда жена, то аз знам, как да срина тази къща върху главата ти! - казва Тюркян и както дойде с гръм и трясък, така и си тръгва като затръшва вратата със всички сили.
По-късно Мюжгян се опитва да успокои Садък и му предлага:
- Защо не се преместим в чифлика след сватбата? Така ще избегнем караниците с момичетата.
Но, Садък не приема предложението като казва, че това е неговият дом. Мюжгян му предлага ако иска да отложат сватбата си, докато момичетата се успокоят.
Дерия отива на работа, а там я чака Картал. Тя го поглежда изненадано и с лека нотка на раздразнение в гласа си пита:
-Защо се старееш за къща, в която не смяташ да живееш?
-Може други да живеят тук?
-Какво? Мислиш да я продадеш ли? - пита Дерия.
-Не, защо да я продавам? Може ти да живееш тук, заедно с детето си?
- Какво ще правим със сина ми в твоята къща? - казва тъжна Дерия.
Картал предлага на Дерия да се разходят.
- Сбогуванията не трябва да бъдат тъжни, Дерия.- казва ни в клин, ни в ръкав Картал.
Тя го поглежда с объркване.
- А какви трябва да бъдат, според теб?
Картал нежно я хваща за ръцете и прошепва:
- Липсваш ми, Дерия… много ми липсваш.
Дерия се дърпа леко, опитвайки се да прикрие емоциите си.
- Сбогуването означава раздяла, Картал. И какво искаш, да ме ядосаш ли? Едва се сдържам да не те ударя!
- Ако искаш, може да ме удариш, но мисля, че тук не е подходящото място.
- Писах ти хиляди съобщения - избухва тя. - А ти не отговори на нито едно! Сега обаче стоиш тук пред мен и ми говориш, че ти липсвам! Недей да си играеш с моите чувства, защото ми е трудно да живея така!
Картал отстъпва крачка назад и тихо казва:
- Права си, Дерия. Извини ме… по-добре ще е да си тръгна.
Изненадана Дерия го хваща за рамото, преди да успее да се отдалечи.
- Картал, какво става с теб? Не мога да те разбера! Един ден идваш, на следващия си отиваш! Не знам на какво да вярвам вече.
Картал разказва на Дерия за снощния му разговор с Фиген, за нейното предложение да се разделят обичайки се.
Дерия го поглежда с неподправено възмущение и иронична усмивка.
- Фиген наистина е казала голяма глупост - изрича тя хладно и рязко се обръща, оставяйки Картал сам
Садък, който се готви да се ожени за Мюжган въпреки всичките възражения на дъщерите си, води бъдещата си съпруга в затвора, за да види сина си Узай.
Узай, който вини Мюжган за случилото се с него, наранява майка си още повече с всяка своя дума.
-Всеки ден ще идваш на тази врата, ще искаш да ме видиш... Ще те науча как да живееш, без да ме виждаш... - заявява Узай.
Същия ден, в ресторанта, където Сомер и Тюркян за пръв път се срещнаха, двамата сядат на масата, обзети от спомени.
Сомер се усмихва с носталгия и леко закачлив тон:
- Днес отново сме тук, ти като готвачка, а аз като таксиметров шофьор - казва той със закачка. - Помниш ли? Там, ей на онази маса седяхме.
Тюркян се разсмива, очите ѝ заблестяват от спомена:
- Помня! Първото нещо, което си помислих, беше: „Какъв богат сноб.“
Сомер се прави на възмутен и се подсмихва:
- Сноб?! Така ли си мислеше?
- Така си помислих, като те видях за първи път! - потвърждава тя с усмивка.
Сомер замълчава за миг и после добавя с нежност:
- А аз, когато те видях, си помислих колко си красива и деликатна. Но за мен нещата тогава бяха по-сложни.
Тюркян казва, че ако животът им се беше развил по друг начин и ако не се бяха развели, щяха да имат годишнина следващата седмица. Когато казва това, на устните ѝ се появява лека усмивка. Но Сомер казва, че и без това е тяхната годишнина.